Определение № 2645 от 08.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2645 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502277 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано от адв. Х.

М., против Определение № 8769 от 15.07.2026 г., постановено по гр.д.

№9041/2025г. по описа на РС-Пловдив, деветнадесети гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 1854/21.04.2026 г. в частта му за разноските. С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Ответникът по жалбата С. М. Д. – Х. не взима становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

1

С Решение №1854/21.04.2026г. постановеното по гр.д. №9041/2025г., Пловдивски районен съд е обявил за нищожна клаузата на неустойка, обективирана в чл.11 от Договор за паричен заем №591770/ 11.11.2021г. сключен между С. М. Д. и „СИТИ КЕШ“ ООД, като противоречаща на закона.

Тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото адвокат С. Н., с постановеното решение, съдът е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер от 245.42 евро с вкл.ДДС.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 е поискал изменение на решението в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение, като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав намира, намира направените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:

Разпоредба чл.38 ал. 2 ЗА предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ ,когато : тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.3 , като наличието на посоченото основание не би могло да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани в тази връзка доказателства. За прецизност в тази насока следва да бъде отбелязано, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител.

С исковата молба е представен договор за безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1, т.3 от ЗА и пълномощно от ищеца за адвоката, като към датата на представяне и на двата документа адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по исковата молба. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Съгласно трайната практика на ВКС / Определение № 2

201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / както е в случая /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, 2 ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно се явява възражението на ответното дружество за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение: При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца от 245.42 евро с вкл. ДДС съответства на вида и цената на предявения по делото иск, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е 3 прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В аспекта на така изложеното се налага извод, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото, поради което частната жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8769 от 15.07.2026 г., постановено по гр.д. №9041/2025г. по описа на РС-Пловдив, деветнадесети гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4