Решение № 96 от 19.12.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Сливен, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

П. Д. Стефанов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600391 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261643/06.07.22 г. на Х. М. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д. от АК Сливен, със съдебен адрес: гр. ***, срещу невлязла в сила Присъда № 260006, постановена по НОХД № 91/21 г. по описа на РС Сливен. Постъпила е и допълнителна въззивна жалба с вх. № 261871 на 02.08.22 г.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, като счита същата за неправилна, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд не бил изяснил най-важните по делото обстоятелства – дали той е отказал да направи теста за наркотици и дали отказът е преодолян от страна на полицейските служители с психологически натиск, а от страна на св. В. и със заплаха, закана за саморазправа с него в сградата на пътна полиция Сливен. Подсъдимият твърди, че съдът не е анализирал противоречията между показанията на св. Т., Г. и В. от една страна и тези на св. С. относно основният и спорен по делото факт – дали подсъдимият е отказал да се тества за наркотици.

Според него тази първа група свидетели заявили, че няма отказ от страна на подсъдимия да се тества, а св. С. заявил, че подсъдимият е отказал да се тества първоначално. Именно показанията на последния компрометирали показанията на първата група свидетели и съдът не е следвало да ги кредитира. Поради това и в противоречие със събрания доказателствен материал първоинстанционният съд приел, че подсъдимият не е отказал тестване с дрегер и че срещу него не е оказан психологически натиск от страна на полицейските служители.

Така съдът неправилно и избирателно кредитирал само доказателствата, които обслужвали обвинителната теза на прокурора, а тези на защитата ги игнорирал.Подсъдимият сочи, че от показанията на св. Д. се установило, че е попитал подсъдимия дали ще позволи тест за наркотици и последният отговорил, че няма да даде проба за наркотици. Свидетелят посочил още, че ще остане навън, пред сградата на ПП, но видял, че в един момент полицаите обградили подсъдимия и чувал, че се спори, но мислел, че става въпрос за талона за колата.

1

След това подсъдимият излязъл от сградата и му споделил, че са го накарали да бъде изпробван, като по това свидетелят разбрал, че се е подложил на тест след указан полицейски натиск. В този смисъл били и показанията на св. П. В., който заявил, че по жестовете разбрал, че полицаите го накарали да направи теста под заплаха и той го направил. Показанията се подкрепяли и от обясненията на подсъдимия. Съдът е трябвало да установи тези съществени противоречие, както и факта, че показанията на единия полицейски служител съвпадали с тезата на подсъдимия. Подсъдимият счита още, че показанията на полицейските служители са предубедени, предварително подготвени и с тях криели нарушенията си на закона. Ключовият свидетел сочи, че е св. С., полицейски служител, пряк очевидец на събитията в сградата. Той заявил, че подсъдимият първоначално е отказал да направи теста за наркотици. Съжденията на съда, че на подсъдимият му е разяснено какво е законовото положение и той доброволно се тествал, били житейски и правно нелогично. Мотивите не съдържали и задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия, дадени на два пъти в хода на съдебното следствие, които подсъдимият счита за последователни, задълбочени, убедителни и напълно искрени.

Въззивният съд следвало да обърне внимание на обясненията му, защото първоинстанционният съд необосновано не им отдал значение, въпреки тяхната достоверност. Именно с тях последователно и убедително обяснил истината по делото, че е отказал тест за наркотици, но е бил принуден със заплахи и натиск да го извърши. Знаел е предварително, че следва да откаже теста, защото е знаел закона и последствията, а това счита за негово право.Неизяснени останали и нарушенията на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества, при проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества при управление на МПС. Липсвал анализ на обстоятелството, че не е издаден протокол за установяване на употребата на наркотици, съответно не предоставянето на екземпляр от същия счита за тежко нарушение, което опорочило самата проверка. Твърди, че полицаите бързали в хода на проверката и искали на всяка цена да приключат с него, дори и с цената на нарушение на закона. Подсъдимият счита още, че съдът не е направил анализ и на направената очна ставка между подсъдимия и св. В.., както и на основните принципи по ЗМВР, които са допуснати от полицейските служители. На важния въпрос кой казва истината св. В. не отговорил категорично, докато своите отговори подсъдимият счита за категорични, ясни и последователни. В заключение подсъдимият твърди, че истината по делото е друга, тъй като в хода на проверката срещу подсъдимия от страна на полицейските служители са допуснати нарушения на ЗМВР и наредба № 1/2017 г., което е опорочило събирането на доказателствата за виновното поведение на подсъдимия. Дръг тест 500 с данни за положителна проба за наркотици също бил изготвен в нарушение на закона и поради това подсъдимият следвало да бъде признат за невиновен.

Иска от съда да отмени обжалваната присъда и да постанови решение, с което подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание защитникът поддържа двете жалби и искането за оправдаване на подсъдимия. Излага подробни съображения за неправилност на обжалваната присъда, като акцентира върху показанията на свид. Д., който възприел предварителния отказ на подсъдимия да се тества за наркотици, както и че чул възникналия в сградата спор, и факта, че подсъдимият излязъл от сградата и заявил, че го накарали да бъде изпробван. Цитира и съдебна практика, която да бъде взета предвид при анализ на годността на доказателствата, установяващи елементите на престъплението.

В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения, с които преповтаря, че е отказал тестване за наркотични вещества в сградата на Пътна полиция, тъй като употребил наркотици на сватба в махалата преди 3-4 дни. Знаел закона и че при отказ щял да бъде лишен от шофьорска книжка за 2 години. Дал пробата, защото го обградили полицаите и бил принуден от тях. В своята прения се присъединява към пренията на защитника, а в последната си дума иска да бъде оправдан.

В съдебно заседание представителят на Окръжна Прокуратура гр. Сливен не сочи 2 доказателства и иска обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок срещу акт подлежащ на обжалване.

С оглед доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установеното следното:

С посочената присъда подсъдимият Х. Б. е признат за виновен в това, че на 23.12.2020 г. в гр. Сливен, на бул. ***2, управлявал МПС – л. а. марка БМВ 525 с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества, а именно – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо DRUG TEST 5000, с фабричен № АРЛМ 0010, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 343 Б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК. За така извършеното деяние на подсъдимия Х. Б. му е наложено, на основание чл. 343Б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. На основание чл. 343Г от НК подсъдимият Х. Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като е зачетено времето, през което му е било отнето свидетелството по адм. Ред., а именно 23.12.2020 г.; На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс. Х. Б. наказание по Н.О.Х.Д. № 115/2019 г. на РС Сливен, а именно лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим и ОТДЕЛНО от наказанието по обжалваната присъда. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски за експертиза в размер на 664 лв. по бюджета на държавата по сметка на РС Сливен.

За да достигне до своите крайни решаващи правни изводи, първоинстанционният съд установил, че подсъдимият Б. е правоспособен шофьор от 30.08.2012 г. и е наказан по административен ред за нарушения, извършени при управление на МПС. На 23.12.2020 г., полицейските служители - свид. Х. С. и Й.Т., осъществявали патрулно-постова дейност, в района на гр. Сливен. По време на смяната им, около 04.30ч спрели за проверка до бл. 22, движещия се по бул. П.Х. л. а. марка „Бмв“ 525 с рег. № ***, управляван от подсъдимия.

След като автомобилът отбил, свид. С. и Т. осъществили проверка за самоличност на пътниците и шофьора, като установили, че последният е подс. Х. Б., а пътниците били свид.

П. В. и О. В. Д.. Свид. С. и Т. установили, че подсъдимият не отговарял адекватно на въпросите му и се усъмнили, че може да е употребил наркотични вещества, поради което потърсили съдействие от СПП. Поканили подсъдимият да ги придружи до сградата на КАТ Сливен за да бъде тестван за алкохол и наркотични вещества. Подсъдимият последвал полицейските служители до сградата на КАТ Сливен, влязъл в приемната, а спътниците му останали на паркинга до автомобила. Свид. В. В. осъществил изследванията, като пробата за употреба на алкохол бил отрицателен, а за наркотични вещества положителна за амфетамин и метамфетамин. Подсъдимият заявил, че е употребил наркотични вещества и отказал да даде кръвна проба. Подписал документите без възражения и му е съставен АУАН, серия GA, № 324024.

При изграждането на горната фактическа обстановка съдът дал вяра на писмените и гласни доказателства, като е кредитирал показанията на Х. С., В. В., Г. Г. и тези на Й. Т., тъй като установявали, че на инкриминираната дата подсъдимият е спрян за проверка, придружил Т. и С. до сградата на КАТ, където му е извършена проверка от служителите на ГПП и е установена положителна проба за наркотични вещества. Съдът констатирал, че обстоятелството свързано с начина на вземане на пробата е спорно, но не се установило пробата да е взета недоброволно или след заплашване от страна на свид. В. В.. Четиримата полицейски служителите чрез своите показания еднопосочно установили, че не е имало заплахи спрямо подсъдимия и същият доброволно дал съгласие да бъде изпробван.

Показанията на свид. С. установили, че подсъдимият се е колебал, но след разяснения на последиците, е дал своето съгласие.

Първият съд кредитирал частично показанията на свид. Д. от съдебното следствие и 3 частично на свид. Д. от ДП, в онази част, с която пресъздавали движението им по бул. П.Х., спирането за проверка от полицейските служители и придвижването им до сградата на СПП за проверка на подсъдимия. Причината да бъдат кредитирани в тази част е съвпадението на фактите, които установяват с тези, които се установили от показанията на полицейските служители. Показанията на свид. Д. са кредитирани в частта, с която подсъдимият е отишъл до автомобила си за да вземе личната си карта, придружен от един полицейски служител, поради това, че се припокрива със показанията на свид. В., който го е придружил.

Показанията на свид. Д. относно това, че са отведени до КАТ за проверка на талона на автомобила, от една страна, не се потвърждавали от показанията на свид. Т. и С., които били категорични, че причината е именно изпробването за употреба на наркотични вещества, предвид неадекватните реакции на подсъдимия, а от друга страна, били неотносими, тъй като проверката на талон, не изключва възможността да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества.

Съдът приел, че показанията на свидетелите, които придружили подсъдимия, не оборвали тези на полицейските служители и не подкрепяли обясненията на подсъдимия, че е осъществена заплаха за да даде съгласие да бъде изпробван с техническо средство. Никой от тях не присъствал при извършването на проверката в чакалнята на СГПП и единствено пресъздавали обясненията на подсъдимия. Това, че при отИ.ето си към сградата на КАТ, подсъдимият в колата заявил, че няма да даде проба за наркотични вещества, не водило до извод, че в последствие е отказал да даде съгласие. Двамата свидетелите Д. и Д. не чули добре какво се говори, но чули спор, както и че по жестовете свид. Д. разбрал, че подсъдимият прави нещо под заплаха. В тази част съдът не дал вяра на показанията, тъй като не били ясни, нелогични и не пресъздавали лични възприятия.