Определение № 1053 от 26.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. София, 24.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Н.й Марков

И.ка Ангелова като разгледа докладваното от И.ка Ангелова Касационно търговско дело № 20238002900868 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. В., чрез процесуален представител, против Решение № 29 от 30.01.2023 г. по в. т. д. № 732/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която е потвърдено Решение № 260327 от 12.07.2021 г. по т. д. № 59/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е признато за установено между „Юробанк България” АД /като правоприемник на заличената „Банка Пиреос България“ АД/ и Н. Д. В., че Н.

Д. В. на основание сключен между тях на 22.04.2008г. Договор за жилищен кредит № 880/К/2008 г., ведно с Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06. 2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г., Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02. 2013 г., Анекс № 6 от 10.06.2013 г., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013 г. дължи на банката сумата от 379 791,60 евро, представляваща разликата между остатък от предсрочно дължима главница в общ размер от 455 834,03 евро, от който се приспада присъдената с постановеното Решение № 682 от 10.12.2019 г. по същото дело, влязло в сила в тази част, главница от 26 523,30 евро и присъдената с решението по предходния диспозитив главница от 49 519,13 евро, като главницата от 379 791,60 евро се дължи от Н. Д. В. солидарно с „ЕБГ“ ЕООД, „Евробургер“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД, последните дружества вече осъдени с Решение № 682 от 10.12.2019 г. по настоящото 1 дело, влязло в сила в тази част, ведно със законната лихва, както следва: върху главници по вноски от № 113 до № 122, включително, а именно - върху 641,08 евро, считано от 30.09.2017 г.; върху 644,37 евро, считано от 30.

10.2017г.; върху 647,67евро, считано от 30.11.2017г.; върху 650,98 евро, считано от 30.12.2017г.; върху 654,33 евро, считано от 30.01.2018г.; върху 657,67евро, считано от 28.02.2018г.; върху 661,04 евро, считано от 30.03.2018 г.; върху 664,44 евро, считано от 30.04.2018г.; върху 667,83 евро, считано от 30.05.2018г.; върху 671,27 евро, считано от 30.06.2018г.; върху 365 981,14 евро, представляваща предсрочно дължим остатък от главница, считано от 02.07.2018г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост, като законната лихва върху всички посочени суми се дължи до окончателното им изплащане, както и в частта, с която Н. Д. В. (заедно с „ЕБГ“ ЕООД, „Евробургер“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД при условията на солидарност) е осъден да заплати на „Юробанк България“АД сумата 10 185,67 лв., представляваща разлика между вече присъдените разноски в общ размер 69 032,01 лв. с постановеното Решение № 682/10.12.2019г. по делото, влязло в сила в тази му част, и дължимите разноски в размер на 79 217,68 лв. за приключилите заповедно, исково и въззивно производство, по съразмерност.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваният акт е очевидно неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява се срещу извода на въззивния съд, че кредитополучателят няма качеството на потребител, по който въпрос не е съществувал спор между страните по делото. Изложени са подробни принципни съображения, основани на практика на СЕС и ВКС досежно понятията потребител и неравноправни клаузи, както и за задълженията на съда служебно да извършва преценка за наличието на такива в потребителските договори. В тази връзка възразява срещу дължимия размер на главницата, определен на база годишен лихвен процент от 6.9%, увеличен едностранно и еднократно от ищеца съобразно договорките на страните от първоначалния договорен такъв в размер на 6.15%, преценено от съда като непрекомерно и противоречащо на добрите нрави. Сочи се, че договорената към момента на сключване на договора лихва е била в размер на 6.15%, като последвалото с Анекс № 3 и Анекс №7 измененение на 6.9% е на основание неравноправна клауза от договора. Касаторът се позавава и на безспорно 2 установения по делото факт за нередовно водено от банката счетоводство, без в тази връзка да сочи неправилност на атакуваното решение.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1.Обвързан ли е съдът със становищата на страните относно качеството потребител на ответника и следва ли при безспорност на това обстоятелство да го прави спорно ?;

2.Обвързващи ли са съдебните мотиви на постановен акт от ВКС между същите страни и по същия правен спор относно процесния договор за кредит, досежно направените изводи за наличие на качеството потребител, неравноправност на клаузите в договора и едностранното увеличение на лихвите от страна на Банката – ищец ?;

3.Получаването на банков кредит от физическо лице, наречен жилищен кредит, който е на значителен размер и е предназначен за рефинансиране на друг банков кредит и закупуване на жилище извън рамките на обичайните нужди за жилище, прави ли автоматично кредитополучателя - търговец, респективно лице, действащо в рамките на своята търговска или професионална дейност ?;

4. Какви би следвало да са характеристиките на имот, закупен от физическо лице и какъв е размерът на обичайните за жилище на физическо лице нужди, за да се ползва физическото лице кредитополучател от закрилата на ЗЗП ?“;

5. Как следва да се доказва обстоятелството, респективно качеството потребител на физическо лице кредиполучател по договор за банков кредит?;

6. Закупуването на имот от физическо лице на търговска улица с банков жилищен кредит, превръща ли лицето-кредитополучател в търговец?;

7. Закупуването на по-голям имот от физическо лице, надхвърлящ обичайните жилищни нужди на едно лице и рефинансирането на предходен кредит, отнема ли му качеството потребител ?;

8. Решение на ВКС относно същия спор между страните, касаещ недопустимост на анатоцизъм между физическото лице - потребител и Банката, представлява ли произнасяне, че кредитополучателят е потребител и 3 следвало ли е това решение да е обвързващо въззивният съд досежно качеството потребител на кредитополучателя и нищожността на клаузите в договора за кредит досежно едностранното увеличение на лихвата по кредита от страна на Банката ?;

9. Едностранното увеличение на лихвата по кредита от страна на

Банката при кредитополучател - физическо лице допустимо ли е и отнема ли му качеството потребител фактът на закупуване на по-голям имот и рефинансирането на друг кредит ?;

10. При наличие на неравноправни клаузи в договор за банков кредит, сключен с потребител и сключени последващи анекси към договора, с които се изменя размерът на лихвеният процент от 6,15% на 6,9% допустим ли е изводът, че увеличението не е прекомерно и не противоречи на добрите нрави и сключването/ съгласието на потребителя за тези анекси, санира неравноправните клаузи и потребителят не може да се ползва от закрилата ЗЗП при сключените такива и предпоставя ли дължимост в размерите, определени в анексите ?;

11. Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, досежно едностранното увеличение на лихвения процент по кредита и чия е тежестта на доказване, че клаузите са уговорени индивидуално ?;

12. В хипотезата на сключен потребителски договор, по който е прието, че са налице неравноправни клаузи по договора за кредит, анексите към него, чия е тежестта за установяване на факта на индивидуално договаряне - на търговеца или на потребителя, дори и страните да са се спогодили за неговата нищожност ?;

13. При постигане на съгласие по анекс към договор за кредит, с който се капитализират изтекли лихви към главницата, съгласието разпростира ли се и по отношение на размера на главницата и определянето на нов лихвен процент ?;

14. Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл.146 ЗЗП и подписването на анекси към договора за банков кредит от потребителя освобождава ли търговецът от задължението 4 му да докаже, че намиращите се в договора клаузи, респ. анекси към него и оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него ?;

15. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не, съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК ?;

16. Действителната воля на въззивния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на съдебния акт и в настоящия случай действителната воля на съда намерила ли е точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение и въззивният съд произнесъл ли се е по същество на спора съобразно събраните доказателства ?;

17. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени поотделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?;

18. Установен ли е по безспорен начин размерът на главницата и лихвите по договор за кредит при установяване със ССЕ, че ищецът не е водил редовно счетоводството си и липсата на опровергаване на констатациите на вещото лице, въпреки дадените указания на съда в тази връзка. И санира ли липсата на редовно водене на счетоводството у ищеца, изчисленията на съда в тази връзка досежно размер на главница и лихви ?;

19. Допустимо ли е въззивният съд по собствен почин да въвежда нови твърдения и извежда такива от контекста на изложените твърдения ?;

20. Допустимо ли е въззивният съд без въведени оплаквания във въззивната жалба да извъвежда и въвежда нови твърдения по спора или е 5 инстанция по същество и следва да се ограничи само по оплакванията, въведени с въззивната жалба? И допуснато ли е нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 6, ал. 2 и чл. 269 ГПК, което да е съществено и отразява ли се на правилността на въззивното решение ?;

21.Въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основава решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса и да ги прави спорни във въззивното производство ?;

22. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени поотделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?“.

Твърди се, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на: по въпроси № 1 до № 7 Решение № 23 от 07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.; Решение по дело С-243/08 СЕС; т.2 от Решение по дело С-397/11 на СЕС; т.24 от Решение по дело С -168/05; т.38 от Решението по дело С-40/08; т.46 от Решението по дело № С-618/10; т.1 от Решението по дело С-472-11 СЕС; т.2 от Решението по дело С-488/11 на СЕС; т. 46, т. 47, т. 48 и диспозитива на Решение от 04.06.2015 г. Froukje Faber по дело С-497/13 г. на СЕС; Решение по дело С-110/14г. на СЕС; т. 26 от Решение от 21.03.2019 г. по дело С-590/17 г. на СЕС; Решение № 147 от 15.06.2021 г. по т. д. № 1695/2019 г. на ВКС, I т. о.; по въпроси № 8, № 9 и № 10 - Решение № 65 от 06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017г. на ВКС, I т.о.; Решение № 144 от 08.11.2017г. по т.д. № 2155/ 2016г. на ВКС; Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 201 от 29.01.2018г. по т.д. № 700/2017г. на ВКС, I т.о.;