Определение № 778 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. София, 11.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000503465 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на Т. Ф. Г., представляван от адв.

К. А. срещу Определение № 23087/19.11.2025 г. no rp.д. № 20241100107426 по описа на Софийски градски съд, ГО І-22 състав. В жалбата се навежда довод, че предходно приключил спор по чл. 135 ЗЗД се различава от предмета на предявен иск за нищожност поради липсващо съгласие, поради което намира за неприложим чл. 299 ГПК, мотивирало първоинстанционния съд да прекрати производството по делото. Иска се определението да бъде отменено В отговор по частната жалба от името на ЕТАТЕ 1977“ ЕООД, представлявано от адв. А. Т. се навежда довод, че придадената от съда квалификация на спора с доклада по делото е чл. 135 вр. чл. 26 ЗЗД. Тази квалификация била възприета без възражение от страна на ищеца, не смята да са налице два иска, а един по чл. 135 ЗЗД, какъвто намира за недопустим. Иска се определението да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК, изхожда от лице, чието право да очаква разрешаване на спора по същество е засегнато и дължимата държавна такса е внесена.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от жалбоподателя срещу "АРТИЯ" ЕООД и „ЕТАТЕ 1977“ ЕООД да бъде установено, че по договор, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 108, том I, peг. № 4071, дело № 98 от 2014г. на нотариус А. Ш. с район на действие Софийски районен съд, вписан в Службата по вписванията с Акт № 199, том LXXV, дело № 24010, вх. peг. № 31497/26.06.2014 г. не съществува правно отношение. Твърди се, че независимо от промяната на едноличния собственик на капитала седалището и адресът на управление на „АРТИЯ“ ЕООД съвпада с постоянния адрес на първоначалния собственик на капитала и управител на дружеството. Намира договорената цена за дяловете от 5 000 лв. за десеткратно по-ниска само от цената на процесния апартамент. Оспорва се да е било налице съгласие за прехвърляне на имота като се твърди сделката да е сключена единствено с цел въвеждане на имота в спирала от продажби, за да бъде попречено на ищеца да реализира предварителния договор за продажба на процесния имот, сключен с „ПЛАНЕТ КОМЕРС“ ЕООД, спрямо което дружество е уважен предявен от ищеца иск по чл. 135 ЗЗД. Навежда довод за привидност на сделката с произтичаща от това нищожност.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е прекратил производството, позововавайки се на чл. 299 ГПК и влязло в сила Решение № 261612 от 17.12.2021г. по т.д. № 540/2020 г. на СГС.

От наличния препис от Решение № 261612 от 17.12.2021г. по т.д. № 540/2020 г. на СГС се установява отхвърлен иск на жалбоподателя срещу "АРТИЯ" ЕООД и „ЕТАТЕ 1977“ ЕООД за обявяване на процесния договор за относително недействителен по отношение на жалбоподателя.

Съдът дължи да определи правната рамка, според която ще разгледа спора, но и следва да стори това според установените в закона правила.

Диспозитивното начало ограничава съда да разгледа очертания с исковата молба спор, явяващ се логическо единство от конкретни обстоятелства и извлечено от тях искане. За да откаже поискана защита съдът следва да установи предвидена от закона пречка да разгледа спора по същество.

Съгласно чл. 299 ГПК освен в изрично предвидени със закон случаи не е допустимо пререшаване на разрешен вече спор с влязло в сила решение, 2 поради което съдът е овластен да прекрати последващо образуваното производство. Нормата на чл. 298 ал. 1 ГПК очертава обвързващата сила на съдебното решение – страни, искане и основание. Искането и основанието очертават предмета на спора, а участието на същите страни в съдебен спор ги задължава да зачетат установеното вече правно положение. Предходно приключилият съдебен спор отрича претендираната непротивопоставимост на сделката. От това обаче не произтича утвърдена със сила на пресъдено нещо валидност на договора, за да препятства оспорването й в последващ процес.

В първоинстанционното производство ищецът твърди да е засегнато кредиторовото му качество спрямо неучастващо в настоящия процес лице – „Планет комерс“ ЕООД, позовавайки се и на съдебно решение по т.д. № 2076/2018 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав. С това обстоятелство обаче се обосновава правния му интерес да атакува процесната сделка, а съдът изрично е сезиран с искане да прогласи нищожността на договора.

Възпроизведеният текст за накърнени права на кредитор за ищеца и в петитума не съответства нито на изрично формулираното искане за защита, нито на заявеното, че обективираното съгласие не отразява действителната воля на страните по оспорваната в случая сделка "АРТИЯ" ЕООД и „ЕТАТЕ 1977“ ЕООД.

При иск по чл. 135 ЗЗД валидността на сделката предпоставя относителната й недействителност, поради което указаната с доклада квалификация не предопределя предмета на спора. Понеже съдът дължи да разреши спора според приложимия към него закон (чл. 5 ГПК), бездействието на ищеца да възрази на определената с доклада правна рамка остава без правно значение.

От друга страна, приключилото производство по чл. 135 ЗЗД препятства възможността за последващо иницииране на спор с такъв предмет. При тези обстоятелства поддържаната в отговора квалификация на спора под нормата на чл. 135 ЗЗД е незащитима.

За пълнота следва да се посочи, че при предявен иск по чл. 135 ЗЗД съдът изразява становище досежно валидността на оспорваната сделка в мотивите си. В случая не се установява съдът, постановил Решение № 261612 от 17.12.2021 г. по т.д. № 540/2020 г. да е обсъждал валидността на сделката на предявеното в случая основание. Същевременно, дори и в мотивите да е бил 3 обсъден правен въпрос, предвид постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, това съждение не се ползва със сила на пресъдено нещо. При различен предмет на спора – правопораждащите обстоятелства при иска по чл. 135 ЗЗД не се припокриват с въведените в първоинстанционното производство, неприложимо е и утвърденото изключение от очертания принцип с Тълкувателно решение от 22.04.2019 год. по т.д. № 3/2016 на ОСГТК на ВКС.

След като съд в предходно производство не е утвърдил със сила на пресъдено нещо и то между страните в настоящото производство оспорваната в случая валидност на договора, нормата на чл. 299 ГПК не намира приложение.

Поради допуснато съществено процесуално нарушение обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1 граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 23087/19.11.2025 г. no rp.д.

20241100107426 по описа на Софийски градски съд, ГО І-22 състав.

№

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. София, 11.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000503465 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на Т. Ф. Г., представляван от адв.

К. А. срещу Определение № 23087/19.11.2025 г. no rp.д. № 20241100107426 по описа на Софийски градски съд, ГО І-22 състав. В жалбата се навежда довод, че предходно приключил спор по чл. 135 ЗЗД се различава от предмета на предявен иск за нищожност поради липсващо съгласие, поради което намира за неприложим чл. 299 ГПК, мотивирало първоинстанционния съд да прекрати производството по делото. Иска се определението да бъде отменено В отговор по частната жалба от името на ЕТАТЕ 1977“ ЕООД, представлявано от адв. А. Т. се навежда довод, че придадената от съда квалификация на спора с доклада по делото е чл. 135 вр. чл. 26 ЗЗД. Тази квалификация била възприета без възражение от страна на ищеца, не смята да са налице два иска, а един по чл. 135 ЗЗД, какъвто намира за недопустим. Иска се определението да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК, изхожда от лице, чието право да очаква разрешаване на спора по същество е засегнато и дължимата държавна такса е внесена.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от жалбоподателя срещу "АРТИЯ" ЕООД и „ЕТАТЕ 1977“ ЕООД да бъде установено, че по договор, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 108, том I, peг. № 4071, дело № 98 от 2014г. на нотариус А. Ш. с район на действие Софийски районен съд, вписан в Службата по вписванията с Акт № 199, том LXXV, дело № 24010, вх. peг. № 31497/26.06.2014 г. не съществува правно отношение. Твърди се, че независимо от промяната на едноличния собственик на капитала седалището и адресът на управление на „АРТИЯ“ ЕООД съвпада с постоянния адрес на първоначалния собственик на капитала и управител на дружеството. Намира договорената цена за дяловете от 5 000 лв. за десеткратно по-ниска само от цената на процесния апартамент. Оспорва се да е било налице съгласие за прехвърляне на имота като се твърди сделката да е сключена единствено с цел въвеждане на имота в спирала от продажби, за да бъде попречено на ищеца да реализира предварителния договор за продажба на процесния имот, сключен с „ПЛАНЕТ КОМЕРС“ ЕООД, спрямо което дружество е уважен предявен от ищеца иск по чл. 135 ЗЗД. Навежда довод за привидност на сделката с произтичаща от това нищожност.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е прекратил производството, позововавайки се на чл. 299 ГПК и влязло в сила Решение № 261612 от 17.12.2021г. по т.д. № 540/2020 г. на СГС.

От наличния препис от Решение № 261612 от 17.12.2021г. по т.д. № 540/2020 г. на СГС се установява отхвърлен иск на жалбоподателя срещу "АРТИЯ" ЕООД и „ЕТАТЕ 1977“ ЕООД за обявяване на процесния договор за относително недействителен по отношение на жалбоподателя.

Съдът дължи да определи правната рамка, според която ще разгледа спора, но и следва да стори това според установените в закона правила.

Диспозитивното начало ограничава съда да разгледа очертания с исковата молба спор, явяващ се логическо единство от конкретни обстоятелства и извлечено от тях искане. За да откаже поискана защита съдът следва да установи предвидена от закона пречка да разгледа спора по същество.

Съгласно чл. 299 ГПК освен в изрично предвидени със закон случаи не е допустимо пререшаване на разрешен вече спор с влязло в сила решение, 2 поради което съдът е овластен да прекрати последващо образуваното производство. Нормата на чл. 298 ал. 1 ГПК очертава обвързващата сила на съдебното решение – страни, искане и основание. Искането и основанието очертават предмета на спора, а участието на същите страни в съдебен спор ги задължава да зачетат установеното вече правно положение. Предходно приключилият съдебен спор отрича претендираната непротивопоставимост на сделката. От това обаче не произтича утвърдена със сила на пресъдено нещо валидност на договора, за да препятства оспорването й в последващ процес.

В първоинстанционното производство ищецът твърди да е засегнато кредиторовото му качество спрямо неучастващо в настоящия процес лице – „Планет комерс“ ЕООД, позовавайки се и на съдебно решение по т.д. № 2076/2018 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав. С това обстоятелство обаче се обосновава правния му интерес да атакува процесната сделка, а съдът изрично е сезиран с искане да прогласи нищожността на договора.

Възпроизведеният текст за накърнени права на кредитор за ищеца и в петитума не съответства нито на изрично формулираното искане за защита, нито на заявеното, че обективираното съгласие не отразява действителната воля на страните по оспорваната в случая сделка "АРТИЯ" ЕООД и „ЕТАТЕ 1977“ ЕООД.