Протокол № 46 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 46 гр. Пазарджик, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500745 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

На именното повикване в 09.30 ч. се явиха:

Жалбоподателят М. И. К. не се явява, редовно призована. Вместо нея се явява пълномощник адв. Б. Т., редовно упълномощена.

Жалбоподателят И. П. К. не се явява, редовно призован. Вместо него се явява пълномощник адв. Т. К., редовно упълномощена.

Ответникът Л. С. А. се явява лично, редовно призована и с адв. Г. М., редовно упълномощен.

Ответникът П. И. К. се явява лично, редовно призован.

Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.

Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Отв. П. И. К. : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 91/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 373/2022 г. по описа на Районен съд П. е допуснато извършването на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., ”К. Ч. ”№ 42, ет.2, самостоятелния обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор: ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55302,501.269, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 185 кв.м., с прилежащи части: три северни складови помещения, югозападно складово помещение от сутерена, четири северни складови помещения и югозападен гараж: от приземния етаж и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 55302,501.269.1.2, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, който е идентичен с: ВТОРИ ЕТАЖ на жилищна сграда, застроен на 185 кв.м., ведно със северните три складови помещения и югозападно складово помещение от сутерена на жилищната сграда, ведно със северните четири складови помещения и югозападен гараж от приземния етаж на жилищната сграда, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и на самостоятелен обект в сграда изграден на трети етаж в сграда с идентификатор: ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55302,501.269, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, с площ от 111 кв.м. състоящ се от кухненски бокс, дневна с трапезария, баня с тоалетна, детска стая, спалня и коридор, между съделителите: Л. С. А. ЕГН: **********, И. П. К. ЕГН: ********** и П. И. К. ЕГН **********, при следните квоти: ¼ ид.ч. за Л. С. А., ¼ ид.ч. за И. П. К. и ½ ид.ч. за П. И. К..

Отхвърлен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М.

И. К. срещу Л. С. А., И. П. К. и П. И. К., с който се иска да се приеме за установено, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда изграден на трети етаж в сграда с идентификатор: *** по КККР на гр. П., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55302,501.269 по КККР на гр. П., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, с площ от 111 кв.м. състоящ се от кухненски бокс, дневна с трапезария, баня с 2 тоалетна, детска стая, спалня и коридор, на основание давностно владение продължило за периода от 2004 г. до 28.06.2023 г.

В законния срок е депозирана въззивна жалба от адв. Т. като пълномощник на М. И. К., с която се обжалва Решение № 91/17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 373/2022 г. по описа на РС П. като незаконосъобразно и необосновано, като се излагат подробни съображения в подкрепа на въззивната жалба.

Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 146, т. I, нот. д. № 337/1984 г. на Районен съд гр.П. и нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 200, т. I, нот.д. № 363/1984г. на Районен съд гр. П., отв. И. П. К. и неговият брат Божидар П. К. са придобили правото на собственост на празно дворно място, находящо се в гр. П., ***. В това дворно място започва да се строи къща от двамата братя. С договор за доброволна делба от 31.08.1999 г. съсобствеността между двете семейства е разделена, като в дял на отв. И. П. К., бившата му съпруга и ищца по това производство-Л. С. К. /А./ и техния син П. И. К. са получили в дял: втори етаж от жилищната сграда, ведно със северно таванско помещение, състоящо се от таванска стая на 10,4 кв.м., таванска стая на 13,99кв.м., ведно със северните три складови помещения и югозападно складово помещение от сутерена на жилищна сграда, ведно със северните четири складови помещения и югозападен гараж от приземен етаж на жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата.

Прави се подробен анализ на допуснатите гласни доказателства.

Моли със съдебния си акт съдът да отхвърли предявения от ищцата Л.

С. А. иск за делба на процесния имот, като неоснователен и уважи като основателно, направеното от отв. И. К. възражение за придобИ.е на процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

Прави се искане да се уважи като основателен предявения, с правно основание по чл. 124 от ГПК, иск от доверителката й М. И. К., като приеме за установено, че същата е собственик на самостоятелен обект, намиращ се в северната част на трети (тавански) етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ от 111 кв.м., на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

3

Моли да се присъдят сторените от доверителката й съдебно-деловодни разноски, както пред първата инстанция, съгл. представения списък по чл. 80 от ГПК, така и пред въззивната инстанция.

Прави се доказателствено искане да се задължи ищцата Л. С. А. да представи доказателства относно това доверителката й М. И. К. плащала ли е наем, съгласно сключения Договор за наем от 31.08.2012 г. с рег. № 2858/31.08.2012 г. на Нотариус Невяна Мазнекова-Тинкова с рег. № 471 на Нотариалната камара, с район на действие - PC гр.П..

В законния срок е постъпила и въззивна жалба от адв. К., пълномощник на И. П. К., с която се обжалва решението на Районен съд П., с което е допуснат до делба описаният в решението недвижим имот.

Твърди се, че безспорно било установено по делото, че фактическата раздяла между съделителите Л. А. и И. К. е от 1999 г. и че разводът им е настъпил през 2001 г. като бракът им е прекратен с влязло в сила решение на РС - П.. От фактическата раздяла на страните до влизане в сила на бракоразводното решение са изминали 3 години.

Прави се искане за отмяна на решението като неправилно и необосновано, поради което и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК съдът да отхвърли предявения от Л. А. иск за делба и да приеме като основателно възражението на И. П. К., че същият е станал собственик на делбения имот по силата на добросъвестно владение, продължило повече от 20 години, ведно с присъждане на разноските за втората инстанция.

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от адв. Г. М., пълномощник на Л. С. А. на въззивната жалба, подадени от И. П. К. и М. И. К. срещу решението по гр. д. № 373/2022 г. по описа на П. районен съд.

Сочи се, че жалбите са изцяло неоснователни и необосновани. В обжалваната от И. П. К. и М. И. К. част решението на П. районен съд е правилно и законосъобразно, тъй като съдът правилно е оценил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и е приложил закона, съобразявайки и относимата в случая задължителна и константна практика на ВС и ВКС.

Излагат се подробни съображения в тази насока.

Правят се искания съдът да постанови решение, с което да остави без уважение подадената от И. П. К. и М. И. К. въззивни жалби и да потвърди обжалваното решение в тази му част, като в полза на доверителите му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

4

Твърди се, че направеното във въззивната жалба на М. К. доказателствено искане е неотносимо спрямо предмета на делото, а така също е и преклудирано, поради която причина не следва да бъде уважавано.

В срок е постъпил отговор от адв. Т. пълномощник на М. И. К., в който се изразява становището на доверителката й по отношение на въззивна жалба с вх. № 3354/2023 г. по описа на PC гр. П. срещу Решение № 91/17.07.2023г., постановено по гр.д. № 20225230100373/22 г. по описа на PC гр. П..

Твърди се, че жалбата е основателна, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Прави се искане съдът да уважи като основателна въззивна жалба с вх.

№ 3354/23 г. по описа на PC гр. П. срещу Решение № 91/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 20225230100373/22 г. по описа на PC гр. П..

Адв. Т.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Поддържам доказателственото искане. Представям и моля да приемете списък на разноските.

Адв. К.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да приемете списък на разноските.

Адв. М.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.

Поддържам писмените отговори. Нямам други доказателствени искания.

Представям и моля да приемете списък на разноските.

Адв. К.: - Възразявам възнаграждение на адв. М.. срещу прекомерност на адвокатското

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание списъци на разноските от страните на осн. чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ след съвещание намира за неоснователно направеното доказателствено искане да се задължи ищцата Л. С. А. да представи доказателства относно това дали лицето М. И. К. е плащала наем, съгласно сключения Договор за наем от 31.08.2012 г. По две съображения, на първо място доказателственото искане е преклудирано по време с оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК, тъй като страната е имала възможност да направи това искане в първоинстанционното производство. От представената въззивна жалба не може да се направи извод, че искането се прави за първи път пред въззивната инстанция. Във въззивната жалба няма изложени съображения, затова че искането се прави при условията на чл. 266, ал. 3 от 5

ГПК. Искането не е в такъв смисъл, нито пък има обосноваване на искането.