Решение № 18 от 31.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500597 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 167/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 635/2022 г. на ОС-С.З., поправено относно ЯФГ с решение № 323/12.10.2023 г., с което са отхвърлени исковете на „С.-е.с.-т.“ЕООД-гр.С. против ЕТ“Й.Й.***“-гр.М. относно товарен автомобил „В.Ф* ** **“ (V. ** **)-влекач, ДК №*********, рама № **************, двигател № ************, дизел, оранжев/сив металик на цвят, за признаване за установено, че ответникът владее или ползва без правно основание собствения му товарен автомобил, и за осъждане на ответника да му върне собствеността и владението върху този товарен автомобил по чл. 108 от ЗС, и за осъждането на ответника да му заплати сумата 1 000 лв. парично обезщетение за неоснователно обогатяване за сметка на ищеца, ползвайки процесния товарен автомобил в периода от 1.04.2019 г. до 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 1 000 лв., начиная от датата на предявяване на иска в съда 12.10.2023 г. до изплащане на задължението, по чл.55-59 във вр. с чл. 82-86 от ЗЗД, както и е осъдено „С.-е.с.-т.“ЕООД-гр.С. да заплати на ЕТ“Й.Й.-***“-гр.М. сумата 3 1

400 лв. разноски по делото за възнаграждение на един пълномощник-адвокат.

Жалбоподателят „С.-е.с.-т.“ЕООД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно, по съображения, посочени в подадената на 2.06.2023 г. въззивна жалба, и да бъдат уважени предявените от него искове.

Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл.59,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че той е собственик на описания в исковата молба товарен автомобил-влекач и осъждане на ответника да му предаде собствеността и владението върху него, тъй като го държи без основание, както и да му заплати обезщетение за лишаването от ползването в размер на 1 000 лв. за периода от 1.04.2019 г. до 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до изплащането й. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба Й.С.Й., ЕТ с фирма “Й.Й.-***“-гр.М. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговора, подаден на 4.08.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е и от представеното от ищеца в копие с исковата молба свидетелство за регистрация, част I, че описаният в исковата молба товарен автомобил-влекач е собственост на дружествотоищец. Твърдението на ищеца, заявено в исковата молба, е, че с оглед поети от ответника множество ангажименти за транспортни услуги през месец март на 2018 г. той заявил на ищеца желанието си да закупи посочения влекач.

Твърди, че ответникът поискал от ищеца да му предостави влекача, като заявил, че ще го закупи, но цената ще уговорят впоследствие. Твърди, че близките отношения между страните обосновали съгласието на ищеца и автомобилът бил предаден без страните да са постигнали съгласие устно или писмено за основните елементи на договора като цена, прехвърляне на 2 собствеността и други. Твърди, че влекачът е предаден във фазата на преддоговорните отношения, без да са налице съвпадащи волеизявления на страните по всички елементи на договора за продажба. Твърди, че дълго време безуспешно се е опитвал да се договори с ответника да определят окончателно цената на влекача, но такова съгласие не било постигнато и ищецът пожелал да му бъде възстановено владението върху вещта, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, в което ответникът е ползвал тази вещ, но ответникът не изпълнил искането на ищеца и не е предал автомобила.

Твърди, че ответникът държи без основание собствената на ищеца вещ, поради което следва да му я върне. Твърди, че през целия период от датата на предаване на вещта ответникът е ползвал собствеността на ищеца, като се е обогатил неоснователно за негова сметка, спестявайки разходите, които би заплатил за ползването на такъв влекач, съответно, ищецът е пропуснал да реализира ползи, равняващи се на доходите, които би получил от ползваната вещ. Затова моли съда да признае за установено, че той е собственик на товарния автомобил-влекач и да осъди ответника да му върне собствеността и владението върху него, както и да осъди ответника да му заплати сумата 1000 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки автомобила в периода от 1.04.2019 г. до датата на подаването в съда на исковата молба 12.10.2022 г., , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът възразява, че е невярно твърдението за предаване на фактическата власт върху вещта на ответника и че тази вещ никога и на никакво основание не е ползвана от ответника.

Заявява, че той никога не е извършвал транспортни услуги и дейности и никога не е притежавал лиценз за превоз на товари, а дейността му е търговия с превозни средства, поради което са неверни твърденията, че влекачът му е бил предаден поради поети от него през месец март на 2018 г. множество ангажименти за транспортни услуги. Заявява, че е невярно твърдението с ответника да са били в сравнително близки отношения, а напротив, ответникът е предоставял превозни средства на дружеството-ищец, което не е плащало наемната цена и между страните 16.08.2017 г. е бил сключен договор за спогодба, а с решение на РС-К. от 2.04.2018 г. ищецът и неговият собственик са солидарно осъдени да заплатят на дружество на ответника обща сума 17 668,10 лв. за неплатен наем, лихва за забава, неустойка и 3 разноски по делото. Заявено е, че ищецът неоснователно твърди да е пожелал да му бъде възстановено владението върху влекача и да му бъде изплатено обезщетение за ползването му, като той не е изпращал покана до ответника за това, а е нелогично някой да даде скъпа вещ на друго лице без документи, особено когато става дума за търговци, и да не си я потърси повече от 4 години. Заявява, че тъй като никога не е владял и ползвал процесното МПС, той не се е обогатил за сметка на ищеца. Посочва, че при извършена от него проверка за наличие на технически прегледи на превозното средства е установил, че от 14.01.2018 г. ППС не е минавало технически преглед, което означава, че въобще не се използва по предназначение. Затова моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищецът е собственик на процесния товарен автомобил, но при събирането на писмените и гласни доказателства по делото не е доказано от ищеца твърдяното от него реално предаване на процесния влекач на ответника, както и че ответникът ползва и упражнява фактическа власт върху нея. Съдът намира, че относно доказване реалното предаване на вещта, особено в отношенията между търговци, каквито са страните по спора, е задължително да се издават писмени документи, удостоверяващи сделка, като в случая се твърди от ищеца, че той е имал уговорка да продаде влекача на ответника. Съдът преценява, че тези твърдения на ищеца са останали недоказани, тъй като при търговска продажба трябва да има наличие на проформа фактура, по която ако не се плати продаваната вещ сделката се счита за развалена, а ако се плати се издава фактура, като предаването на вещта става с приемопредавателен протокол, подписан от двете страни или от техни упълномощени представители, а не със свидетелски показания и то за движима вещ с цена над 5 000 лв. Съдът посочва, че от приетото по делото удостоверение от 15.09.2022 г. от ЗАД“А.Б.“АД-гр.С. е видно, че при изготвянето му и дадената застрахователна оценка на „моментното техническо състояние“ на процесния влекач същият е бил представен от ищеца на служител на застрахователното дружество за оглед, за да се оцени моментното му техническо състояние, което доказва, че превозното средства не се намира във владение на ответника. Съдът посочва, че според показанията на свидетеля на ищеца С.Ч. той през месец април на 2018 г. е карал влекач „В.“, модел **-**, червен цвят и е видял такъв през месец юни 4 на 2018 г., но има съществени разминавания между индивидуализацията на движимата вещ относно действителния цвят на влекача и този по документи, има разминаване и в модела на превозното средство – в големия талон е записано, че същият е „оранжев/сив металик“, а свидетеля говори за „червен“ влекач, като в исковата молба ищецът моли съда да му се върне владението върху „В.Ф* ** **“, цвят „оранжев/сив металик“, а СТЕ сочи, че влекачът е с производствен цвят „червен корал“ и свидетелят Ч. говори за „червено“ МПС модел **-** (каквото не съществува в моделната гама на камионите „В.).

Съдът намира, че е доказано по делото, че за процесния влекач няма данни да се е движил законно в страната и в чужбина, а ищецът не е доказал, че процесното МПС е годно да се използва за транспортна дейност. Затова съдът намира, че исковете са неоснователни и като такива ги отхвърля.

С решението от 12.10.2023 г., постановено в производство по чл. 247 от ГПК, окръжният съд допуска поправка на ЯФГ в решението от 10.05.2023 г., като в посочен пасаж от мотивите на решението поправя неправилно посоченото име на свидетел – от Г. Д. Г. на С.Н. Ч..

С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че погрешно окръжният съд е приел, че по делото не е доказано, че ответникът е получил владението върху процесната вещ и я владее без основание. Заявява, че според показанията на свидетеля Ч. той е докарал процесния товарен автомобил в автокъщата на ответника и е оставил там само ключовете, без талона и другите документи, като свидетелят характеризира камиона като седлови влекач марка „В.“, червен на цвят, модел **-**, със С.ски регистрационен номер ****, като съдът заключава, че този камион в значителна степен съвпада с процесното „В.“ с ДКН ** **** **, а разликата е в цвета (оранжев/сив металик) и в точното наименование на модела **-**-**.

Посочва, че според заключението на СТЕ производственият цвят на камиона е червен корал. Заявява, че възприемането на цвят и определянето му е строго субективно усещане, като при граничните цветове (какъвто е този на процесното МПС) цветът трудно може да бъде определен и вероятно това е причината при регистрацията в КАТ влекачът да бъде определен като оранжев, а не съобразно реалния му цвят червен корал. Твърди, че съдът неправилно приема, че не било доказано нито реалното предаване на вещта, нито основанието за предаването й. Твърди и че неправилно е прието че в отношенията между търговци било задължително да се издават писмени 5 документи, удостоверяващи сделката. Заявява, че такова нормативно задължение не съществува, като в исковата молба се твърди по-скоро наличие на преддоговорни отношения и преговори, но не и сключване на договор, което да налага необходимост от съставяне на писмени доказателства, а в случая по делото се твърди, че окончателна уговорка за цена не е постигана и липсва договор, поради което ищецът няма какво да впише в проформа фактура. Заявява, че приравняването на уговорката за предаване на вещ на правна сделка е лишено от правна логика и приемането в случая, че е налице сделка, е извод, който нито кореспондира с твърденията на ищеца, нито с установеното по делото, както и не почива на доказателствата по делото.