Решение № 7094 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7094 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100506400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 1805 от 04.02.2025 г., гр.д. № 69185/2024 г., СРС, 168 с-в ОСЪЖДА „Интерхолд“ ЕООД да заплати на С. Д. Т., В. К. В. и К. К. В., в качеството им на конституирани наследници по реда на чл. 227, ал.1 ГПК на починалия в хода на производството К.В.Т. на основание чл. 200, КТ вр. с чл.

5, ал.1 от ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН, сумата от

30 000 лв. (или за всеки от ищците по 10 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяната от него трудова злополука на 20.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на злополуката до окончателното изплащане на сумата, призната за трудова с Протокол № 5103-26-2 от 02.03.2023 г. на Национален осигурителен институт ТП - Хасково и Разпореждане на НОИ № 32452 от 14.03.2023 г., ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Т. и поддържан в хода на производството от С. Д. Т., В. К.

В. и К. К. В., в качеството им на конституирани наследници по реда на чл. 227, ал.1 ГПК срещу „Интерхолд“ ЕООД, иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над присъдения размер от 30 000 лв., представляващи 1 неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 40 000 лева (или за сумата от 10 000 лева), като ОСЪЖДА „Интерхолд“ ЕООД да заплати на адвокат П. Б. Н. – ВАК на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 2 887,50 лева представляващи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 1 600 лева, представляваща сбор от държавна такса в производството и изплатени депозити за съдебномедицинска експертиза.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди до размер на сумата 30 000 лв. постъпва въззивна жалба от ответника по него „Интерхолд“ ЕООД ищците С. Д. Т., В. К. В. и К. К. В., конституиран по реда на чл. 227, ал.1 ГПК на мястото на наследодателя им и първоначален ищец К.В.Т.. Считат, че не следва да се ангажира отговорността по чл. 200, ал.

1 КТ на ответника по иска поради непредставяне на валиден писмен трудов договор между страните, действащ по време на злополуката. При определяне на завишеното обезщетение от 30 000 лв., първоинстанционният съд избирателно тълкува писмените и гласни доказателства и заключението на СМЕ. В пориворечие с медицинската документация и заключението, според които е увредено само едно ребро, СРС приема счупване на две ребра. Не е съобразен краткия престой в болницата от 4 дни, както и срокът за възстановяване на счупено ребро от 20 – 25 дни, довело до временно разстройство на здравето. Лекарите не са провели достатъчно добро лечение чрез физиотерапия и дихателна рехабилитация, което е удължило възстановителния период. Не е изяснена причината за болката в лявата гръдна половина и доколко може да е свързана с друга травма. Възприети са показанията на разпитания брат на пострадалия, без да се съобрази неговата заинтересованост. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемите – ищците С. Д. Т., В. К. В. и К. К. В. оспорват жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

2

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение поради причинени неимуществени вреди от трудова злополука.

Към момента на процесната трудова злополука - 20.10.2022 г., първоначалният ищец К.В.Т., поч. 23.11.2024 г., заема по трудов договор № 2141/09.09.2022 г. и последно допълнително споразумение от 09.04.2014 г. при ответника „Интерхолд“ ЕООД длъжност „работник ремонт топлинна изолация“, с място на работа „текущи фирмени обекти“.

Противно на оплакванията във въззивната жалба, обвързаността между страните от трудово правоотношение към релевантния момент на злополуката се установява преди всичко от извънсъдебните признания на работодателя в тази насока, обективирани в негова покана с изх. № 55/15.02.2023 г. до работника за явяване на работа поради изтичане на периода за временна неработоспособност по абмулаторен лист от 06.02.2022 г. и покана № 62/23.02.2023 г. за явяване с оглед оформяне на документи за прекратяване на сключения между страните трудов договор. Наличието на трудово правоотношение, считано от 09.09.2022 г. е декларирано от пострадалия пред НАП-ТД-гр. Варна, за което е представено удостоверение за декларирани данни от 17.02.2023 г. на НАП. Съществуването на трудово правоотношение между страните към момента на инцидента се приема за установен факт в протокол № 5103-26-2/02.03.2023 г. на НОИ-ТП- Хасково; разпореждане № 32452/14.03.2023 г. на длъжностно лице при НОИ-ТП-София за призната 3 трудова злополука; решение № 1040-21-327/30.05.2023 г. от директора на НОИ-ТП-София, с което се оставя без уважение жалбата на работодателя срещу разпореждането за призната трудова злополука; влязло в сила решение № 6592/02.11.2023 г., адм.д. № 6457/2023 г., АССГ, 75 с-в, с което се отхвърля жалбата на работодателя срещу решението на директора на ТП-НОИ-София; както и решение № 5656/09.05.2024 г., адм.д. № 635/2024 г., ВАС, VI отделение, с което решението на АССГ е оставено в сила.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, която е причинила травми или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов служител или работник отговаря за настъпването им. Установените в цитираната разпоредба предпоставки за основателност на исковете за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя са: наличие на валидно трудово правоотношение между пострадалия и ответника, по което пострадалият да е бил работник или служител, а ответникът работодател; пострадалият да е претърпял злополука по време на съществуването на трудовото правоотношение; тази злополука да е била призната за трудова; вследствие на трудовата злополука пострадалият да е понесъл травми или да е била причинена смъртта му; пострадалия да е понесъл имуществени и/или неимуществени вреди вследствие на травмите от трудовата злополука.

В случая, фактът за настъпилото внезапно еднократно и външно увреждане на здравословното състояние по време на изпълнение на трудови функции по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ се установява при спазена процедура на чл. 57 – чл. 63 КСО. По реда на чл. 60, ал. 1 КСО с разпореждане № 32452/14.03.2023 г. на длъжностно лице при НОИ-ТП-София се признава злополуката за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Прието е, че на 20.10.2022 г., през време на работа, свързана с полагане на мазилка на външни стени с помощта на изградено скеле на височина около 2.50 м., пострадалият работник се спъва и пада на скелето, като получава травма на тънко черво, фрактура на ляво ребро и пневмоторакс ляв.

Установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални административни производства по чл. 57 – 63 КСО.

След влизане в сила на КСО на 01.01.2000 г., трудовата злополука може да се установява само по административен ред, от изключителна компетентност е 4 на съответните административни органи, не може да бъде установявана в исковото производство по чл. 200 КТ и гражданският съд е длъжен да зачете издадения индивидуален административен акт. Според чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът, който разглежда гражданскоправния спор, се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът обаче, не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Индивидуалните административни актове за установяване на професионални рискове - трудова злополука и професионална болест, се издават при участието на страните по трудовото правоотношение в съответните административни производства. В случая, страните по настоящото гражданско дело са били участници в административното производство, в чиито рамки е издадено разпореждането за призната трудова злополука, а след обжалване пред горестоящия административен орган, производството приключва с отхвърляне жалбата на работодателя - решение № 1040-21-327/30.05.2023 г. от директора на НОИ-ТП-София. Същият се е възползвал от възможността да търси съдебна защита чрез обжалване на решението на административния орган, като с влязло в сила съдебно решение

№ 6592/02.11.2023 г., адм.д. № 6457/2023 г., АССГ, 75 с-в, потвърдено от ВАС, жалбата е отхвърлена. В този смисъл, изчерпани са възможностите за защита по административен и съдебен ред срещу разпореждането за призната трудова злополука, поради което последващо пререшаване на този съдебно разрешен спор е недопустимо.

Не е проведено успешно доказване от ответника за съпричиняване от пострадалия поради груба небрежност или неспазени правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 и т.

2 КТ, а още по-малко за проявен умисъл съгласно чл. 201, ал. 1 КТ.

Не се установява пострадалият предварително със сигурност да знае, нито да е предупреден от ответника, за състоянието на скелето с нарушена конструкция, но въпреки това да проявява груба небрежност при стъпване върху него.

Не подлежи на намаляване отговорността на работодателя по реда на чл.

201, ал. 2 КТ. Не се установява пострадалият виновно да допринася за 5 трудовата злополука чрез проявена вина във вид на груба небрежност неполагане на необходимата грижа, която и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. От поведението не личи липса на елементарно старание и внимание, нито пренебрегване на основни технологични правила и такива за безопасност. Не се доказва и несъзнавана небрежност, която отделно е ирелевантна за компенсацията на вини по специалния ред на чл. 201, ал. 1 КТ, за разлика от неприложимия общ деликтен състав. Няма проведено доказване относно нарушаване на конкретни нормативни актове, включително вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на труд или почивка. По никакъв начин не се доказва първоначалният ищец да способства за настъпване на вредоносния резултат, като не полага елементарната дължима грижа за безопасно поведение или за постигане на добър оздравителен резултат, която би положил и най-небрежния човек в подобна ситуация.

Проявено е бездействие от работодателя и неговите служители в противоречие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ да даде указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред, с вътрешните правила за работната заплата и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Допуснати са нарушения на чл. 16, ал. 1 ЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно: съгласно т. 5 необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки; т. 6. ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; както и т. 7 да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Довод в тази насока са констатациите в протокол № 5103-26-2/02.03.2023 г. на НОИ-ТП-Хасково. В тази връзка следва да се приеме, че доколкото принципно са проведени инструктажи, с оглед служебна бележка № 2141/10.09.2022 г. за инструктаж по безопасност и здраве при работа; протокол за проведен изпит от 10.09.2022 г.; инструктажни книги за начален, ежедневен и периодичен инструктаж, както и правилник за вътрешния ред, които документи са цитирани решение № 1040-21-327/30.05.2023 г. на директона на НОИ-ТП-София, но не са представени по делото, недостатъчно изяснени остават съдържанието им и дали са доведени до знанието на работника в момент, предшестващ 6 злополуката. В този смисъл, инструктажите са формални, като целят не предотвратяване на злополуки, а прехвърляне на отговорността при настъпването им върху работниците. При отчитане и на неосъществения ефективен контрол за безопасност на участниците в работния процес, няма основания за намаляване на работодателската отговорност. В тази насока е определение № 3560 от 15.11.2023 г., гр. д. № 1682/2023 г., ВКС, ІV г.о.