Определение № 561 от 21.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Перник, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно частно гражданско дело № 20231700500397 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3907/22.02.2023 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Др Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез юрк. А., срещу Определение № 1275/24.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1408/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлено депозираното от страна на жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да представи договора за цесия и впоследствие неправилно е отхвърлил заявлението поради неизпълнение в срок на дадените указания. Излага съображения, че в разпоредбата на чл.

410, ал. 3 ГПК законодателят изрично е посочил кои документи следва да се прилагат със заявлението, а именно: договор за потребителски кредит заедно с всички негови изменения, както и приложимите общи условия. Твърди, че доказването на всички останали факти – включително прехвърлянето на вземането и уведомяването на длъжника за цесията, следва да се извърши в хода на исковото производство. Навежда доводи, че договорът за цесия попада в хипотезата на чл. 410, ал. 3 ГПК доколкото не представлява изменение на договора за потребителски кредит, а само води до промяна на едната страна по облигационното правоотношение, която промяна става чрез сключването на друг договор, по отношение на който съдът няма задължение да проверява наличието на неравноправни клаузи. По тези съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.

1

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Производството по ч. гр. д. № 01408/2023 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с рег. № 6882/30.03.2023 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез юрк. Н., за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Р. Ц., ЕГН **********, за сумата 1299,36 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са погасени от „Ай Тръст“ ЕООД, който е прехвърлил вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 13.05.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сумата 363,75 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 10.06.2022 г., и сумата 284,64 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.04.2021 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.03.2023 г., до изплащане на вземането. Претендират се и разноски за производството в размер на 38,96 лв. за държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е приложено пълномощно в полза на юрк. Н., преводно нареждане за внесена държавна такса в размер на 38,96 лв., Общи условия за предоставяне на кредити, в които е инкорпориран Договор за предоставяне на кредит, Приложение 1 към договора, Договор за поръчителство от *** и Договор за предоставяне на поръчителство от *** С Разпореждане от 31.03.2023 г. Районен съд – Перник е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите в заявлението като представи Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Приложение 1/13.05.2022 г. към него, от който да е видно какви са правата на заявителя във връзка с претендираното вземане, с предупреждение, че при неизпълнение на указаното в срок заявлението ще бъде отхвърлено.

Съобщението с дадените указания е получено от дружеството – заявител чрез ССЕВ на 05.04.2023 г., което с молба от 07.04.2023 г. е изложило съображения, че нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК предвижда изключение, поради което не подлежи на разширително тълкуване.

Доколкото договорът за цесия не е договор, сключен с потребител, нито изменение или приложение към правоотноошението, произтичащо от потребителския кредит, съдът не следва да изисква представянето му.

С Разпореждане от 11.04.2023 г. Районен съд – Перник е дал последна възможност на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от разпореждането да изпълни указанията, дадени му с разпореждане от 31.03.2023 г. като представи Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. между „Ай тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Приложение 1 от 13.05.2022 г. към него, от който да се 2 установи качеството му на заявител и съдът да се увери, че същият е титуляр на вземането, а не за преценка наличието на неравноправни клаузи в договора, като го е предупредил, че в противен случай заявлението ще бъде отхвърлено.

Разпореждането е получено от заявителя чрез ССЕВ на 19.04.2023 г., който в указания срок е изразил становище, че дадените указания излизат извън пределите на служебната проверка, която съдът извършва в заповедното производство.

С обжалваното Определение № 1275 от 24.04.2023 г. районният съд е отхвърлил депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение, приемайки, че в предоставения срок заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Заповедното производство е уредено като формално производство, а редовността от външна страна на заявлението, въз основа на което то се образува, е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. С допълнението на ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е въведено изрично задължение за съда да дава указания на заявителя при констатирана нередовност на заявлението. Така, в случай че съдът намери заявлението за нередовно, преди да приложи последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 , вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, той дължи даването на пълни, точни и изчерпателни указания с оглед отстраняване на нередовността.

В настоящия случай, обаче, първоинстанционният съд не е бил изправен пред хипотезата на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, доколкото липсата на приложено към заявлението доказателство, легитимиращо заявителя като цесионер на вземането, не е нередовност на депозираното заявление.

Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, като в заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин на плащане. Според чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдържа всички предвидени в закона реквизити – страните са надлежно индивидуализирани, претендираните вземания са посочени по основание и размер, а вземането за лихви е конкретизирано и по период, изложени са фактите, от които произтичат вземанията, посочена е банковата сметка, по която да се извърши плащането, приложен е сключеният с потребителя договор и приложимите общи условия.

Когато заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и не са налице основанията за отказ по чл. 411, ал. 2, т. 2 до 5 ГПК, в производството по чл. 410 ГПК съдът 3 издава заповед за изпълнение без да изисква доказателства от заявителя, подкрепящи твърденията му. Единствените приложения, които следва да бъдат представени към заявлението, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, са предвидени в чл. 410, ал. 3 ГПК, а именно – договорът, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия, за да може съдът да извърши преценка за евентуалното наличие на неравноправни клаузи или противоречие с добрите нрави.

В производството по чл. 410 ГПК съдът не може да изисква представянето на други доказателства. Договорът за цесия не представлява изменение на договора за потребителски кредит, потребителят не е страна по него и съдът не може да извършва преценка за наличието на неравноправни клаузи в същия, тъй като е сключен между търговци, нито представянето му легитимира заявителя като кредитор, тъй като до получаването на съобщението от длъжника негов кредитор е цедентът. Тези обстоятелства обаче подлежат на установяване в исковото производство, в случай, че длъжникът депозира възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК.

Като е дал указания на заявителя да представи договора за цесия и приложението към него за установяване на обстоятелства, стоящи извън проверката, която извършва съдът в производството по чл. 410 ГПК, заповедният съд е излязъл извън правомощията си.

Доколкото неизпълнението на незаконосъобразни указания не следва да води до неблагоприятни за страната правни последици, то обжалваното определение следва да бъде отменено и спора да се реши по същество от въззивния съд (чл. 278 ал. 2 изр. първо от ГПК), като се постанови издаването на заповед за изпълнение в полза на кредитора против длъжника за вземанията по заявлението.

Предвид уважаване на заявлението, на заявителя следва да се присъдят претендираните разноски за заповедното производство в размер на 38,96 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1275/24.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1408/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.

2, оф. 4, срещу И. Р. Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на 4 сумата 1299,36 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са погасени от „Ай Тръст“ ЕООД, който е прехвърлил вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 13.05.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сумата 363,75 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 10.06.2022 г., и сумата 284,64 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.04.2021 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.03.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата 38,96 лв. – държавна такса, и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение - разноски за заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5