Решение № 314 от 06.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 626/2023
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 06.10.2023
- В сила
- 06.10.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. С.З., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500626 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД, гр.С. против действието на ЧСИ Я.Г., рег.№ **, с район на действие - ОС - С.З. - постановление за разноски от 17.08.2023г., по изп. д. № 92/2023г. по описа на ЧСИ, с което се отказва намаляване на размера на приетия поделото адвокатски хонорар в размер на 2500 лв., тъй като не надхвърля размера, посочен в Наредба № 1 за МРАВ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения, че приетите за събиране разноски за адв. възнаграждение не са съобразени с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и извършените до момента изпълнителни действия за събирането на претендираната сума.
Моли съдът да отмени обжалваното действие– постановление за разноски като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, както и размера на пропорционалната такса по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата Д. С. П., чрез пълномощника си адв. М. З. взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ 1
Я.Г., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 92/2023г. по описа на Я.Г., рег.№ **, с район на действие ОС- С.З., писмени доказателства, намира за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 92/2022г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ ** на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- С.З. е образувано по молба, подадена на 19.07.2023г. от Д. П., чрез адв. М. З., въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2023г., издаден по в. т. д.№ 221/2023г. по описа на ПАС. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат М. З. и договор за правна защита и съдействие от 19.07.2023г. Вземането е за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и 1141.60 лв. допълнително обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 29.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
На 07.08.2023 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело. На 16.08.2023г. е постъпила молба от длъжника за намаляване на адв. възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. По повод на тази молба е издадено обжалваното постановление от 17.08.2022г. На 22.082023г. длъжникът е получил запорно съобщение и е заплатил по сметка на ЧСИ дължимата по изп. дело сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да 2 бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп. дело от 19.07.2022г., не е налице друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на взискателя, преди плащане на задължението на длъжника, което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно изпълнение на 22.08.2022г. Подаването на молба от пълномощника на взискателя адв. З. от 21.07.2023г. за извършване на справки за откритите банкови сметки на длъжника, от 07.08.2023г. за изпращане на ПДИ до длъжника и от 17.08.2023г. за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, не представляват допълнителни действия на пълномощника на взискателя по изпълнителното дело. Посочването на начин на изпълнение, извършено от пълномощника на взискателя с молба от 17.08.2023г. не представлява самостоятелно действие по изпълнителното дело, доколкото съгласно чл. 426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на изп. дело взискателят трябва да посочи начин на изпълнение. Молбите от 21.07.2023г. и от 07.08.2023г. също не представляват самостоятелни действия на пълномощника на взискателя, доколкото изискват от ЧСИ изпълнение на задълженията му по ГПК във връзка с изпълнението.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна.
Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е прието адв. възнаграждение на взискателите в размер на 2500 лв., като вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.
Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на взискателя от 2500 лв. на 200 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.З.“ АД, гр.С. постановление за разноски от 17.08.2023г., по изп. д. № 92/2023г. по описа на ЧСИ, с което се отказва намаляване на размера на приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 2500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от взискателя Д. С. П. по изп. дело № 92/2023г. по описа на ЧСИ Я.Г., адвокатско възнаграждение на пълномощника адвокат М. З. от 2500 лв. на 200 лв., както и размера на дължимата пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ, съобразно размера на адв. хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4