Решение № 8190 от 07.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7326/2024
- Вид
- Решение № 8190
- Подписан
- 07.05.2025
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 32026 от 28.02.2024 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 43689 от 22.03.2024 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 30917 от 30.07.2024 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 90137 от 09.06.2025 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 103606 от 01.07.2025 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 42523 от 02.04.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.302 · Търговски закон
- чл. 309 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 8190 гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110107326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на ......, чрез пълномощника адв. К. Г., срещу ...., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№61985/2023г. на СРС, 169 състав, както следва: 7055,57 лева, представляваща договорна неустойка за забава по Договор № .....г. за периода от 15.08.2023г. до 29.10.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за продажба на нов автомобил с №.....г., чиито предмет бил покупко-продажба и доставка на лек автомобил .... седан на стойност 254 734,84 лева с ДДС, като била уговорена дата на доставка 01.08.2023г. Ищцовото дружество извършило авансово плащане, за което му бил издаден съответен документ. Към договора били приложени относимите към него общи условия. В раздел V, т.6 от Общите условия било уговорено, че продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта на годишна основа в случай че продавачът не достави посоченото МПС в четиринадесет дневен срок от изтичане на срока за доставка.
Продавачът не изпълнил задължението си да достави автомобила на уговорената дата и в четиринадесетдневен срок след нейното настъпване, поради което за ищеца възникнало правото да претендира уговорената неустойка. Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК срещу ответника за посочената сума, същият възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което в изпълнение на указанията на съда, подал 1 исковата молба, по която е образувано настоящото дело. Моли да бъде установено, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ответникът ...., чрез пълномощника адв. К. К., е подал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Излага, че действително между страните е сключен посочения договор за продажба на нов автомобил №.....г. Сочи, че със същия била уговорена приблизителна дата за доставка на автомобила, тъй като се касаело за изработка на фабрично нов лек автомобил. Оспорва да е изпаднал в забава, както и че таза забава е по негова вина. Оспорва претендираната неустойка и по размер и период. Излага, че купувачът е заплатил само част от цената на автомобила, като авансовата сума е в размер на 12 500 лева, а претендираната неустойка е върху пълната цена на автомобила, уговорена в договора. Сочи, че уговорената неустойка се дължи след изтичането на 40 дни от уговорената дата за доставка, както и че същата е предвидена при забава, която се дължи на обстоятелства, за които продавачът отговаря. Оспорва в случая забавата да се дължи на негови действия или бездействия, а е следствие от производствения процес. Също така сочи, че в раздел V, т.4 от Общите условия към договора са предвидени хипотези, които изключват отговорността на продавача, като твърди, че в случая такива са налице - производителят е забавил доставката. Излага, че след сключване на договора е подал заявка през електронната система на ....., където можело да се проследят отделните етапи на обработката й. Заявката била подадена на 16.03.2023г. – денят след сключване на договора, като към дата 04.01.2024г., на която дата бил развален сключеният между страните договор, поръчаният автомобил все още не е бил произведен. След разваляне на договора, ответникът анулирал поръчката.
Сочи, че за периода, за който се претендира неустойката производственият процес не е бил приключил, поради което отговорността на продавача за неизпълнение била изключена, съгласно Общите условия. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
По делото е представен договор №.....г. за продажба на нов автомобил ...., на стойност 254 734, 84 лева с ДДС. Съгласно договора .... се е задължил да прехвърли собствеността върху подробно описания автомобил на ......, като същото се задължава да заплати уговорената цена. Това обстоятелство не е спорно между страните. В договора е посочена приблизителна дата на доставка – 01.08.2023г. Съгласно приложимите към договора Общи условия, раздел V, т.1 Продавачът се е задължил да осъществи доставка на МПС в уговорения в договора срок, който започва да тече от 2 получаване на последните изисквания на Купувача относно предмета на заявка и постъпване на уговореното в договора авансово плащане. Не е спорно между страните, че изискванията относно предмета на заявка са уточнени при подписване на договора.
Не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответника авансова вноска в размер на 12 500 лева въз основа на издадената фактура №**********/27.03.2023г.
В Общи условия, раздел V, т.6 е предвидено, че ако поради причина, за която продавачът отговаря, той не достави на купувача МПС в четиридесетдневен срок след изтичане на срока за доставка по Договора, Купувачът има право на неустойка в размер на основния лихвен процент на БНБ за срока на забавата, увеличен с 10 пункта на годишна основа.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез изслушването на свидетеля ....., който е изложил, че работи в ответното дружество. Процесът на работа при поръчка на нови автомобили бил – след поръчката, когато автомобилът е произведен, ..... предоставя информация на доставчика, който уведомява клиента.
Поръчката се въвежда в системата, която ползва ....., в която след това се отбелязва статуса й. По посочения договор е постъпил аванс и същият е влязъл в сила. Ищцовото дружество било поръчало шест автомобил, като четири от тях били предадени през м. декември. Останалите два автомобила, единият от които предмет на процесния договор, не били произведени. Ежемесечно изпращали запитване до завода, като от системата виждали, че няма определена дата за производство на тези автомобили. При индивидуални поръчки било възможно някой елемент да не бъде доставен на ..... от трета страна, поради което автомобилът не може да бъде произведен. Сроковете били индивидуализирани, като приблизителния срок за доставка бил 6 месеца. След изтичане на този срок представител на ответното дружество пишело на ....., които отговорили, че няма квота за производство. Ответникът като доставчик не можел да влияе на процеса на производството. Не била посочена конкретна причина, поради която не може да се произведе автомобила.
Не се спори между страните, че процесният автомобил не е бил доставен нито в посочения приблизителен срок, нито след това.
Видно от уведомление за прекратяване на договор за покупко-продажба, получено от ответното дружество на 24.01.2024г., което се установява от представената на лист 52 разписка, ищецът е направил изявление за разваляне на процесния договор, като се е позовал на раздел VI, т.8 от Общите условия, че при забава повече от три месеца от уговорения срок, купувачът може да развали договора, както и поради факта, че изпълнение му е станало безполезно. Отправена е и покана за връщане на платения по договора аванс в размер на 12 500 лева, ведно с лихвата за забава.
3
Представено е извлечение от електронната система на „..... ...“ с данни за поръчката по договор 2919, от която е видно, че същата първоначално е била със статус 047, след това – 105, след което 112. Видно от представената легенда същите съответстват на – Спецификация без квота за производство, Няма налична производствена седмица, Планирано производство с производствен пакет.
Доказателствата са представени на английски език и в превод на български език.
Установява се, че към момента на връчване на писменото уведомление не е била завършена поръчката. След получаване на писменото уведомление за разваляне на договора посочената поръчка е изтрита от системата и съответно същата е получила статус с код 000
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №61985/2023г. на СРС, 169 състав.
Неустойката, съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото изпълнение на договора.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. При неустойка, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Неустойката има обезпечителна и обезщетителна функции. Основание за нейната дължимост е неизпълнението на договора, поради което тя се дължи, независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди.
Законът предвижда обикновена писмена форма за действителността на договора за продажба на нерегистриран автомобил, какъвто е процесният – чл. 144, ал. 1 ЗДвП.
В случая със сключването на писмения договор между страните от 15.03.2023г г. формата за действителност е спазена. Правото на собственост по отношение на купения автомобил с конкретно уговорени характеристики преминава върху купувача, ако автомобилът вече е произведен, а ако все още не е, купувачът придобива правото на собственост върху него след възникването на вещта. Ето защо сключеният между страните писмен договор от 15.03.2023г. има характеристиките на договор за продажба на бъдеща родовоопределена вещ, а не на предварителен договор.
Неустойката като форма на договорна гражданска отговорност служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В 4 този смисъл, тя се разглежда и като предварително определен размер на обезщетението при неизпълнение, което обаче не е пречка за кредитора да претендира обезщетение и за по-големите вреди, но при условие, че ги докаже. Следва да се има предвид, че доколкото ответникът е търговец и сделката е в кръга на основната му дейност, то същата се явява търговска сделка и е приложима грижата на добрия търговец по арг. от чл.302 ТЗ. Ответникът се позовава на раздел V, т.4, б. „а“ от Общите условия, изключваща отговорността на продавача, ангажира по делото писмени доказателства, а именно разпечатки от електронната система на ,,..... ...“ с данни за конкретната поръчка № ...... с клиент ищеца по настоящото дело, както и информационна легенда с кодове за статус на производствения процес през системата на ,,..... ...“. Съдът намира, че доколкото ответникът е официален представител на производителя за България и че част от основната му търговска дейност е сключване на договори за доставка на автомобили, произведени от ..... ..., то дължимата от него грижа е по-висока. Както бе установено и от изслушания по делото свидетел при наличие на индивидуални елементи в поръчания автомобил е очаквано да има забавяне в доставката, тъй като производството на автомобила зависи и от трети лица, различни от производителя, въпреки това обаче в договора е посочена дата на доставка, която явно не е съобразена със сочения от свидетеля срок от приблизително 6 месеца за производство на автомобили с индивидуални изисквания. От представените разпечатки със статуса на поръчания автомобил в електронната система не е видно на какво се дължи забавянето на производството на автомобила, не се установява и ответникът да е предприел действия да разбере на какво се дължи забавянето или да уведоми клиента за това. Навеждат се доводи единствено за изпращане на имейли до производителя, но доказателства за това липсват. Съдът намира, че в случая ответното дружество не е положило необходимата грижа, за да изпълни точно уговореното в договора. Следва да се отбележи, че индивидуалните автомобили са поръчани, съобразно предлаганото оборудване по каталог, просто същото не е сред стандартното оборудване на автомобила, т.е. става въпрос за предлагани и посочени от производителя възможности за индивидуализиране на автомобила.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d50374c4-89d0-42a0-8e54-1bf4053149cc