Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4588 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2373/2023
Вид
Определение № 4588
Подписан
07.12.2023
В сила
07.12.2023
Състав
Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4588 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502373 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №84191/09.04.2023г. по описа на ВРС на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица бул.Витоша 89Б, чрез юрисконсулт Н.П. срещу разпореждане № 41829 от 31.10.2023г., постановено по ч.гр.д. № 13579/2023г. по описа на Варненски районен съд, В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕНО подадено заявление на жалбоподателя срещу длъжника О. Б. С. с ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 19.19 лв., представляваща изискуема такса за административни разходи и сумата от 0.39 лева, държавна такса.

В частната въззивната жалба се поддържа, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е изложил мотиви, за да отхвърли искането по отношение на заявената сума от 19.19 лева. Отделно се твърди, че сумата представлява вземане на осн.чл.14 от подписания между страните рамков договор 2202153080558407, съгласно който при надвишение на кредитния лимит картодържателят дължи такса по Тарифата. Сочи се, че доколкото в случая длъжникът е надвишил кредитния лимит, видно от приложеното извлечение от сметка, то е налице основание за 1 начисляване на съответната такса.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Внесена е дължимата държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 13579/2023г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на заявление, подадено от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД с ЕИК: 000694959 и адрес: гр. Варна, бул.

„Сливница“ 201, Бизнес център, с пълномощник юрисконсулт Н.М.П., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу О.

Б. С. с ЕГН **********, за сумите за сумите 1 500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница за период от 29.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.10.2023 г. до изплащане на вземането , сумата 57.64 лева (петдесет и седем лева и 64 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 02.09.2022 г. до 01.11.2022 г., сумата 1.47 лева (един лев и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.09.2022 г. до 01.11.2022 г., 19.19 лева, такса по чл. 13, чл.14 и чл.32 от Рамковия договор, 24лева (двадесет и четири лева), представляваща разноски за уведомяване чрез ЧСИ за период от 19.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 31.66 лева (тридесет и един лева и 66 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лева (петдесет лева), произтичащи от Рамков договор 2202153080558407 за кредитен лимит по кредитна карта за физическо лице от 21.02.2022г., сключен между Райфайзенбанк България ЕАД ЕИК 831558413 с ново наименование Кей Би Си Банк България ЕАД, преобразувано чрез вливане в ОББ АД ЕИК 000694959 и извлечение от счетоводната книга на заявителя.

С уточнителна молба с вх. № 179632 от 26.10.2023г. заявителят изрично е пояснил, че правното основание на претендираната сума от 19.19 лева е чл.32 от рамковия договор.

Съгласно чл.32 при изцяло или частично неплащане на МПВ, на 7-ми или 38-ми ден след срока за плащане банката извършва преразглеждане на кредитоспособността на картодържателя съобразно политиката за оценка на 2 риска на банката, за което събира такса съгласно тарифата. Таксата служи за покриване на административни разходи като справки в съответните регистри, комуникационни разходи за напомнителни съобщения – пощенски, телефонни SМS съобщения и други подобни.

В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Представени са доказателства за връчено на длъжника уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ и по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната такса по чл.32 от договора при изискуем кредит, районният съд е приел, че същата представлява сума за покриване на административни разходи, като справки в регистри и разходи за напомнителни съобщения, свързани извършвано от банката преразглеждане на кредитоспособността на длъжника, съобразно политика за оценка на риска на банката. Приел е, че в случая подаденото заявление се основава на извлечение от счетоводни книги по договор с потребител (договор за кредитен лимит), поради което са приложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Посочил е, че според ал.2 на чл.10а ЗПК той не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Достигнал е до извод, че претендираната такса от 19, 19 лв. по същността си представлява такава по управление на кредита. Предвид това съдът е намерил, че посочената такса е договорена в противоречие с императивна законова норма, както и с добрите нрави, поради което в тази му част заявлението е отхвърлено.

По същество : В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл.418, ал.2 ГПК се дължи, е досежно това дали представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като 3 длъжник.

Представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна и удостоверява възникналите задължения. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени, общият размер на просрочената сума, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви, такси, обезщетение за забава.

Вземането от 19.19 лева фигурира в извлечението, като с уточнителна молба е индивидуализирано по основание.

Като основание за дължимост на таксата се сочи чл. 32 от рамковия договор във връзка с приложимата към конкретния договор тарифа.

Видно е от текста на материално-правната норма, че конкретната такса се начислява само в случай на неизпълнение, дължимостта й е обусловена от забавата на длъжника, а не представлява заплащане за оказани от кредитната институция услуги.

Следователно таксата за преоценка на кредитоспособността оценка на досие, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По своята правна същност таксата за оценка на досие представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, и не е допълнителна услуга, а дейност по усвояването и управлението на кредита.

Също така клаузата на чл.32 от договора, въз основа на която е начислена таксата заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, в която е предвидено, че при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Това е достатъчно заявлението по реда на чл.417 от ГПК в съответната част да бъде оставено без уважение, вкл. и по отношение на разноските в съответната на отхвърлената част сума.

Следва да се отбележи, че доколкото заявителят изрично е пояснил, че вземането произтича от нормата на чл.32 от договора, то в частната жалба е недопустимо да изменя заявеното в молбата правно основание на искането си.

4

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане в съответната част, е правилно и като краен резултат следва да бъде потвърдено. Поради което, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 41829 от 31.10.2023г., постановено по ч.гр.д. № 13579/2023г. по описа на Варненски районен съд, В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕНО подадено заявление на ОББ АД ЕИК 000694959 срещу длъжника О. Б. С. с ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 19.19 лв., представляваща изискуема такса за административни разходи и сумата от 0.39 лева, държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5