Решение № 39 от 27.02.2026, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

редявени

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. В.П., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело № 20253610100312 по описа за 2025 година са

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД ГПК вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.141 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК вр. с чл. 6 от ЗПФУР и чл.86 от ЗЗД от „А.С.В.” ЕАД, с ЕИК ......., седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., бул. „Д-.П.Д.“ № 25, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4, представляван по закон от З.С.Б. – Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от Н.П.А.- юрисконсулт срещу В. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Х.К., общ. В.П., обл. Ш., ул.“ Х.О.“ № 28 за установяване на вземането по ЗИ по чл.410 от ГПК, издадена по ЧГД№143/24 г. на ВПРС, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи о на ищеца сумата 1787,90 лева (хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки), представляваща главница, обезщетение за забава 113,91 лева (сто и тринадесет лева и деветдесет и една стотинки), за периода от 19.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –27.02.2025 г. до изплащане на вземането,както и сумата 88.04 лева (осемдесет и осем лева и четири стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като се твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г., сключен между „Ю.К.Б.“

ЕООД– кредитор и В. Д. М. – кредитополучател по силата на Приложение №1 от 23.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 г. в полза на „А.С.В.““ ЕАД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №74/04.03.2025г. по чгр.д.№143/2025г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че

1 между „Ю.К.Б.“ ЕООД и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г., като на последния е отпусната в заем сума от 1999.12 лв.

Договорът бил сключен в формата на електронен документ съгласно ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Погасяването на заема било договорено на 24 равни месечни вноски съгласно договора и общите условия към него, всяка в размер на 128.46 лв., включваща главница, договорна лихва и такса за разглеждане на кредита /в общ размер на 593.73 лв./.

При забава в плащането на месечната погасителна вноска, кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посрочената главница. Поради неизпълнение на задълженията кредита бил обявен за предсрочно изискуем от 03.09.2024 г.

Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с кредитната институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си от ответника. За прехвърляне на вземането ответника не е бил уведомен. Представено е с исковата молба уведомление до ответника за извършената цесия, което да бъде връчено заедно с исковата молба.

Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по което било образувано чгр.д.№143/2025 г. по описа на ВПРС и била издадена заповед за изпълнение №74/04.03.2025г. за сумите 1787,90 лева (хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки), представляваща главница, обезщетение за забава 113,91 лева (сто и тринадесет лева и деветдесет и една стотинки), за периода от 19.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –27.02.2025 г. до изплащане на вземането,както и сумата 88.04 лева (осемдесет и осем лева и четири стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като се твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г., сключен между „Ю.К.Б.“ ЕООД– кредитор и В. Д. М. – кредитополучател по силата на Приложение №1 от 23.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 г. в полза на „А.С.В.“ЕАД.

В срока за отговор, ответникът по делото, чрез пълномощник е депозирал такъв, с който по същество оспорва предявените вземания, поради недействителност на договора за потребителски кредит, въз основа на който се претендира вземането, на осн.чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, поради което потребителя дължи връщане само на чистата стойност на кредита на осн.чл.23 от ЗПК. В посочения в договора ГПР не била включена таксата за разглеждане, което е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и в случай че същата се включи ГПР ще надвиши действащия такъв към датата на сключване на договора. Сочи в подкрепа на изложеното и практика на СЕС относно неравноправните клаузи на договора за кредит.

Ответницата била внесла по кредита сумата от 1500 лв., поради което останала да дължи единствено сумата от 499.12 лв., част от главницата от 1999.12 лв. Нарушението на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, той като в договора не било посочено изражението на лихвения процент на ден, в случай че потребителя упражни правото си на отказ от договора, нито било 2 посочено правото на отказ, поради което бил недействителен. Недействителна била и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, поради противоречие с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Според ответника не следва да се присъжда в полза на кредитора законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба, като в подкрепа на твърдението си прави собствен анализ на извлечения от решения на СЕС. Моли съдът да отхвърли претенцията, като неоснователна.

В съдебно заседание не се явяват представители на страните, в писмени становища всяка поддържа изложеното в исковата молба и отговора и моли съдът да се произнесе положително по исканията им.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. №143/2025 г. по описа на ВПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 1787,90 лева (хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки), представляваща главница, обезщетение за забава 113,91 лева (сто и тринадесет лева и деветдесет и една стотинки), за периода от 19.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –27.02.2025 г. до изплащане на вземането,както и сумата 88.04 лева (осемдесет и осем лева и четири стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като се твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г., сключен между „Ю.К.Б.“ ЕООД– кредитор и В. Д. М. – кредитополучател по силата на Приложение №1 от 23.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 г. в полза на „А.С.В.“ЕАД. В законния срок след връчване на ЗИ длъжника е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.

От представените по делото доказателства се установи, че между „Ю.К.Б.“ ЕООД и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г., като на последния е отпусната в заем сума от 1999.12 лв., което не се оспорва от страните.

По силата на Приложение №1 от 23.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 г. в полза на „А.С.В.““ ЕАД от „Ю.К.Б.“ ЕООД е прехвърлено, заедно с други вземания и процесното от ответника по посочения договор за кредит. Цесията е потвърдена от цедента. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, което е връчено заедно с исковата молба на ответника.

Ищецът след като ответника не е заплатил изцяло задълженията си по прехвърления договори за кредит е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред съда въз основа на което е образувано ч.гр.д.№143/2025 г. на ВПРС.

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с 3 чл.99 от ЗЗД ГПК вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.141 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК вр. с чл. 6 от ЗПФУР и чл.86 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените главница, обезщетение за забава, лихви и такси в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и иска е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

Активната материална легитимация на ищеца се установява от представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г., сключен между „Ю.К.Б.“ ЕООД– кредитор и В. Д. М. – кредитополучател и Приложение №1 от 23.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 г. между „Ю.К.Б.“ ЕООД и „А.С.В.““ ЕАД, към исковата молба е приложено друго уведомление, което е връчено заедно с препис от нея на ответника. Съобразно безпротиворечиво приетото в съдебната практика становище, което съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК е че съобщаването на цесията е извършено с връчване на препис от исковата молба. В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред цесионера. Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава активна материална легитимация по иска.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „Ю.К.Б.“ ЕООД са се намира в облигацинни отношения въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г., сключен между „Ю.К.Б.“

ЕООД– кредитор и В. Д. М. – кредитополучател. Това обстоятелство се установява и от изявлението на ответника в договора. В договора са посочени неговите основни параметри, а именно издължаване на 24 равни месечни вноски съгласно договора и общите условия към него, всяка в размер на 128.46 лв., включваща главница, договорна лихва и такса за разглеждане на кредита /в общ размер на 593.73 лв./, фиксиран годишен лихвен процент 22.00 % и годишен процент на разходите в размер на 56.40%, освен сумата по кредита, възнаградителна лихва в договора е предвидено и задължение за такса за разглеждане в размер на 593.73 лв., видно от погасителния план дължима на вноски, ведно с вноските по кредита.

Сумата по процесния Договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023 г. е заплатена на кредитополучателя- ответник, чрез плащане на други задължения към кредитора в размер на 1471.12 лв. и на 19.03.3023 г. чрез „Изи пей“ е получил остатъка в размер на 528.00 лв. в т. е., от заключението по ССчЕ се установява, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. Според заключението на вещото лице 4 съгласно представените справки, ответникът е заплатил навенъж сумата от 1500 лв. на 12.08.2024 г. за погасяване на задълженията си по кредита.