Решение № 6413 от 27.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13096/2024
- Вид
- Решение № 6413
- Подписан
- 27.10.2025
- В сила
- 10.04.2026
- Състав
- Мариана Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 390, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6413 гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20241100113096 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск на „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, срещу „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД, за присъждане общо на сумата 83 417,40лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, от която: сумата 14500,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, претърпени в резултат на неоснователно допуснато в полза на ответника обезпечение по ч.т.д. № 882/2022г. на СГС, чрез наложен запор върху банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД за сумата 360000,00лв., съизмерими със законната лихва върху запорираната сума от 360000,00лв. за периода от 24,02,2022г. до 18,07,2022г; сумата 68917,40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, претърпени в резултат на учреден залог за сумата 360000,00лв., за замяна на наложен запор върху банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД за сумата 360000,00лв. по ч.т.д. № 882/2022г. на СГС, съизмерими със законната лихва върху заложената сума от 360000,00лв. за периода от 27,05,2022г. до 16,01,2024г, както и сумата 2 788,00лв., представляваща разноски по обезпечението на иска по ч.т.g. № 83/2024г. на ОС-Добрич, от които: 40,00лв. държавна такса, 2 640,00лв разноски за защита от адвокат и 108,00лв тakcu no и.g. Nº355/2024г. по описа на ЧСИ Н. Н., както и сторените в настоящото производство съдебни разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на ответника било допуснато обезпечение на бъдещ иск предявим срещу ищцовото дружество, по по ч.т.g. № 83/2024г. на ОС-Добрич, чрез налагане на запор върху банкова сметка на бъдещият ответник в „Банка ДСК“ АД за сумата 360000,00лв. За да избегне по големи вреди ищцовото дружество поискало и в негова полза било допуснато замяна на обезпечението чрез залог в пари по сметка на СГС, за сумата 360000,00лв., като за периода до влизане в сила на определението за замяна на обезпечението и вдигане на запора на банкова сметка, запора и залога в пари съществували паралелно, всеки за сумата 360000,00лв., което нанесло на дружеството допълнителни вреди. Впоследствие бъдещият иск бил отхвърлен.
Твърди, че в резултат на неоснователно допуснатото обезпечение дружеството 1 претърпяло вреди – пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху запорираната сума от 360000,00лв. за периода от 24,02,2022г. до 18,07,2022г и със законната лихва върху заложената сума от 360000,00лв. за периода от 27,05,2022г. до 16,01,2024г.
Излага, че в полза на ищцовото дружество било допуснато обезпечение на настоящият иск, в рамките на производството по което, включително по образуваното въз основа определението за допускане на обезпечение изпълнително производство реализирал разноски в размер на сумата 2 788,00лв., които претендира ответникът да му възстанови.
Ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенциите.
Не оспорва, че в негова полза е допусната обезпечителна мярка запор на банкова сметка на „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, в „Банка ДСК“ АД за сумата 360000,00лв., която впоследствие е заменена по искане на „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД със залог на пари по сметка на съда до размер на сумата 360000,00лв. Не оспорва и, че обезпеченият иск предявим срещу „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД впоследствие е отхвърлен.
Възразява, че не носи отговорност за претърпените от „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД вреди, т.к. същите са резултат от бездействие или несвоевременни действия на ответното дружество, изразяващи се в следното: подало молба до ЧСИ за вдигане на наложения обезпечителен запор върху банковите си сметки почти месец след влизане в сила на определението на СГС за замяна на обезпечението със залог в пари; инициирало процедурата за замяна на обезпечението със залог в пари по чл. 398, ал. 2 ГПК, в резултат на която твърди да е търпяло вреди изцяло по собствено желание, без съгласието на ответното дружество, поради което само носи отговорност за евентуални вреди; поискало освобождаване на заложената сума от съда допуснал замяната едва на 19,09,2023г. или два месеца след влизане на решението за отхвърляне на обезпеченият иск – 22,07,2023г.
Претендира искът да бъде отхвърлен изцяло или обезщетението редуцирано по размер, като се приеме, че обезщетение не се дължи за периодите на процесуално бездействие или забавено действие на ответното дружество.
Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява следното:
По иск на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ" ЕООД предявен срещу „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, за присъждане на сумата 360000,00лв., дължима поради неизпълнение на договор за покупко продажба, е образувано т.д. Nº47/2022г. на ОС-Добрич.
По предявеният иск е допуснато предварително обезпечение по чл. 390, ал. 1 от ГПК, чрез налагане на запор върху банковите ни сметки на бъдещият ответник „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД в „Банка ДСК“ АД за сумата 360000,00лв., по ч.т.д. Nº 882/2022 г. по описа на СГС, с определение № 708/28.01.2022г., въз основа което е издадена обезпечителна заповед от 15.02.2022г.
Въз основа издадената обезпечителна заповед на 24.02.2022г и по искане на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ" ЕООД, е образувано пред ЧСИ С.С., рег. Nº 739 на КЧСИ и район на действие ОС - Добрич, и.д. Nº72/2022г., по което е наложен запор върху сметките на „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД „БАНКА ДСК" АД, за сумата от 360 000.00лв, налична към момента по разплащателна сметка.
На 27.05.2022г. „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД е внесло по специалната сметка на СГС сумата от 360 000.00лв., като залог в пари по чл. 180-181 от 33Д и с молба Вх. Nº 32807/30.05.2022г., по която е образувано ч.гр.д. Nº 882/2022 г. по описа на СГС поискало на основание чл. 398, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 180-181 от 33Д, замяна на допуснатата обезпечителна мярка запор на бъдещия иск на ответника със залог в пари.
2
С определение Nº 4969/31.05.2022г. влязло в сила на 17.06.2022г. замяната е допусната.
С молба вх. Nº 03279/15.07.2022г. предявена по и.д. Nº 72/2022г. по описа на ЧСИ С.С., „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД представило на ЧСИ заверен препис от влязлото в сила определение на СГС и поискало запорът върху сметката на дружеството в „БАНКА ДСК" АД да бъде вдигнат. Запорът е вдигнат на 18.07.2022г.
Видно от банкова референция с рег. Nº 3001-10-01496/1 от 15.11.2023г., издадена от „БАНКА ДСК" АД, в периода от 24.02.2022г. до 18.07.2022г., по искане на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ" ЕООД, в изпълнение на издадена в негова полза обезпечителна заповед, по сметка на „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД в „Банка ДСК“ АД, са запорирани 360000,00лв.
С Решение Nº 6/20.01.2023г. по т.д. Nº 47/2022г. на ОСДобрич е отхвърлен обезпеченият със запор, впоследствие заменен със залог на пари, иск на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ" ЕООД. С разпореждане Nº467/28.04.2023г. по т.д. Nº 47/2022г. на ОСДобрич, потвърдено с определение Nº486/29.06.2023г по ч.т.д. Nº369/2023г. на АпС-Варна, влязло в сила на 22.07.2023г., е върната въззивната жалба на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ" ЕООД срещу Решение Nº 6/20.01.2023г. Така Решение Nº 6/20.01.2023г. е влязло в сила на 22.07.2023г.
С влизане в сила на Решение Nº 6/20.01.2023г. и по искане на „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД е издадено Опредедение № 12818/26.10.2023г. по ч.m.д. Nº 882/2022г. на СГС, с което е отменено обезпечението на отхвърления иск предявен от „МЕДЖИК ФЛЕЙМ" ЕООД и Определение Nº 15032/12.12.2023г., с което е освободена внесената сума – залог в пари в размер на 360000,00лв., и разпоредено внасянето и по посочената в определението сметка. Сумата е постъпила по банковата сметка на 16.01.2024г.
Разпоредбата на чл. 403 ГПК съдържа три хипотези: искът, по който е допуснато обезпечението да е отхвърлен или искът да не е предявен в дадения на ищеца срок, или делото е прекратено. При настъпването на някоя от тези хипотези ответникът по обезпечения иск може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В случая се твърди първата от сочените хипотези – искът, по който е допуснато обезпечението е отхвърлен.
Целта на чл. 403 ГПК е да възстанови имущественото равновесие, нарушено от временната, но интензивна намеса в правната сфера на ответника чрез наложените обезпечителни мерки.
По отношение на размера на вредите: С Определение № 313 от 11.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК ВКС е дал отговор на въпроса "Съизмерима ли е вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК със законната лихва върху внесената като обезпечение сума?", а именно: налице е понесена имуществена вреда под формата на пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва върху дадената в залог сума за периода на задържането й. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в повисок размер, който подлежи на пълно доказване. Прието е, че пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати благата. В хипотезата на претендирана вреда от неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. През периода на наложения запор по банкова сметка - от 24.02.2022 г. до 18.07.2022г. и този на задържане на гаранцията/залога в пари - от 27.05.2022г. до 16.01.2024г., като в периода от 27.05.2022г., когато е внесен залога в пари по сметка на СГС, до 18.07.2022г., когато е вдигнат запора върху сметката на ищеца в „БАНКА ДСК" АД, сумата от 360 000,00лв е блокирана едновременно по банковата сметка и като залог в пари по сметката на СГС, ищецът е бил в 3 невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Сходно на разгледаното е и възприетото разрешение в решение № 432 от 27.12.2011 г., по гр. д. № 1380/2011 г. на III г. о на ВКС, според което обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва се дължи и върху иззета с акт за митническо нарушение сума, за която при проведеното наказателно производство е постановена оправдателна присъда по обвинението за валутно престъпление. За периода на задържане на сумата, като предмет на престъплението, според състава на касационната инстанция, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването й, чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържане на сумата.
Съобразено гореизложеното, както и възприетото в трайната съдебна практика разрешение по приложението на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.), разпоредба, аналогична на чл.
403, ал. 1 ГПК, израз на която е решение № 29 от 04.02.1998г., по гр. д. № 449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др., според което търсената по този ред отговорност е безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, е прието, че вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. В този смисъл са Определение № 65 от 4.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1684/2018 г., II т. о., ТК, решение № 156/18.12.2017 г. по т. д.
Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d504a59b-432a-4daa-9109-20148233cef3