Решение № 488 от 11.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Казанлък, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102497 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. К. К. ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Б. Г. Й., САК с личен № **********, със служебен адрес: ***, против „Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са при условията на евентуалност установителни искове за прогласяване на нищожността на Договор № 1360892 за предоставяне на потребителски кредит от 24.06.2024 г. и на чл. 5 от Договор № 1360892 за предоставяне на потребителски кредит от 24.06.2024 г. въз основа на който е сключен Договорът за поръчителство от 24.06.2024 г., с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Б. К. К. ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Б. Г. Й., САК с личен № **********, със служебен адрес: *** моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на целия договор № 1360892 за предоставяне на потребителски кредит от 24.06.2024 г., сключен между него и ответника „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н..

Твърди, че Б. К., ЕГН ********** в качеството си на физическо лице, на което по силата на сключения е „Ф.“ ЕООД индивидуален договор № 1360892 от 24.06.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска сделка или професионална дейност, 1 има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответника се явява търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Нa 24.06.2024 г. ищецът Б. К., ЕГН **********, е сключил Договор № 1360892 с „Ф.“ ЕООД, ЕИК *** за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР (закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние) за сумата в размер на 7 000 лева. Бързите кредити се основавали на договор за потребителски кредит, уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Кредитът бил със срок от 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 24.07.2024 г., последен падеж на 16.12.2025 г. Съгласно т.3 от процесния договор за потребителски кредит № 1360892, общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер на: 9 450 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на 7 000 лева + лихва, в размер на 2 450 лева, при лихвен процент 23.33 %. Годишният процент на разходите бил в размер на 49.66% Съгласно т.4 от договора за потребителски кредит:

„Годишният процент на разходите по Кредита в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8. 4 от Общите условия, включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като Годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Съгласно т.5: Кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от М. в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. От подписания на 24.06.2024 г. Стандартен европейски формуляр, т. 4.3 се твърдяло: Свързаните с договора за кредит разходи били описани в т. 4.6 от настоящия формуляр. От представеното тук актуално състояние на „Ф.“ ЕООД от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел било видно, че едноличен собственик на капитала е: М. СЕ, Индификация 1950969-1, Чуждестранно юридическо лице, държава: Ф.. Кредиторът „Ф.“ ЕООД и фирмата гарант, с която ищецът е сключил Договор за поръчителство - М. Plc.l.c., били свързани лица по смисъла на & 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Съгласно общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.“ ЕООД в т. 2 - дефиниции било уточнено, че: посочените по-долу термини ще имат следното значение в Общите условия и Договора за потребителски кредит: гарант - одобрено от дружеството юридическо или физическо лице, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на Дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя на Дружеството по конкретен договор за потребителски кредит. Информация за гаранти, които принципно биха отговорили на условията на дружеството за одобрение, била 2 достъпна на интернет страницата на дружеството.

Сочи, че Б. К. К., с ЕГН ********** бил сключил с М. Plc. I. Договор за гаранция на 24.06.2024 г. В т. 1. 6: такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) била посочена сумата в общ размер от 7 420 лева, дължима от клиента за предоставяне на гаранция на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, който е неразделна част от настоящия договор.

Ищецът предявява иск за прогласяване на нищожност на целия договор за предоставяне на потребителски кредит № 1360892 от 24.06.2024 г. правно основание чл. 124, ал. 1 от ЗПК във вp. с чл.26, ал.1, предл. 1 и евентуално предл. 3 от ЗЗД, във вp. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вp. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр.с чл.19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и иск за прогласяване нищожността на чл. 5 от същия въз основа на който е сключен договора за поръчителство от 24.06.2024 г., предоставено от М., на правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр.с чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, във вр.с чл. 19, ал. 4, и ал. 5 от ЗПК.

Твърди, че процесният договор за потребителски кредит № 1360892 от 24.06.2024 г. нарушавал разпоредбите на ЗПК, поради което бил недействителен. Разписано било в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал.

1, т. 7 - т. 9, договорът е нищожен.Съгласно чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи.

Ищецът сочи, че в случая не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Разпоредбата сочила, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нямало такива доказателства, че посоченият ГПР в размер на 49.66 % е изчислен по предвидената в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула. Последната не била инкорпорирана в договора, нито било налице препращане към правната норма, която я предвиждала. С оглед на изложеното следвало да се приеме, че Договорът страда от липса на реквизит, от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Неспазването на това изискване било сред изброените в чл. 22 от ЗПК пороци, водещи до 3 недействителност на договора. По тази причина съгласно чл. 23 от ЗПК била дължима само чистата стойност на кредита. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент на разходите от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение било налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на лихвения процент в размер на 23.33 % и годишен процент на разходите в размер на 49.66 %. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 49.66 %, водела до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя бил предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 23.33 % или в размер на 2 450 лева и при това положение не ставало ясно как е формиран ГПР в размер на 49.66 %, т.е. какво друго било включено в ГПР извън фиксирания лихвен процент в размер на 23.33 %. Не било ясно дали определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ОТ ЗПК. Съгласно т. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1360892от 24.06.2024 г. кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от М. - М. (ferratum bank) в полза на Дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Според тази клауза потребителят имал право да избира както физически лица така и посоченото юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Ищецът прави следните възражения относно сключения договор за кредит:

Към годишният процент на разходите не била включена сумата по „допълнителната възмездна услуга“ по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 7 420 лева.Таксата гарант е следвало да се включи в размера на ГПР, поради следното:Според пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а 4 не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т.2 от същата разпоредба било указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. в конкретният случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.

19, ал. 1 от ЗПК и пар. 1. т. 1 от др на ЗПК, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. От друга страна уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлявало разход по кредита, което неправилно не е било включено като такова в ГПР по договора за потребителски кредит. В случая предоставянето на обезпечение било условие за сключване на договора за кредит, като „Ф.“ бил посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи били пряко свързани с договора за кредит и били били известни на кредитора при сключването му.