Решение № 116 от 22.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Сливен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500445 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №135/14.02.2025г„ постановено по гр.дело №20232230105058/2023 но описа на Районен съд –Сливен, с което е допусната съдебна делба между страните Х. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. *******, А. И. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. *******, В. К. А., ЕГН: **********, с адрес гр. *******, Д. Г. В., ЕГН: ********** и М. Д. В., ЕГН: **********, двете с адрес с. ******* по отношение на следния недвижим имот: дворно място, за което е отреден урегулиран поземлен имот УШ-66 (осем римско за шестдесет и шест), кв. 3 (трети) по плана на **********, с площ на имота 1057 кв. м. (хиляда петдесет и седем квадратни метра), при граници: север - УПИ VII-65, запад - улица, изток - УПИ XIII-71, юг - УПИ IX-67, ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ 60 кв. м. (шестдесет квадратни метра) и второстепенна сграда със застроена площ 35 кв. м. (тридесет и пет квадратни метра), при следните квоти от правото на собственост:

8/16 ид. ч. за Х. Р. Р., ЕГН: **********,

1

4/16 ид. ч. за А. И. Г., ЕГН: **********,

2/16 ид. ч. за В. К. А., ЕГН: **********,

1/16 ид. ч. за Д. Г. В., ЕГН: ********** и

1/16 ид. ч. за М. Д. В., ЕГН: **********.

Отменен е частично на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 35, том X, рег. № 13952, дело № 1637 от 2006 г. на Нотариус Е.Ш., рег. № 128 на НК, с район на действие РС - Сливен, вписан в СВ - Сливен във вх. рег. № 9195 от 24.11.2006 г., акт № 72, т. XXIX, дело № 6884/2006 г. в частта му, с която А. И. Г., ЕГН:

********** е призната за собственик на основание давностно владение на 12/16 идеални части от имота, чиито собственици са Х. Р. Р., ЕГН:

**********, В. К. А., ЕГН: **********, Д. Г. В., ЕГН: ********** и М. Д. В., ЕГН: **********.

Подадена е въззивна жалба от А. И. Г., чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е постановено при нарушение па процесуалните правила. Изводите на решаващия съд са в противоречие с материалния закон и събрания по делото доказателствен материал, което от своя страна прави решението необосновано. По делото са събрани доказателства, от които е видно , че ищеца Х. Р. Р. е пропуснал срока за обжалване на констативния нотариален акт, с който въззивницата се е снабдила като собственик по наследство и давностно владение за процесният имот от 2006г. с нотариален акт №35, том 10, дело №! 637/2006г. .

Оспорването на констативен нотариален акт е пет години от узнаването на издаването му. Този срок е преклузивен, което означава, че пропускането му без уважителни причини води до погасяване на правото на оспорване по съдебен ред и започва да тече в момента, в който другият съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е демонстрирано по друг начин. По делото са събрани и гласни доказателства в подкрепа на това, че Х. Р. е знаел, че се е снабдила с нотариалния акт за собственост. Видно е, че същият се е възползвал от обстоятелството, че в по-голяма част от времето е била в чужбина.

Излага подробни аргументи, че е владяла необезпокоявано имота и в обобщение иска да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се 2 отхвърли предявеният иск за делба по отношение на недвижимия имот.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Х. Р. Р. и В. К. А. с твърдения, че е неоснователна. Жалбоподателката не е владяла еднолично имота повече от 10 години, тъй като тя не се е противопоставила на владението на С.Р.. Никой от тях не е направил отказ от наследство по реда на чл.49 ЗН или да е декларирал поне по нотариален ред чрез Декларация, че е се е дистанцирал от владението върху имота. Неоснователно е оспорването на определеният размер на квотата на жалбоподателката при наследяване по закон. Тя е собственик на ид.част съотвестваща на нейната законова квота, а не да е придобила в повече ид.части от останалите си сънаследници - братя и сестри и/или братовчеди. Няма срок за обжалване на констативният нотариален акт, когато се касае за сънаследствен имот от законен наследник, по отношение на който се предприета съдеона делба. Посоченият срок от 5 години не е релевантен за спора, а владението върху имота въобще не е изгубвано от Х. Р., и така той е реализирал и правото на останалите сънаследници. Поддържането и ползването на сградата е извършвано и от Х.

Р., който ползва необезпокоявано имота през последните 30 години. В обобщение иска да се потвърди решението.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и от Д.

Г. В. и М. Д. В., чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че решението е правилно по допуснатата съдебна делба между страните и по отношение на процесния имот и правилно са определени посочените квоти в решението, като докладът на съда е приет и не е оспорен по хода на делото по иск по чл.31, ал.1 от ЗС от въззивницата А. Г. нито от пълномощника по делото, предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество и основателен поради установени по хода на делото факти и обстоятелства и се оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна. С оглед указаната тежест ответницата не доказала, че е придобила еднолично право на собственост върху имота на основание придобивка давност чрез упражнено явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение в десетгодишен период, считано от 1996 г. до 2006 г. (или евензуално от 2006 г. до 2016 г.), с намерение за своене, демонстрирано пред съсобствениците на имота.

Посоченото обстоятелство не се установило при условията на пълно и главно доказване от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.

3

Правилно първоинстанционният съд е извършил преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението. Излага аргументи. Решението следва да се потвърди като обосновано и правилно и законосъобразно, тъй като самото иницииране на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на владяната вещ, а не спрямо трети лица в т. ч. и нотариуса. В обобщение моли да се потвърди решението.

В жалбата и отговорите не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемите Х. Р. и В. А. се явява представител по пълномощие, който оспорва подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

От фактическа страна е безспорно, че общият наследодател А.Д. Г., ЕГН:

********** е била призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот. А.Д. Г. е починала на ******* г. като оставила четирима свои законни наследници - своите три дъщери и един син - Н. И. И., ЕГН:

**********, починала на ******* г., Е. Х. В., ЕГН: **********, починала на ******* г., С.Х.Р., ЕГН: **********, починала на ******* г. и И.Х. Г., ЕГН:

4

**********, починал на ******* г.

От ******* г. имота е бил владян необезпокоявано и неоспорвано от И.Х. Г., който до *******г. е живял в него със втората си съпруга – свид П. Й.П.. И.Х.

Г. оставил като свои законни наследници своите две дъщери и двама сина - А.

И. Г., Й. И. Х., Х. И. Г. и П. И. Г.. След ******* г. имотът се е владял от неговите наследници. С Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 35, том X, рег. № 13952, дело № 1637 от 2006 г. на Нотариус Е.Ш., рег. № 128 на НК, А.

И. Г. била призната за собственик по наследство и давностно владение на целия недвижим имот. Останалите сънаследници от нейното коляно - нейната сестра и двама братя - ответниците Й. И. Х., Х. И. Г. и П. И. Г., не оспорват придобиването от страна на сестра им А. И. Г. на техните наследствени идеални части от имота. Така въззивницата е придобила по давност имота към ******* г.

Районният съд приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. и А.. И., се установило, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота през 2006 г. и след това е извършила ремонт на покрива на къщата в имота, но ответницата не е живяла в имота в твърдения давностен периода нито от 1996 г. до 2006 г., нито от 2006 г. до 2016 г. Същата е живяла в с. *******, в Гърция и в Германия, където се намирала и досега. И двете свидетелки не излагали обстоятелства А. И. Г. да е демонстрирала намерение за своене на идеалните части на сънаследниците си, които не са нейни братя и сестри - липсвали данни ответницата да е оградила имота, да не е давала достъп до него, да е живяла в имота постоянно или дори да го е посещавала често, напротив, освен за установения ремонт на покрива през 2006 г., след снабдяването с констативен нотариален акт, липсвали гласни доказателства А. И. Г. да е посещавала често имота или демонстрирала собственическо намерение за своене на целия имот. Тези изводи обаче не намират опора в посочениете като кредитирани от съда показания. От тях се установява, че А. И. Г. плащала пари на хора да чистят двора, да поддържат къщата. Десетина години след смъртта на баща си, тя се грижела за къщата. Тя е правила ремонт на покрива. Никой не е ползвал този имот, в тази къща не живеели други хора. В имота нямало ток и вода. Съседка поддържала двора.

От 2005-2006 год. А. Г. ползвала имота.

5

В Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., ГК се застъпва схващането, че съгласно чл. 82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Тоест, присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. д. № 2246 по описа на Второ г. о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г. о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о. и др. постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС/, а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС/. Когато общият наследодател е владял имота, но приживе не се е позовал на давността, то наследниците му придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността. Само онези наследници, които са заявили, че присъединяват своето владение към владението на наследодателя и се позовават на изтеклата давност, придобиват правото на собственост върху имота. В тази хипотеза не намира приложение 6 правилото, че сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, владеейки припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение на частите, припадащи се на останалите наследници, тъй като по наследство е придобито не право на собственост, а само едно фактическо състояние, даващо правото владението на наследодателя да бъде присъединено, т.е. продължено и то само от онези наследници, които установяват реално фактическо владение върху целия имот. В случая сънаследниците не оспорват придобиването от страна на сестра им А. И. Г. на техните наследствени идеални части от имота.