Решение № 2187 от 05.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21389/2025
- Вид
- Решение № 2187
- Подписан
- 05.02.2026
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2187 гр. София, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110121389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Образувано е по искова молба и уточняваща такава от 22.05.2025 г., подадени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Р. Б. и Д. Ц. И., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по ½ ид. част за всеки един от ответниците, както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Р. Р. Б. да заплати на ищеца сумата от 456,66 лева, представляваща 1/2 част от стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (11.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сума от 12,92 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Връбница, ж.к. „Обеля“, бл.
112, вх. Б, ет. 3, ап. 28, аб. № 318402 за периода от м.03.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (11.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Д. Ц. И. да заплати на ищеца сумата от 456,67 лева, представляваща 1/2 част от стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (11.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сума от 12,92 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Връбница, ж.к. „Обеля“, бл.
112, вх. Б, ет. 3, ап. 28, аб. № 318402 за периода от м.03.2021 г. до м.04.2023 г., ведно 1 със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (11.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Р. Р. Б. да заплати на ищеца сумата от 61,31 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия и текла в периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., а също така и сумата 2,80 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г., както и- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д. Ц. И. да заплати на ищеца сумата от 61,30 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия и текла в периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., а също така и сумата 2,79 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г.
Ищецът твърди, че Р. Б. И. в качеството си на собственик на топлоснабден имот е била клиент на топлинна енергия за битови нужди. Проведено е предходно заповедно производство срещу същата в к качеството на собственик на топлоснабден имот при квота на 1/2 от общо дължимите суми за процесния период, а именно ч.гр.д.
№ 23312/ 2024 по описа на Софийски районен съд, 82 състав, което дело е прекратено, тъй като съдът при справка е установил, че същата е починала преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 419 от ГПК. С оглед на гореизложеното ищецът е насочил исковата си претенция срещу наследниците на починалия длъжник Р. Б. И., за които сочи, че в качеството си на собственици на топлоснабдения имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като сочи също, че са имали задължение в 30-дневен срок да подадат заявление за промяна на партидата. Ищецът сочи, че топлоснабдения процесен имот е използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 318402 през процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., също така и услугата дялово разпределение за периода от м.03.2021 г. до м.04.2023 г. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба се излагат доводи, че исковете са допустими, а по същество – неоснователни и недоказани. Сочи се, че считано от 18.12.2019 г. единствен собственик на процесния имот е Р. Рейнхард Б., а в нотариалния акт, с който е дарен имота, е посочено, че Р. Бинчева И. и Цончо Николов Иванов са запазили за себе си пожизнено право на ползване. Ищецът не установявал по безспорен начин кой е фактическия ползвател на имота. Сочи се също, че в процесния имот радиаторите са демонтирани, което правено обективно невъзможно доставянето на топлинна енергия, тъй като липсвало съоръжение, чрез което да бъде доставяна и потребявана такава енергия. Отбелязано е, че представените фактури с исковата молба са издадени на името на Цончо Николов Иванов, което само по себе си опровергавало тезата за наследствено задължение на наследниците на Р. Бинчева И., тъй като ищецът сам бил определил друго лице за титуляр на партидата. Предвид наведените съображения, моли да се отхвърлят подадените от ищеца искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон 2 за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.12.2019 г., видно от който собственик на имотът, находящ се в процесната сграда – а именно апартамент № 28, намиращ се в град София, ж.л. „Обеля“, блок 112, вх. Б, ет.
3, е лицето Р. Р. Б., доколкото последният е бил надарен от предишните собственици на 3 имота – Р. Б. И. и Цончо Николов Иванов. Със същия нотариален акт е уговорено, че дарителите запазват правото си на ползване върху дарявания недвижим имот до края на живота на всеки от тях, заедно и/или поотделно.
Наличното по делото удостоверение за наследници на лицето Р. Б. И. сочи, че същата е починала на 17.03.2024 г. в Германия, оставяйки за свои наследници по закон двете си деца – Р. Р. Б. и Д. Ц. И..
От служебно изготвена справка от съдебния секретар се установява, че другият дарител Цончо Николов Иванов с ЕГН ********** е жив, като ответницата Д. И. е негова дъщеря, а починалата Р. И. е негова бивша съпруга.
От горепосочения нотариален акт за дарение се установява също, че прехвърлителят по сделката – Цончо Иванов си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлената по силата на договора за дарение относно процесния недвижим имот. При запазено вещно право на ползване, правото на собственост на приобретателя върху процесния имот/идеални части от него е ограничено от вещното право на ползване на същия. Собствениците притежават т. нар.
"гола собственост" и докато съществува правото на ползване за трето лице, те не биха могли да упражняват правомощието да ползват вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят, който обаче не е страна в настоящото производство, доколкото в уточняващата си молба от 22.05.2025 г. ищцовото дружество насочва исковете си срещу лицата Р. Б. и Д. И., но последните не отговарят за дълговете на имота, доколкото към настоящия момент неговият ползвател е жив и само той може да се ползва от него, респ. да отговаря за тежестите му.
По делото нито се твърди, нито се установява вещното право на ползване да е прекратено по някой от установените в нормата на чл. 59 ЗС способи и то в момент, предхождащ исковия период.