Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14640 от 07.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3232/2026
Вид
Определение № 14640
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Божана Желязкова, Любка Голакова, Десислава Янева-Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14640 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503232 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 41 632 от 26.03.2026г. по описа на СГС, подадена от С. Л. А. срещу определение № 5 668 от 09.02.2026г., постановено по гр.д. № 36 841/2025г. на СРС, ГО, 89-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 28 912/30.01.2026г., уточнена с молба с вх.

№37893 от 06.02.2026г., подадена от С. Л. А. за възстановяване на срока за заплащане на държавна такса по негова частна жалба вх. №401258 от 08.12.2025г.

Жалбоподателят – С. Л. А. поддържа искане възстановяване на срок за заплащане на държавна такса за разглеждане на частна жалба с вх. № 401 258/08.12.2025 г., подадена в производството по същото гражданско дело.

Посочва, че не е заплатил в срок определената от съда държавна такса по частната жалба поради нередовности с банковите системи около приемането на еврото. Твърди, че в СРС и СГС съществува практика – при неотстраняване в срок на нередовностите да се дават нови указания за отстраняването им.

Моли да се отмени обжалвания акт и да се възстанови срока за изпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с доводите на жалбоподателя и представените документи по първоинстанционното дело установи от фактическа страна:

На 23.06.2025г. е подадена молба от С. Л. А., в качеството му на баща и законен представител на непълнолетния С. С.ов А. и малолетния М.С. А.

1 срещу М.Г.Т. с искане за издаване за заповед за незабавна защита.

На 23.06.2025г. с разпореждане съдът е дал указания на молителя в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба, с препис за ответната страна:

1.да посочи дали търси защитата за себе си в лично качество или действа като законен представител на децата С. А. и М. А.,

2.да опише ясно и точно твърдения акт на домашно насилие от дата 21.06.2025г., чрез какви действия/бездействия/думи на ответника е извършен и спрямо кой/кои от молителите и

3. да заяви дали на твърдения акт на домашно насилие са присъствали очевидци и ако да – да посочи имената на очевидците и на какво конкретно са ставали очевидци.

В съдебния акт изрично се съдържа предупреждение до молителя, че при неизпълнение в срок на указанията на съда молбата ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На 15.07.2025г. препис от описания съдебен акт е връчен на молителя лично.

На 23.07.2025г. е депозирана молба от молителя, в която е посочено, че се търси защита лично за молителя и за двете деца. Твърди, че ответника е въвела в заблуждение по-голямото дете С., че може да не изпълнява режима на лични отношения с баща си и го е изпратила извън дома, а срещу помалкото дете М. е упражнила принуда и заблуда, за да го накара да не изпълни режима на лични отношения. По отношение на молителя домашното насилие се изразява в психологическо насилие изразяващо се в липса на комуникация.

Посочва с две имена две лица, за които твърди, че са очевидци.

С разпореждане №132151 от 25.08.2025г. съдът е приел, че с депозираната и описана по-горе молба молителят не е изпълнил дадените указания, поради което му е указал, че му се предоставя едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за ответника:

1.да представи молба за защита от домашно насилие, която да е подписана лично от молителя С. А. със съгласието на законния му представител и 2. да опише подробно конкретни действия, които ответницата е извършила спрямо всяко едно то децата:

– по отношение на детето М. – кога, къде и с какви конкретни действия ответницата го е принудила да откаже да изпълни режима на лични отношения или с какви действия го е заблудила, за да не изпълни режима и – по отношение на детето С. – кога, къде и с какви конкретни действия ответницата го е въвела в заблуждение, че може да не изпълнява режима на 2 лични отношения, както и кога и къде е изпратила детето С..

В съдебния акт изрично са посочени последиците от неизпълнение на дадените указания от молителя – молбата ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На 03.09.2025г. е връчен препис от описаното по-горе разпореждане на съда лично на молителя.

На 10.09.2025г. е депозирана молба от молителя, която не е подписана.

На 06.10.2025г. с разпореждане №153789 съдът е дал трета възможност на молителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба с препис за ответника да изпълни указанията на съда по разпореждане от 25.08.2025г. като посочи действията или бездействията, извършени на 21.06.2025г. от М.Г.Т. – по какъв конкретно начин тя е осъществила принуда спрямо М.С. А. и С. С.ов А.. В съдебния акт е посочено ,че молителят следва да посочи по какъв конкретно начин М.Г.Т. е въвела С. С.ов А. в заблуждение и как конкретно е накарала М.С. А. да се дължи спрямо молителя. В съдебния акт изрично са посочени последиците от неизпълнение на дадените указания от молителя – молбата ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На 10.11.2025г. е връчен препис от описаното по-горе разпореждане лично на молителя.

С определение №49 015 от 26.11.2025г. съдът е върнал молбата по чл. 8 от ЗЗДН с вх. №218589 от 23.06.2025г. по описа на СРС, подадена от С. Л. А. и е прекратил производството по гр. д. №36 841/2025г. по описа на СРС, 89 състав, като е приел, че в определения срок не са изпълнени дадените указания.

На 01.12.2025г. описаното по-горе определение на съда е връчено лично на молителя.

На 08.12.2025г. е подадена частна жалба срещу описаното определение.

В него е посочено, че в срок е изпълнил разпореждането на съда като е депозирал на 18.11.2025г. молба, която не е била приложена по делото и докладвана на съдията.

С разпореждане №186815 от 09.12.2025г. съдът е дал възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на препис от този съдебен акт да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 15 лв. В съдебния акт изрично са посочени последиците от неизпълнение на дадените указания от жалбоподателя – частната жалба ще бъде върната.

На 30.12.2025г. е връчен препис от описаното по-горе разпореждане 3 лично на жалбоподателя.

С определение №1776 от 15.01.2026г. частната жалба е върната, тъй като в срок жалбоподателят не е представил документ за изпълнение на дадените в посоченото по-горе разпореждане.

На 22.01.2026г. препис от описаното по-горе определение е връчен на жалбоподателя лично.

На 29.01.2026г. по електронната поща на съда е постъпила частна жалба срещу определение №1776/2026г.

С разпореждане №15343 от 02.02.2026г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира какво е искането му към съда с подадената на 29.01.2026г. частна жалба.

На 04.02.2026г. препис от описаното по-горе разпореждане на съда е връчено лично на жалбоподателя.

В електронно писмо от 06.02.2026г. жалбоподателят е уточнил, че се иска възстановяване на срока за представяне на документ за внесена държавна такса относно подадената от същото лице частна жалба срещу определението, с което производството по делото е прекратено.

С определение №5668/09.02.2026г. съдът е оставил без уважение молба вх. № 28 912/30.01.2026г., уточнена с молба с вх. №37893 от 06.02.2026г., подадена от С. Л. А. за възстановяване на срока за заплащане на държавна такса по негова частна жалба вх. №401258 от 08.12.2025г. Съдът е приел, че не са налице особено непредвидени обстоятелства, които да са попречили да изпълни в срок дадените указания, тъй като е могъл да извърши проверка дали е успешно плащането в електронното си банкиране.

Настоящият съдебен състав като взе предвид, така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК „ Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее“.

В разглеждания случай жалбоподателят е получил на 30.12.2025г. указание да представи документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на СГС в едноседмичен срок от получаването. Срокът за изпълнение на даденото указание изтича на 06.01.2026г. В рамките на този 4 срок има общо четири работни дни. Молителят твърди, че е извършил плащане на 02.01.2026г., но същото не е било успешно поради това, че е използвал стар шаблон и сумата е била посочена в лева, а не в евро. След като не е получил уведомление на електронната си поща за извършен превод, молителят твърди, че след това „се е заблял“ и не е спазил срока за заплащане на таксата.

Настоящият съдебен състав счита, че описаното от молителя не представлява особено непредвидено обстоятелство за него по следните съображения. Указанията на съда са не само да бъде внесена посочената сума, но и пред съда да бъде представен документ за това. Тоест извършването само на плащането, дори и да беше успешно, нямаше да представлява изпълнение на указанията на съда. Следователно пропускът на молителя е изцяло в зависимост от негови действия – не е подадена молба до СРС, към която да е приложен документ за платена държавна такса.

В случая твърдението на жалбоподателя, че преди това има допуснат пропуск от деловодството на съда – доколкото не са правилно обработили и приложили по делото депозираната от него молба в изпълнение на указанията, което е основание за прекратяване на делото не е относимо към настоящото производство. Именно поради възможността да бъдат допуснати грешки като от съдебните служители, така и от съда, е предвидена възможността преграждащите актове на съда да подлежат на обжалване. Но това по никакъв начин не може да бъде тълкувано като възможност и съответно една от страните в производството да може да допуска пропуски, които съдът да не взима предвид.

За пълнота следва да бъде посочено, че няма практика в СРС и СГС, в случай, че не бъде изпълнено в срок дадено указание за отстраняване на нередовност на искова молба/молба/частна жалба/жалба да се дава отново възможност на страната за това. Причината такава практика да не съществува е в съществуването на принципите за равнопоставеност на страните в процеса и процесуална икономия.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

С тези мотиви настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 668 от 0 9.02.2026г., постановено по гр.д. № 36 841/2025г. на СРС, ГО, 89-ти състав, с което е оставена без 5 уважение молба вх. № 28 912/30.01.2026г., уточнена с молба с вх. №37893 от 06.02.2026г., подадена от С. Л. А. за възстановяване на срока за заплащане на държавна такса по негова частна жалба вх. №401258 от 08.12.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: