Решение № 517 от 02.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20211100513322 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 75382/23.04.2020г. по гр.д. № 47455 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 49-ти състав „У.К.Б.“ АД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл******* и съдебен адрес: адв.

С. и гр. София, ул. „******* е осъдено да заплати на М. Д. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „************** и съдебен адрес: адв. А., гр. Елин пелин, ул. ******* на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД сумата от 10 321,48лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи платена без основание сума като възнаградителна лихва за периода от 22.08.2011г. до 31.05.2016г. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1615,31лв., представляващи разноски по делото като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 10321,48лв. до предявен размер от 13300лв., както и иска за заплащането на сумата от 6640лв. представляващи платена без основание като главница сума за периода от 22.08.2011г. до 31.05.2016г., сумата от 60лв., представляващи надплатена комисионна за управление за периода от 22.08.2011г. до погасяване на кредита 31.05.2016г., като М. Д. Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „У.К.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 740,40лв.

С Определение № 20171469/12.08.2021г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 20053773/18.08.2022г. по гр.д. № 47455/2016г. на 1

Софийски районен съд, 49-ти състав е изменено Решение № 75382/23.04.2020г. по дело № 47455/2016г. на СРС, 49-ти състав, като М. Д.

Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „У.К.Б.“ АД , ЕИК *******, на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 522,64лв. вместо присъдените с решението 744,40лв., като е отхвърлена молба на М. Д. Ч. за увеличаване на присъдените в нейна полза съдебни разноски.

Срещу така постановено Решение са депозирани

1. Въззивна жалба вх. № 5069607/10.06.2020г., идентична с жалби вх. № 5070713/11.06.2020г., № 5071863/12.06.2020г., № 5071405/11.06.2020г. от и щ е ц а М. Д. Ч., ЕГН ********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че правилно районният съд приел за нищожни оспорените клаузи по чл. 11.1. буква „а” и чл. 11.1.1. и чл. 11.1.1.1. от раздел ІІ на договора за кредит поради неравноправността им и нищожността на анекс № 1 /25.08.2010г. като спогодба с непозволен предмет основан на нищожни клаузи по договора, че приложимия лихвен процент е 6,75% до до 25.08.2010г. и 6,78% за периода след това. Неправилно били направените от районния съд изчисления в отклонение на приетото заключение по счетоводната експертиза. В случая с извода си по т. 9а от заключението вещото лице посочило дължимите суми при отчитане на всички плащания по договора и договорените лихвени проценти при спазване на поредността по чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Отговора на задачата на вещото лице по т. 9 от заключението не отчитало тази поредност по чл. 76, ал.2 от ЗЗД, но и в тази части то установявало дължимост на процесните суми. Не била отчетена тази поредност и в отговора на вещото лице по задачата по т. 3 и неправилно бил възприет от районния съд . Отговорът по задачата по т. 3 от счетоводната експертиза не отчитала надплатена сума преди процесния период, която била удържана от банката и отнесена за погасяване на кредита в нарушение на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Отговорите на вещото лице по задачи по т.9 и по т. 9а доказвали основателността на претенциите изцяло. Разликата била в това, че в отговора по т.9 не било съобразено изявлението на ищеца до банката за кое задължение да се отнесат направените от нея плащания, а в отговора по т.9а това било съобразено и затова следвало да се кредитира отговора на задачите по т.9а от заключението. Следвало да се кредитира заключението на вещото лице по задачата по т. 9а от заключението, уведомленията й до банката сочели за какво да послужат платените от нея суми. Районният съд допуснал нарушение на чл. 76, ал.1 от ЗЗД при прихващане на изпълнението. Прихващането можело да се направи в момента, в който е било ликвидно и изискуемо насрещното задължение, това бил моментът на удържането на сумите от банката. Пакетната програма „Унико“ касаела дебитни карти, а не договора за кредит. Нямало 2 уговорена между страните методика за определяне на лихвения процент сочеща пазарни индекси, които да са обективни, измерители с посочени тегло на участие. Анекс № 1 бил нищожен поради неравноправни клаузи в него-едностранно съставен от банката, утежняващ положението на кредитополучателя с непропорционални ценови условия. Претендирала е разноски Оспорила е претенцията на насрещната страна за разноски, същата била за двама адвокати, а в нейна тежест можело да се поставят такива само да един.

Въззиваемият-ответник по исковете У.К.Б.“ АД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в тази част било правилно. Сумите за които исковете били отхвърлени били в погасен по давност период на изпълнение на договора. Плащанията били извършени преди 2011г.

Твърденията на ищеца били, че определената от банката главница към началото на процесния период не била дължима поради недължими предшестващи плащания на възнаградителна лихва, с които следвало да се погасява главницата, така в резултат на по-ниската главница в началото на процесния период се променяли задълженията за лихва и за остатъчната главница. Така на практика ищецът целял заобикаляне на направеното от банката възражение за недължимост на сумите, поради погасяване по давност. В случая за процесния период платената лихва била съобразно съглашението по анекса, неотносими били клаузите за промяна на лихвата по договора. Претендирало е разноски.

2. въззивна жалба вх.№ 5058041/21.05.2020г. от ответника по исковете У.К.Б.“ АД , ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че след сключването на анекса по договора са били отстранени клаузите по чл. 11.1.1.1 и чл. 11.1. „а” от договора , с анекса лихвеният процент бил фиксиран, подписването на този анекс не бил свързан с изменение на лихвения процент по чл.

11.1.1.1. и чл. 11 .1 „а” от договора. Причината за сключването на анекса било прекратяването на ползването на пакетни услуги и неправилно районният съд приел анекса за нищожен поради това че е спогодба с непозволен предмет. Условията по първоначалния договор били за период извън процесния и за погасен по давност период от изпълнението на договора. Договореният с анекса лихвен процент бил 8,8% и не подлежал на промяна за процесния период от 2011г. до 2016г.

Неправилно била тълкувана волята на страните, клаузите следвало да се преценяван във връзка една с друга и с оглед целта на договора. Анекс от 2010г. имал ясна цел – промяна на лихвата след отпадане на ползването на услугата „Унико”. С искането си от 27.05.2016г. ищцата признала размера на дълга към него момент, този размер бил доказан с прието по делото заключение по счетоводната експертиза.

Неоснователно било позоваването на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД при 3 иск за недължимо платено по договор за банков кредит. Лихвата по този договор не била мораторна, а била цената на договора, тоест възнаграждението за банката Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец М. Д. Ч., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочила е, че решението в тази част било правилно. Правилно било прието, че сключването на анекс 0 1 било само за да се определи размера на завишената възнаградителна лихва при прилагате та нищожните разпоредби на договора и това обуславяло нищожността му. Този анекс бил изготвен едностранно от банката въз основа на нищожните клаузи на договора, като с оглед на същите определила лихвен процент от 8,85% и при съобразяване на завишението от 0,03% поради отказ от ползването на допълнителния пакет, сформирала новия лихвен процент от 8,88% Правилно били приети за нищожни като неравноправни клаузите по чл. 11.1 „а” и чл. 11.1.1.1. от договора , те били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност , водели до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Дори да се приемело, че анекс № 1 не е спогодба върху непозволен договор, то определената с него лихва от 8,88% отново била невалидна, защото този анекс съдържал взаимноизключващи се разпоредби, те следвало съгласно чл. 147, ал.1т.2 от ЗЗП да се тълкуват в полза на потребителя и така се налагал извода, че приложимия лихвен процент е 6,78%, а не прилаганият от банката 8,88% Анексът бил сключен поради прекратяване ползването на пакетната услуга и така т.1 от анекса сочела, че лихва следва да се увеличи с 0,03% съгласно чл. 9.2. от договора. В противоречие с това съглашение във втората част на разпоредбата на т.1 от анекса лихвеният процент вместо 6,78% бил посочен като 8,88%. Това противоречие в клаузите на т.1 от анекса следвало да се отстрани при спазване на правилата на чл. 147 от ЗЗП - в интерес на потребителя и така следвало да се приеме, че приложимия лихвен процент е 6,78%..

Претендирала е разноски.

Срещу така постановените Определения са депозирани частна жалба вх. № 25135154/02.09.2021г., идентична с жалба вх. № 25133798/30.08.2021г. на М.

Д. Ч., ЕГН ********** в частта, в която е отказано да се увеличат присъдените й разноски по делото. Посочила е, че определението в тази част е неправилно. В случая не следвало да се намалява платения от нея адвокатски хонорар от 2500лв. на 1430лв., защото правната и фактическа сложност на делото била висока, и минималният размер по Наредба №1/2004г. не съответствал на същата. Делото продължило години, проведени били 5 съдебни заседания, но работата на адвоката била продължителна извън съдебните заседания, подавани били много молби, вложени били много ресурси. Общият размер на разноските които следвало да й се присъдят бил 4200лв. при съобразяване на уважена част от исковете -51,61% и направените разноски за държавна такса, за възнаграждения за вещо лице и за възнаграждение за адвокат..

Ответникът по частната жалба - У.К.Б.“ АД , ЕИК ******* в 4 предоставения срок я е оспорил. Посочил е, че определението било правилно, районният съд съобразил уважената част от исковете и сложността на делото, неговите представители полагали не по-малки усулия от тези на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8017947/22.08.2016г. по регистъра на СРС на М. Д. Ч., ЕГН ********** срещу У.К.Б.“ АД , ЕИК *******, с която са поискала от съда на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата от 13300лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.08.2016г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума като възнаградителна лихва по договор за кредит № 054/31.05.2006г. за периода от 22.08.2011г. до 31.05.2016г.; сумата от 6640лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.08.2016г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума като главница по договор за кредит № 054/31.05.2006г. за периода от 22.08.2011г. до 31.05.2016г. ; сумата от 60лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.08.2016г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума като такса за комисионна за управление по договор за кредит № 054/31.05.2006г. за периода от 22.08.2011г. до 31.05.2016г. Посочила е, че тези суми са получени от банката при прилагането на нищожни клаузи по чл.