Решение № 2380 от 12.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2380 гр. Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Петрова при участието на секретаря А. М. Атанасова като разгледа докладваното от Д. Петрова Гражданско дело №

20263110100941 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени от Д. М. А. срещу „С-К“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК за приемане за установено в отношенията между ищеца и ответника, че Договор за потребителски кредит № ******, по който същите са страни, е нищожен, поради противоречие със закона;

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 336,61 евро, представляваща платена без основание сума по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – ****** до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на дата ****** между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******. На същата дата по силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 400 лева.

Сочи се, че съгласно договора, в тежест на ищеца е било в срок от три дни да представи обезпечение по кредита, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или предоставяне на банкова гаранция, като при неизпълнение била дължима неустойка описана по чл.24 от договора в размер на 0.9% от стойността на договора.

Ищецът счита, че поставените изисквания и претендираната неустойка представляват скрито оскъпяване или лихва, които са разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, като същите са изначално неизпълними. Посочено е в исковата молба, че в процесния договор е посочен размер на ГПР, но не е посочено как е определен същият и какви допускания съдържа, поради което ищецът твърди, че неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. Въз основа на изложеното счита, че заемателят е в неравностойно положение спрямо кредитора и подробно аргументира как неточното посочване на ГПР, компонент от 1 задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, има същата последица като непосочването му, което обосновава нищожност на договора. Доколкото общо заплатената сума по договора е 1 058,34 лева (541,13 евро), счита, че ответникът се е обогатил неоснователно, като е събрал сумата от 658,34 лева /336,61 евро/ над главницата по договора. С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

По тези съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С-К“ АД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Ответникът посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Излага, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му, съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това, кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му. Подробно описва процедурата по подаване на заявление за сключване на договора и сключването му. С оглед характера на процедурата, ответникът твърди, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Излага, кредитополучателят е имал срок от 14 дни да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като тази информация му е била предоставена преди сключването на договора. Твърди, че чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай, че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Подчертава, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Въз основа на изложеното счита, че договорът не е недействителен, по смисъла на чл. 26 ЗЗД.

По отношение на осъдителния иск ответникът не оспорва, а признава получаването на процесната сума от 541,13 евро, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което няма неоснователно обогатяване. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за производството.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесния договор за кредит.

В тежест на ответникът пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените суми са заплатени на валидно правно основание – в случая наличието на валиден договор за кредит № ******.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит № ****** и заплащане на сумата от 541,13 евро от ищеца на ответника.

Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства Договор за потребителски кредит № ****** от ****** в който са посочени конкретните 2 условия на кредита.

От представени договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 400 лева за срок от 30 дни – представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите в размер на 0%. Установява се също така, че в чл. 13, ал. 1 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 3 дни от сключването на договора . При неизпълнение на задължението се дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 24, ал. 3 от договора.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла н а чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договор, в който липсва тази информация, е недействителен.

В настоящия случай в договора е посочен ГПР от 0%, което е в явно противоречие с факта, че е уговорена неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Начисляването на тази сума се установява от общо заплатената от 1058,34 евро от ищеца сума по договора.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита" са всички разходи, включително лихви, такси и други, пряко свързани с договора.

Посочването на не верeн ГПР се приравнява на липса на посочване по смисъла на закона, тъй като не изпълнява основната си функция – да предостави на потребителя ясна и точна информация за реалното оскъпяване на кредита и да му позволи да вземе информирано решение. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява и нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП.

Поради изложеното съдът намира, че е налице нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 о т ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи.

Страните не спорят, а и изрично признават, че във връзка с договора ищеца е заплатил на ответното дружество общо сумата от 541,13 евро /1058,34лв./ Тази сума се явява недължимо платена при изначално несъществуващо основание, т. к. е престирана по недействителен договор за кредит. Затова и осъдителният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед гореизложеното липсва основание за заплащане на сумата от 884 лв., представляваща разлика между сумата от 1058,34лв. - общо платена сума и 400 лв. погасена главница. Съдът намира, че не е налице основание за заплащане от ищеца на ответника сумата от 336,61 евро – сума, над главницата, платена по Договора за кредит, поради и и което искът по чл. 55. ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД следва да се уважи като основателен и доказан по размер.

Предвид основателността на вземането за главница, то основателна се явява и претенцията за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на депозиране на 3 исковата молба -****** до окончателното й изплащане.

Разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С-К АД дължи на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 436,46 евро и разноски за процесуално представителство.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за сумата от 250 евро по иска по чл.26 от ЗЗД и 250 евро по иска по чл.55 от ЗЗД.

Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл.

78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.

Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което ведно с ограничените процесуални действия представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни процесуални действия.

В случая делото не е с правна и фактическа сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, съобразявайки и цената на исковете, съответно следва да се присъди адв. възнаграждение от 200 евро по иска по чл.26 от ЗЗД и 100 евро по чл.55 от ЗЗД, общо 780 лв., като тази сума е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.