Решение № 669 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500567 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от А. Т. Ф., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адвокат Л. Ч., против решение № 21 от 06.01.2026г., постановено по гр.д.№ 2485/ 2022г. по описа на Районен съдАсеновград, с което съдът е оставил без уважение молбата му за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение № 269 от 09.06.2023г. досежно определения режим на лично отношения на детето С.А. Ф.а, ЕГН ********** и бащата А. Т. Ф., ЕГН **********, в частност относно определените: „три дни през зимната и пролетната училищни ваканции“ (дали бащата има право да взема детето през учебната 2025 г./2026 г. за 3 дни през зимната ваканция и за 3 дни през пролетната училищна ваканция).

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Твърди, че първоинстанционният съд фактически е извършил тълкуване в мотивите си, като е приел, че „училищни ваканции“ се отнасят само за периода след постъпване на детето в първи клас, но е постановил отказ за тълкуване в диспозитива на решението. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да изтълкува решението в смисъл, че ваканциите са приложими и за периода на предучилищното образование в детската градина.

Ответната страна Б. З. Л., ЕГН **********, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е ясно и не се нуждае от тълкуване, а действията на бащата целят разширяване на режима извън волята на съда.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от 1 легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

С влязло в законна сила съдебно решение № 269 от 09.06.2023 г. постановено по гр.д.№ 2485/ 2022г. по описа на Районен съд-Асеновград, е определен режим на лични отношения между детето С.А. Ф.а, ЕГН ********** и неговия баща А. Т. Ф., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа /без преспиване при бащата/ до навършване на три годишна възраст. След навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа /с преспиване при бащата/, по 20 дни през лятото, който период не съвпада с отпуска на майката; по един ден на: „Коледа“, „Нова година“ и „Великден“ и по 3 дни през зимната и пролетната училищни ваканции.

С молба от 10.10.2025г. бащата е поискал първостепенният съд да тълкува своето решение относно времето на лични отношения с детето определено като „3 дни през зимната и пролетната училищни ваканции“.

Посочено е в молбата, че през учебната 2025/2026г. детето посещава задължителна предучилищна подготовка в детска градина „Осми март“, град Пловдив , поради което бащата счита, че има право на личен контакт с детето и през зимната и пролетната ваканции, в които смисъл настоява да бъде тълкувано и постановеното по делото съдебно решение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел , че изразената воля в постановеното решение е ясна – касае се само досежно училищните ваканции на детето и не касае периодът на предучилищното му образование.

Така постановеното решение е правилно.

На тълкуване по реда на чл.251 от ГПК - специфична форма на авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по- горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В разглеждания случай подобна неяснота не е налице. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на подадената молба за тълкуване, е ясно изразена досежно периодът на лични контакти на бащата с детето.

Въззивният съд намира за правилен извода на първата инстанция, че терминът „училищни ваканции“ е ясно дефиниран в образователната система.

2

Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), съществува ясно разграничение между институциите „детска градина“ и „училище“. Макар предучилищната подготовка да е задължителна, тя се осъществява в детска градина, която е целогодишна институция. „Ученик“ по смисъла на закона е лице, записано в училище. Следователно, употребеното в решението понятие „училищни ваканции“ по своята логическа и езикова природа се отнася за периода, в който детето ще придобие качеството „ученик“.

Твърдението на жалбоподателя, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като е извършил „скрито тълкуване“ в мотивите, е неоснователно. Излагането на съображения защо една норма или термин са ясни, не представлява тълкуване по смисъла на чл. 251 от ГПК, а е част от задължението на съда да се мотивира защо отхвърля молбата. Недопустимо е чрез тълкуване да се изменя или допълва съдебното решение. Искането на бащата фактически цели разширяване на режима на лични отношения и върху периода на детската градина, което не е било предмет на първоначалното дело.

В обобщение въззивният съд намира , че решението на първоинстанционния съд, чието тълкуване се иска, в частта му за ваканциите е ясно и недвусмислено. То е обвързано с настъпването на бъдещо сигурно събитие – започването на училищното образование на детето. Дотогава се прилага общият режим за посещение в детска градина.

Страните претендират разноски за настоящото производство, но такива не се дължат според практиката на ВКС - определение № 200 от 9.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 508/2012 г., I т. о., ТК, тъй като тълкуването обвързва всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството - определение № 1314 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2011 г., IV г. о., ГК; Решение №120/12.11.2020 по дело №1149/2020 на ВКС, ГК, I г.о.

Воден от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №21 от 06.01.2026г., постановено по гр.д.№ 2485/ 2022г. по описа на Районен съд-Асеновград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3