Решение № 10827 от 07.10.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10827

Варна, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ДИМОВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ДИМОВА административно дело № 20247050702546 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Н. К., [ЕГН], от [населено място] срещу извършено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /С./ - Варна изменение на КРНИ на [населено място], област Варна, изразяващо се във вписване на С. М. Н. като собственик на ПИ с [идентификатор], съгласно [НА], том *, дело № **** г. на [населено място], обл. Варна. В жалбата се твърди, че извършеното на основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ от ответника изменение в кадастралния регистър /КР/ на [населено място] относно ПИ с [идентификатор] чрез вписването на С. М. Н. като негов собственик, е незаконосъобразно, тъй като не са били налице предвидените в закона материални предпоставки за извършването му. Посочва се, че с договор от 17.09.1982 г. за издръжка и гледане ***** на жалбоподателката - С. М. С. /Н./ е придобила процесния имот от П. В. Н. (**** на жалбоподателката по майчина линия), а след смъртта на последната, за вещните права на С. М. Н. върху същия имот е съставен [нотариален акт], т. [Наименование], рег. № ****, дело № **** година. Последният е бил съобразен от ответника при изготвяне на КК и КР на [населено място] през 2010 година. Основният довод на жалбоподателката, с който оспорва извършеното изменение в КР на [населено място] чрез вписването на нейния **** С. М. Н. като собственик на ПИ с [идентификатор], представляващ ПИ [Наименование]в кв. ** по плана на [населено място] с площ от 600 (шестстотин кв.м.), е, че спорът за собственост върху този имот е разрешен през 1987 г. с влязло в законна сила решение на Окръжен съд – Варна от 04.02.1987 г., с което С. М. Н. - **** на заинтересованата страна П. С. Д. и вуйчо на инициаторката на настоящото съдебно производство, в производство по чл. 108 от Закона за собствеността е осъден да предаде имота на С. М. С. (**** на заинтересованата страна М. Н. К.). В жалбата оспорващата се позовава на разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК, според която субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростират освен върху страните в процеса, и върху техните наследници и правоприемници. По аргумент от чл. 297 ГПК се изтъква, че влязлото в сила съдебно решение е задължително както за съда, който го е постановил, така и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. На основание изложеното се иска от настоящата съдебна инстанция да отмени извършеното от ответника на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР действие по вписване в КРНИ на [населено място] относно ПИ с [идентификатор] правото на собственост на С. М. Н.. Претендира се с решението си съдът да осъди ответника да заплати на жалбоподателката М.Н. К. сторените от нея съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание жалбата, ведно с претенцията за разноски, се поддържа от процесуалния представител на оспорващата.

Ответникът – началник Служба по геодезия, картография и кадастър /С./ - Варна, не се представлява. Становище по спора е представено ведно с придружаващото писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда. Сочи се, че изменението в КРНИ на [населено място] на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е законосъобразно извършено, като за собственици с дублиращи права на ПИ с [идентификатор] са записани М. Н. К. и С. М. Н., доколкото данните по преписката сочат за наличие на спор за материално право, чието решаване е извън компетентността на административния орган. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако противната страна претендира такъв в размер, който надвишава посочения в Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения /заглавие изменено ДВ бр. 14 от 2025 г. - за възнаграждения за адвокатска работа/.

Заинтересованите страни – П. С. Д. и В. С. Н. се представляват от общ процесуален представител, който в хода на производството и по същество на спора оспорва жалбата – първо, като недопустима поради просрочие, и второ - като неоснователна. Сочи, че цитираното в жалбата съдебно решение от 1987 г. не е между представляваните от него заинтересовани страни и жалбоподателката М.Н. К., а между техните наследодатели и праводатели. Посочва, че това съдебно решение не е изпълнено, като в тази връзка изразява становище, че доказателствата към административната преписка и тези, събрани по делото, категорично сочат, че заинтересованите страни П.Ст. Д. и В.Ст. Н. към настоящия момент владеят 361 кв.м. от процесния имот. Това не опровергава, а потвърждава твърдението за наличие на дублиращи се права върху имота, съответно – правилно е прието от ответника, че е налице спор за материално право. На основание изложеното пледира за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление за услуга от ККР с Вх. № 01-532514 от 21.09.2023 г. (л. 3 от преписката), депозирано в С. – Варна от П. С. Д. – заинтересована страна в настоящото съдебно производство. Със заявлението от органа е поискано да извърши изменение в Регистъра на недвижимите имоти на [населено място], област Варна, състоящо се във вписването на С. М. Н. – **** на заявителката, като собственик на ПИ с [идентификатор] с площ от 600 (шестстотин) кв.м., съставляващ парцел [Наименование]в кв. ** на [населено място], област Варна. Към заявлението си П. С.. Д. е приложила [нотариален акт], том *, № * от **** г. (л. 5 от преписката), издаден от съдия в РС – Провадия, с който С. М. Н. е признат за собственик по давност, наследство и делба на дворно място в [населено място] с площ от 600 (шестстотин) кв.м., включено в парцел № [Наименование]на кв. **, с подробно описано местоположение и съседи. Приложено е и удостоверение за наследници на С. М. Н., от което е видно, че след смъртта на същия негови наследници са неговите две ***** - заявителката П. С. Д. и В. С. Н. – заинтересовани страни в настоящото съдебно производство.

С писмо изх. № 20-49686, дата (не се чете), приложено на л. 7 от преписката органът е поискал от заявителката П. Д. да отстрани констатирани в заявлението недостатъци, за което е определен срок от 14 дни. В отговор по електронен път в деловодството на ответника от заявителката е постъпило писмо с приложени към него копие от разписен лист и копие (нечетливо) на действащия към 1975 г. регулационен план на [населено място] (л. 9 – 11 от преписката). От копието на разписния лист е видно, че като собственици на [имот номер] в квартал ** са записани С. М. Н. и Н. М. Н., първият от които на парцел [Наименование]въз основа на [нот. акт], том *, по нот. дело № ***, а вторият на парцел № (не се чете) въз основа на [нот. акт] по нот. дело № **** (година – не се чете).

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК до М. К. е изпратено съобщение № 24-39183 от 19.12.2023 г. (л. 14 от преписката), с което същата е уведомена за откриване на производството за изменение на данните в регистъра на недвижимите имоти по отношение на ПИ с [идентификатор], с указание да изрази писмено становище. В отговор пред ответника е постъпило възражение вх. № 07-3474 от 01.02.2024 година. С него М. К. се противопоставя на искането за извършване на изменение в КР относно притежавания от нея имот в [населено място]. Във възражението твърди, че целият имот с площ от 600 кв.м. е нейна собственост. В същото възражение имплицитно се съдържа признание, че заявителката на услугата - П. С.. Д. – братовчедка на М. К., притежава жилищна сграда в дворното място, за което е поискано изменението. Към възражението са приложени документи, удостоверяващи нейните (на М. К.) вещни права върху имота, а именно: 1/ [нотариален акт], том *, нот.д. № * от ***** г. (л. 20 и 21 от преписката) за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, с който П. В. Н. – **** на оспорващата (по майчина линия) и на двете заинтересовани лица (по бащина линия), прехвърля на ****** – С. М. С., дворно място с площ от 600 кв.м., съставляващо парцел № [Наименование]в кв. ** по плана на [населено място]; 2/ нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том *** рег. № ****, дело № *** от ***** г. (л. 22 от преписката), с който нотариус с район на действие РС – [населено място] на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК признава М. Н. К. за собственик на дворно място цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо [УПИ] в кв. ** на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 20 (двадесет) кв. метра.

От заявителката П. С.. Д. с молба вх. № 05-2255 от 28.02.2024 г. са представени документи с цел да докажат, че същата притежава вещни права върху [ПИ] и изградената в него от баща й жилищна сграда. В графичен вид, на страница 25 от преписката, е представена и скица на дворното място /[УПИ] в кв. ** на [населено място]/, както и намиращите се в него сгради. Представени са документи – строително разрешение, Протокол за дадена строителна линия и ниво и др., издадени на името на С. М. Н. – **** на заинтересованите страни, П. и В. С., за построяване на жилищна сграда, които се преценяват от настоящата съдебна инстанция като ирелевантни относно предмета на повдигнатия правен спор. На приложена скица е указан и начина, по който оспорващата М. Н. К. и нейните братовчедки реално са разпределили помежду си ползването на имота.

След запознаване с цялата административна преписка ответникът – Н. С. – Варна, на основание чл. 53, ал.2 вр. чл. 53а от ЗКИР, извършил исканото изменение в Регистъра на недвижимите имоти на [населено място] относно [ПИ] с площ от 600 кв.м., представляващ [УПИ] в кв. ** на [населено място], и вписал като друг негов собственик С. М. Н., без да заличава М. Н. К.. За извършеното изменение заинтересованите лица в административното производство са надлежно уведомени.

Последвало е оспорване по съдебен ред от оспорващата К., във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

Към доказателствата, представени от ответника ведно с административната преписка, е представено решение от 26.11.1986 г. на Районен съд – гр. Провадия, постановено в производство по чл. 108 от Закона за собствеността, с което е отхвърлена исковата претенция на С. М. Н. (**** на жалбоподателката М. К.) срещу нейния ***** – С. М. Н., за предаване владението на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Видно от записа на втора страница от същото решение, с решение на Окръжен съд – Варна от 04.02.1987 г. по гр. дело № 230/1986 г., решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено друго, с което С. М. Н. е осъден да предаде на С. М. Н. къща с дворно място от 600 кв.м., съставляващо имот [Наименование]от кв. ** по плана на [населено място], Варненско.

С оглед изявленията на страните с протоколно определение от проведено на 16.12.2024г. първо открито съдебно заседание съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните в производството липсва спор относно идентичността на имота, описан в съдебните решения на РС - Провадия от 26.11.1986 г. и на ВОС от 04.02.1987 г. и ПИ с [идентификатор] по актуалната КК на [населено място]. По искане на процесуалния представител на оспорващата съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза от вещото лице – геодезист със задача да посочи на какво се дължи разликата от 1 (един) кв. м. в площта на имота, с оглед на обстоятелството, че в регулационния план на [населено място], действал преди одобряване на КК на града, парцел [Наименование]в кв. ** е посочен с площ от 600 (шестстотин) кв.м., а в актуалната Кадастрална карта на населеното място площта на [ПИ] е посочена в размер на 601 (шестстотин и един) кв. м. и представлява ли същата „допустима разлика“ по смисъла на чл. 19 от действащата към момента на одобряване на КК Наредба № 3 от 28.04.2005 година. Такава експертиза е изготвена, не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. В съдебно заседание заключението по експертизата се поддържа от вещото лице. Неговото становище е, че с оглед формулата за изчисляване на допустимата грешка, посочена в чл. 18, ал. 4, т. 2 от цитираната Наредба, за имот с площ като предмета на спора, т.е. 600 кв.м. или 601 кв.м., допустимата грешка е 20 (двадесет) кв. метра. Изхождайки от последното, крайният извод на експерта е, че констатираното разминаване на данните от кадастралния план, действал преди одобряването на кадастралната карта на [населено място], и данните от самата КК попадат в рамките на допустимата грешка. Към експертизата е изготвена цветна скица на имота, която е неразделна част от нея.