Определение № 2499 от 26.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2499 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502602 по описа за 2023 година Частна жалба на основание чл. 278, ал.1 и сл., вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв.З. Й. Ц., САК, против Разпореждане от 12.09.2023г., постановено по ч. гр. д. № 11645 / 23 г по описа на ПРС-ХІІ гр.с. , в обжалваната му част, в която се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против Л. Р. Ч., ЕГН: ********** за присъждане на сумата 287,44 лв – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор № ********* по вина на потребителя, както и неустойка в размер на 251,65 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор № ********** от 23.03.2021г., основани на клауза в договора, които са приети за неравноправни по смисъла на чл.143 Закона за защита на потребителите или при наличие на вероятност за това.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, като се иска отмяна в тази част и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК и в тази му част.

Изразява се несъгласие с мотивите на заповедния съд относно неустоечната клауза като такава с неравноправен характер по чл.143, ал.2 ЗЗП. В тази 1 насока се прави изложение на задълженията за неустойка относно начина на формирането им като сбор от три компонента – стойност на три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора, както и част от стойността на отстъпката за предоставено на потребителя устройство, съответстваща на оставащия срок до края на съответния договор за мобилни услуги, като трети компонент. Обосновава се предвидената по чл.92, ал.1 ЗЗД възможност за страните да обезпечат изпълнението на поетите с договора задължения чрез предвиждане на неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените евентуално от неизпълнение вреди, без необходимостта същите да се доказват.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.

Заповедното производство е образувано по заявление вх.№ 4754/ 26.07.2023 г.по вх.рег. на Смолянски РС от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, включващо и претендирани вземания –за сумите 287,44 лв и 251,65 лева за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, които са предмет на спора пред въззивния съд.делото е било прекратено с Определение № 517/ 31.07.2023г. по ч.гр.д.№ 704/ 2023г. и изпратено на РС-Пловдив, по което е било образувано ч.гр.д.№ 11645/ 2023г. по описа на ПРС – ХІІ гр.с.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираната неустойка за предсрочното прекратяване на договори от заявителя, тъй като приел, че претенциите се основават на договорни клауза, които са приети за неравноправни по смисъла на чл.143 Закона за защита на потребителите или при наличие на вероятност за това.

Настоящият състав на съда съобразно приложените в заповедно производство доказателства във връзка с принципно развитите доводи на жалбопоадтеля, намира частната жалба за неоснователна. Длъжникът в заповедното производство има безспорно качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен преди да издаде заповедта 2 служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, вкл. за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби.

Поради изложеното по-горе също така процесната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.). Това е така, тъй като в случая мотивът на настоящия съд се свързва с начина на формиране на неустоечното задължение като предварително обезпечаващо получаване на неустойка, еквивалентна фактически на трикратен размер на потенциално предвидена стандартна абонаментна такса, с включване на трите компонента , посочени от жалбоподателя в жалбата, без насрещна престация за това. Не се отрича принципно правото на страна по договора за уговаряне 3 на неустойка, която следва да бъде съответна на обезпечителната и обезщетителната й функция, по смисъла на ТР № 7/ 13.11.2014г. по д.

№7/2013г. на ОСГТК.

По така изложените съображения обжалваното разпореждане в обжалваната му част следва да се потвърди. С оглед изхода от правния спор пред въззивния съд не следва присъждане на разноски за тази инстанция.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1684 от 13.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2394 / 2023 г по описа на ПРС - ХХІІ гр.с. , в обжалваната му част, в която се отхвърля заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против Л. Р. Ч., ЕГН:

********** за присъждане на сумата 287,44 лв – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор № ********* по вина на потребителя, както и неустойка в размер на 251,65 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор № ********** от 23.03.2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4