Решение № 298 от 14.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 294/2023
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 12.09.2023
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 432 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20235001000294 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4227/31.03.2023 г. от „З. АД, ЕИК *** против решение № 90/10.03.2023 г., постановено по т. д. № 1186/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което дружеството е осъдено да заплати на Г. Б. Н. ЕГН ********** от гр. К., ул.
„Х. № 7, вх. А, ет. 2, ап. 4 сумата от 42 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от ексцес (двустранна гонартроза на двете колена) при ПТП на 25.01.2017 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане на сумата.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли исковата претенция или да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Предявен от Г. Б. Н. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Х. № 7, вх. А, ет. 2, ап. 4 против „З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж. к. „Д.“, бул. „Д.“ № 1.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати 1 сумата от 42 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от ексцес (двустранна гонартроза на двете колена) при ПТП на 25.01.2017 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба е формулирано оплакване относно справедливостта на присъдения размер.
Между страните не се спори, че при ПТП на 25.01.2017 г., около 07:30 часа, на път ***, км. 3+600, в района на разклона с път *** (кръстовището, в което се разклоняват пътищата за селата О. и Р.), водачът А.А.М. ЕГН **********, управлявайки л. а. „А.” с per.
№ ***, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което били причинените телесни увреждания на Г. Н. – пешеходка.
С присъда по НОХД № 416/2017 г. по описа на ОС – Стара Загора А.А.М. ЕГН ********** е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил на Г. Б. Н. многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в: „Множество счупвания на подбедриците двустранно - счупване на костите на лявата подбедрица и счупване на костите на дясната подбедрица“, причинило трайно затруднение движението на левия и десния крак за повече от 30 дни; „Счупване на пояснокръстцовата част на гръбначния стълб и срамната кост,закрито“, което е причинило трайно затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни.
В резултат от описаното ПТП, Н. е получила следните телесни увреждания:
Многофрагментни счупвания на лява подбедрица; Многофрагментни счупвания на дясната подбедрица с лезия на предната тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв; Счупване на пубиса (срамната кост); Счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб с дислокация; Счупване на таза закрито; Счупване на латералния малеол на лява глезенна става; Травма на бъбрек.
С решение № 7462/29.11.2018 г., постановено по г. д. № 12102/2017 г. по описа на Софийски градски съд, застрахователят е осъден да заплати на Н. сумата от 84 000.00 лева, представляваща обезщетение за следните травматични увреждания: многофрагментни счупвания на лява и дясна подбедрица, с лезия на предната тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв, счупване на пубиса, счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб с дислокация, счупване на таза закрито, счупване на латералния малеол на лява глезенна става, травма на бъбрек, при отчетен принос на ищцата в размер на 30%.
Присъдената сума е изплатена на ищеца.
2
В исковата молба се твърди, че при направени изследвания в началото на 2021 г. е установено, че Н. има двустранна посттравматична гонартроза в областта на двете колена.
Причина да потърси медицинска помощ станали появили се болки в областта на двете колена, които не отминавали и довели до постоянна накуцваща походка. Посочва се, че така установените нововъзникнали медицински проблеми представляват ексцес и са в пряка връзка с основните травми на Н. от процесното ПТП от 25.01.2017 г., които са установени с влязъл в сила съдебен акт. Характерът на усложнението е такъв, че страданията ще се засилват с течение на времето, тъй като по същество са нелечими, като е вероятно да доведат до поставяне на протези и на двете колена. Посочва се, че за така описаните нововъзникнали усложнения в здравословното състояние на Н. тя не е обезщетявана.
Ищецът счита, че справедливото обезщетение за гореописания ексцес е в размер на 60 000.00 лева, от които претендира 42 000.00 лева при отчетен принос в размер на 30% установен с вече коментираното съдебно решение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата Г. Б. Н. предявила писмена молба-претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за твърдения ексцес пред ответника. Видно от известие за доставяне на ,,С.‘‘ АД ответникът е получил застрахователната претенция на 30.03.2021 г. (л. 94 - 97 от делото на ОС). Образувана е била преписка по щета № 0801-004287/2017-01, по която е налице отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, видно от уведомление изх. № 1766/06.04.2021 г. (л. 98 от делото на ОС).
Видно от заключението на медицинската експертиза (л. 134 – 147 от делото на ОС, което не е оспорено от страните, Н. има посттравматична гонартроза в областта на двете колена и заболяването е във връзка с претърпените при пътния инцидент травми.
Доколкото гонартрозата е хронично, практически нелечимо заболяване, се очаква прогресиране на страданията, макар скоростта на прогресия на същите да не може да се прогнозира във времето. Разликата в разчитанията на рентгеновите снимки от 23.03.2021 г. от лекар - рентгенолог при поликлиника в гр. К. и от лекар при ДКЦ „С.“ - С. се изразява в много по - подробното описание на наличната рентгенова находката при д-р К. от ДКЦ С., обусловено от академичния маниер на работа, присъщ на ДКЦ към университетска болница.
Според експерта, описанието на фрактурите и факта, че са синтезирани с метални импланти съвпада и при двете разчитания. При извършване на преглед на Н. и запознаване и с нейни рентгенографии от 25.07.2022 г., експертът е констатирал следното: Походка с умерено накуцване, без ползване на помощни средства. Запазен обем на активни и пасивни движения в двете тазобедрени стави. Наличие на стар, спокоен оперативен цикатрикс по страничната повърхност на дясно бедро и подбедрица, започващ на границата средна (дистална трета на бедрото) и продължаващ дистално до средна трета на подбедрицата. Налице е дефицит във флексията на дясна колянна става, колянна става – 40 градуса с болка в крайната фаза на движението, при запазен обем на екстензия. В момента на прегледа не се установява вътреставен излив. Набелязана деформация във валгус във фронталната равнина.
Палпаторна болезненост по страничната проекция на ставната цепка. Спокоен оперативен 3 цикатрикс в областта на лава подбедрица и колянна става. Дефицит във флексията на същата в размер 15 градуса с набелязана болка в крайната фаза на движението. Налице е рекурвация (деформация в сагиталната равнина с ъгъл отворен вентралнохиперекстензия) в лява колянна става в размер 10 градуса. Набелязана деформация във валгус във фронталната равнина. Не се установява вътреставен излив в момента на прегледа. Невъзможна пасивна дорзална флексия за лява глезенна става над 90 градуса, както и невъзможна активна дорзална флексия на същата. Налице е хипестезия по дорзалната повърхност на ляво ходило. Хипотрофия на перонеалната и екстензорната мускулатура на лява подбедрица. По отношение на разчитането на предоставени при прегледа от ищеца във връзка с експертизата рентгенографии от 25.07.2022 г. експертът е дал следното заключение:
Състояние след фрактура на тибиалното плато и на шийката на фибулата вдясно.
Фрактурата на тибията е синтезирана с плака и винтове. Налице са рентгенови данни за консолидация (срастване) на фрактурите. Състояние след супракондилна фрактура на дясна бедрена кост, синтезирана с плака и винтове-налице е консолидация на фрактурата.
Постравматична артроза на дясна колянна става, представяща се с неравност на ставните повърхности, стеснение на ставната цепка, изразена остеосклероза и ръбцови остеофититрета степен по Полуколичествена скала на Kellgren - Lawrence. Измерено на графията валгусна деформация между осите на тибията и фемура в размер 10 градуса калцификат на нивото на медиалния епикондил на десен фемур връзка. Лява колянна става постравматична артроза, изразяваща се в леко стеснение на ставната цепка и дискретна субхондрална остеосклероза - първа степен. Полуколичествена скала на Kellgren -Lawrence. Състояние след фрактура на лява тибия на границата средна проксимална трета, синтезирана с интрамедуларен пирон. Налични данни за консолидация на фрактурата. Състояние след остетомия на лява фибула. Картилагинерна екзистоза на ниво метафиза латерално на ляв фемур. На рентгенографията на таз с тазобедрени стави - липсват категорични данни за коксартроза. Състояние след фрактура на рамото на ос пубис налична консолидация. Няма начални дегенеративни изменения в тазобедрените стави.
Експертът е категоричен, че ищецът има посттравматична гонартроза и тя е във връзка с претърпените при пътния инцидент травми. Не се очаква значимо подобрение в състоянието на Н. след отстраняване на остеосинтезните средства. Доколкото гонартрозата е хронично, практически нелечимо заболяване се очаква прогресиране на страданията, въпреки че не може да се определи и прогнозира прогресията на заболяването във времето.
Видно от показанията на свидетел Г.И. Н., майка на ищеца (л. 157 от делото на ОС), същата е била хоспитализрана за около 10 дни. След дехопситализране най – зле е бил левия крак и дясното коляно, имала е счупване на таза и почти целият крак бил натрошен, на другия коляното било натрошено и там имало и пластини. Почти шест месеца ищцата била на легло. Посочва, че опреди това ищцата е работила, като е започнала работа преди около две години. След инцидента е започнала работа след около три четири години, като към настоящия момент е в трудово правоотношение. Твърди, че е започнала да се оплаква от болки в двете колене със силни болки при ставане, ходене, слизане и качване на стълби.
4
Болниците били затворени, поради пандемията от коронавирус и приемали само спешни случаи. Трудно е осъществила преглед при лекар, като се оказало, че болките са от травмата от катастрофата. Свидетелката сочи, че ищецът се притеснява да не я съкратят от работа, тъй като, когато стои повече права, я заболяват колената и сега я боляли, когато се движи.
Заболяването се е отразило психически на ищцата, като се притеснявала за бъдещото си, за работата също, тъй като има дете, за което трябва да се грижи. Към настоящия момент свидетелката помага на дъщеря си, когато последната има нужда. Ищецът работела в момента в козметична фирма за производство на шампоани, което налагало да стои права, имало и движение, както и тежести от време на време трябвало да вдига. Според свидетеля, през 2020 г. са се появили тези болки. Ищецът правила рехабилитация, ходила на П.б., но резултатът бил временен. Преди ПТП не е страдала от болки в коленете, била много здрава.