Решение № 140 от 09.03.2020, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС

Свиленград, граждански състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 956 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК от Т.Г.Т. срещу „К.И.И.Б.” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът му не дължи следните суми:

1764,60 лв. – главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-01425424 от 15.02.2007 г., 401,37 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.08.2007 г. – 30.07.2008 г., 913,48 лв. – мораторна лихва за периода 28.09.2007 г. – 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, 161,59 лв. – съдебни разноски, и 889,48 лв. – разноски по изпълнителното дело, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20188750400559 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС Хасково въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 910/2011 г. по описа на РС Свиленград.

В исковата молба се твърди, че по описа на ЧСИ Захари

Запрянов с район на действие ОС Хасково било образувано изп. д. № 20188750400559 с длъжник Т.Г.Т. и взискател „К.И.И.Б.” ЕАД за принудително събиране на горепосочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 910/2011 г. по описа на РС Свиленград. По образуваното изпълнително дело, освен сумите по изпълнителния лист, се дължали и 1216,04 лв. – законна лихва до 20.09.2018 г., и разноски в общ размер на 889,48 лв. Посочено е, че изпълнителният лист бил издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като впоследствие вземането било прехвърлено на ответника с договор за цесия от 15.05.2015 г. В тази връзка оспорва, че цесията била породила действие спрямо него. Твърди, че по молба на първоначалния взискател било образувано изп. д. №

20128750401401 по описа на ЧСИ Запрянов. Последното изпълнително действие по това дело било извършено на 12.05.2014 г., а производството било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Впоследствие било образувано настоящото изпълнително дело. Предвид неизвършването на изпълнителни действия от 12.05.2014 г., намира, че всички задължения по изп. дело били погасени поради изтекла погасителна давност. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове за установяване недължимостта на процесните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че вземанията му били прехвърлени от първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД по силата на валиден договор за цесия, за която ищецът бил изрично уведомен. Оспорва, че дължимите суми не били погасени по давност. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 910/2011 г. по описа на РС Свиленград, с който е разпоредено ищецът да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД следните суми: 1764,60 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, 401,37 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.08.2007 г. – 30.07.2008 г., 913,48 лв. – мораторна лихва за периода 28.09.2007 г.– 28.11.2011 г., и 161,59 лв. – съдебни разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от

03.10.2012 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е поискал да бъде образувано изпълнително дело за събиране на сумите, като на основание чл.

18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС Хасково да определи начина на изпълнението. Образувано е изпълнително дело № 20128750401401, като в хода му са извършени редица справки за имущественото състояние на длъжника. Установява се, че на 17.10.2012 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист. ЧСИ е предприел действия по принудително изпълнение, като на 16.10.2012 г. е наложил запор върху вземане на ищеца, произтичащо от договор за наем. Не се е състоял насроченият на 29.10.2012 г. от съдебният изпълнител опис на движими вещи, тъй като длъжникът не е осигурил достъп. На 09.05.2014 г. ЧСИ е изпратил до РУ „СО” – гр. Хасково запорно съобщение, връчено на 12.05.2014 г., с което е наложен запор върху пенсията на ищеца. Не са извършвани удръжки, тъй като пенсията е под минималната за страната работна заплата. С молба от 13.10.2015 г. ответникът е направил искане да бъде конституиран като взискател, като се е легитимирал като кредитор посредством договор за цесия. Изпратено е и запорно съобщение до „Обединена българска банка” АД на 16.09.2016 г., получено на 27.09.2016 г. На 20.06.2017 г. е изпратено и запорно съобщение до „Централна кооперативна банка” АД, получено на 23.06.2017 г. От запорираните сметки не са постъпили плащания, тъй като по сметката в „Обединена българска банка” АД се превежда пенсията на ищеца, а сметката в „Централна кооперативна банка” АД е без авоари. Насрочен е и повторен опис на движими вещи на 27.06.2018 г. С Решение № 316 от 28.08.2018 г. по в. гр. д. № 541/2018 г. по описа на ОС Хасково е отменено разпореждане от 19.06.2018 г. на ЧСИ Запрянов, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. В съобразителната част съставът на ОС Хасково е приел, че от извършването на последното изпълнително действие – налагане на запор върху пенсията на длъжника на 12.05.2014 г., са изминали повече от две години, поради което на 12.05.2016 г. производството е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С постановление от 30.08.2018 г. ЧСИ Запрянов е прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

След прекратяване на производството по молба на ответника от 20.09.2018 г. е образувано изп. д. №

20188750400559 по описа на ЧСИ Захари Запрянов за събиране на същите вземания.

В изпълнение на възложените му правомощия по чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на ищеца на 30.10.2018 г. Също така на 20.09.2018 г. са изпратени запорни съобщения до РУ „СО” – гр. Хасково, „Централна кооперативна банка” АД и „Обединена българска банка” АД. До длъжника, с оглед разпоредбата на чл. 428, ал. 1, изр. 2 и 3 ГПК, е изпратено съобщение, връчено на 27.09.2018 г., с което е поканен да заплати сумите по изпълнителния лист.

От заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът върху известието за доставяне на уведомлението за цесия не е положен от ищеца Т.Г.Т..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На първо място, следва да се отбележи, че разноските по изпълнението не могат да бъдат предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК и ищецът няма правен интерес от предявяване на иск за тяхната недължимост. Предмет на този иск са само вземанията по изпълнителния лист. Въпросът за това за чия сметка са разноските по изпълнението ще се реши в изпълнителното производство в зависимост от изхода на спора по предявения иск по чл. 439 ГПК. Така, ако той бъде уважен с влязло в сила решение, то изпълнителното дело, образувано, без да са били налице материалните предпоставки за това, следва да се прекрати – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. След като изпълнителното дело се прекрати на горепосоченото основание, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението следва да бъдат понесени от взискателя, т. е. те няма да се дължат от длъжника. В този смисъл производството по делото, в частта за разноските по изпълнението, следва да бъде прекратено като недопустимо.

В останалата част исковата претенция се явява допустима, тъй като защитата на длъжника се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издадено изпълнителното основание. В тази връзка ищецът твърди, че извършената след образуването на изпълнителното дело цесия между първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника не е породила действие спрямо него, тъй като не е уведомен съгласно изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради това счита, че ответникът не би могъл да се легитимира като носител на вземанията и да извършва действия по образуваното изпълнително производство. От заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза се установи, че действително подписът срещу „получател” на известието, с което е следвало да бъде доставено уведомлението за извършената цесия, не е положен от ищеца. С оглед горното съдът намира, че е доказано проведеното оспорване на истинността на известието за доставяне в частта относно положения подпис в поле „получател”. Ето защо, съдът счита, че представеното известие за доставяне е неавтентично и като такова следва да бъде изключено от доказателствата по делото. На основание чл. 194, ал. 3 ГПК неистинският документ, ведно с препис от настоящото решение, следва да бъдат изпратени на РП Свиленград. Въпреки това, единствено поради невръчване на уведомлението за цесия не би могло да се обоснове недължимост на сумите по изпълнителния лист. Съдът достигна до този извод, съобразявайки, че органите по принудително изпълнение не разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни действия, върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. Извършените от съдебния изпълнител действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите действия от съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези, очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. От това следва, че валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди – арг. чл. 74 ЗЧСИ. След като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжникът не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или основателността на иска по чл. 439 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право. С оглед изложеното, следва да се приеме, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е установяването на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга (така Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т. о.). От това следва, че е неоснователен доводът на ищеца за недължимост на дълга поради ненадлежно връчване на уведомлението за извършената цесия.