Решение № 117 от 17.02.2026, Районен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 117/17.02.2026г. по АНД 4244/2025г. по описа на БРС, НО, 64-ти състав

Производството е по реда на Глава 28 от НПК.

Образувано е по внесено от Бургаска районна прокуратура /БРП/ постановление, с което се прави предложение на основание чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Ж. М. И. с ЕГН **********, роден на *** в ***, българин, български гражданин, ****, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. “*“ № 51, за това, че на 22.07.2024 г., в гр. Бургас, пред орган на властта - *** - служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация към заявление с вх. № 9590/22.07.2024 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Наредба № I - 157/01.10.2002 на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството му за управление на МПС с № *, издадено на 03.09.2014 г. от МВР-Бургас, е изгубено, а не отнето - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа предложението и моли на обвиняемия Ж. М. И. да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро по реда на чл. 78а от НК.

Обвиняемият Ж. М. И., редовно призован лично, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите и възраженията на страните, съобразно с чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Ж. М. И. с ЕГН ********** е роден на *** в ***, българин, български гражданин, ****, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул.

“*“ № 51.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е реабилитиран и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на раздел IV на глава VIII от общата част на НК.

На 14.07.2024г., в Република Румъния, служител на полицейска служба в окръг Валс /Valcea/, съставил и връчил на обвиняемия Ж. М. И. Протокол за 1 пътнотранспортно нарушение, Серия PVLX, № 0391664, с който на обвиняемия И. била наложена санкция „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 60 дни, считано от 30.07.2024г. При съставяне на протокола било иззето притежаваното от обвиняемия И. свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *, издадено на 03.09.2014г. от ОДМВР-Бургас, валидно до 03.09.2024г.

На 22.07.2024г. *** – системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ“, била на работа и изпълнявала трудовите си задължения на гише в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас. На същата дата, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБургас, на гишето на което работела *, се явил обвиняемият И., който удостоверил самоличността си с личната си карта и депозирал заявление с входящ № 9590 от 22.07.2024г. за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство, ведно с писмена декларация от същата дата по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, в която декларирал, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *, издадено на 03.09.2014г. от ОДМВР-Бургас, валидно до 03.09.2024г., не му е отнето, а е изгубено по време на прибиране от чужбина, преди 20 дни. Въз основа на така депозираната от обвиняемия И. декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС, в АИС-БДС била въведена промяна в статута на СУМПС с № * - изгубен/откраднат и същото било обявено за невалидно.

На 25.07.2024 г. на обвиняемия И. било връчено ново СУМПС с № *, издадено на 23.07.2024 г. от ОДМВР-Бургас.

На 30.09.2024г. в сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас било получено писмо с рег.№ 3286р-49717/19.09.2024г., по описа на ГД „НП“ - София, ведно с копие на съпроводително писмо изх. № Ко-31-628/21.08.2024г. на Посолство на Република България в Букурещ и 18бр. отнети за пътни нарушения в Република Румъния български СУМПС издадени от ОДМВР-Бургас, сред които било и СУМПС № *, издадено на 03.09.2014г. от ОДМВР-Бургас на обвиняемия И..

От извършена справка в АИС-БДС от служител при сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас, било установено, че СУМПС № *, издадено на 03.09.2014г. от ОДМВР-Бургас, на 22.07.2024г. е обявено за невалидно, въз основа на декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС на обв.И., че същото е изгубено.

В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена съдебно-почеркова експертиза, от заключението по която се установява, че ръкописните текстове и подписите на лицето и гърба на Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС, подадена на 22.07.2024г. от Ж. М. И., ЕГН **********, са изпълнени от Ж. М. И., ЕГН **********.

По доказателствата:

Горепосочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупния анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл.

378, ал.2 НПК, а именно: гласните доказателствени средства – обясненията на 2 обвиняемия Ж. М. И.; писмените доказателства и доказателствени средства – писмо с рег.№ 3286р-49717/19.09.2024г. по описа на ГД „НП“ - София; писмо изх.№ Ко-31-628/21.08.2024г. на Посолство на Република България в Букурещ; опис № 07/21.08.2024г. на български СУМПС, отнети от румънската пътна полиция и върнати в Консулска служба - Букурещ; заявление с входящ № 9590 от 22.07.2024г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас; декларация от 22.07.2024г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи; протокол от 29.01.2025г. за вземане на образци за сравнително изследване; справка за съдимост на обвиняемия Ж. М. И., протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 39/07.03.2025г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас, както и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.

Всички събрани доказателства еднопосочно и непротиворечиво установяват релевантните факти от предмета на доказване и подкрепят изцяло изложената фактическа обстановка. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство, поради което следва да се кредитират изцяло.

Авторството на деянието и конкретната форма на изпълнителното деяние се доказват от логичните, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото обяснения на обвиняемия Ж. М.

И., както и от заключението по извършената съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставената задача.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други. Събраните по делото доказателствени материали еднопосочно и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че обвиняемият Ж. М. И. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна, на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено. Тази декларация има характер на документ, доколкото съдържа писмено изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти, имащи правно значение.

Безспорно е и че посочената декларация е употребена, като е представена пред надлежен орган на властта – системен оператор в Сектор ,,Пътна полиция‘‘ при ОД на МВР гр. Бургас за удостоверяване истинността на посоченото погоре обстоятелство. За съставомерността на деянието от обективна страна е 3 необходимо още по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства, а такова задължение по отношение на процесната декларация е вменено в чл. 160 от ЗДвП. Именно в образеца на самата декларация обвиняемият е уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическия състав на престъплението е осъществен.

Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото съдебнопочерковата експертиза е категорична относно това кое е лицето, изпълнило подписа и ръкописния текст в инкриминираната декларация, а именно – обвиняемият Ж. И..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки знанието си, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, с ясното съзнание, че същото му е отнето от Румънските власти, поради извършено от него пътнотранспортно нарушение, в подадената от него писмена декларация е потвърдил неистината, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият И. беше признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева.

В същото време по отношение на И. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено; 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е неосъждан /реабилитиран/ и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по настоящото обвинение. Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът следва да отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.

В настоящия случай в полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че е оказал съдействие в хода на разследването, признал е вината си и е изразил искрено съжаление за стореното, както и че няма данни за други противоправни прояви, освен тези, за които вече е бил реабилитиран.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатират в настоящия случай. С оглед на изложеното, съдът намира, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност.

По тези съображения и като съобрази липсата на конкретни данни по 4 делото за имущественото и социално положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – „Глоба“ в минимален размер. Така индивидуализираното по вид и размер наказание по мнение на съдебния състав съответства на интензитета и обществената опасност на извършеното престъпление, отчита индивидуалните характеристики на личността на извършителя, отговаря на критериите по чл.27 ЗАНН и съдържа потенциал за постигане в пълна степен на целите на административното наказание, указани в чл.12 ЗАНН.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото, обвиняемият Ж. И. беше осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 127,91 евро /сто двадесет и седем евро и деветдесет и един евроцента/, превалутирани 250,17 лева /двеста и петдесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща сторените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК – и сумата от 2,56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.