Разпореждане № 934 от 16.02.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 934 гр. Благоевград, 16.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100145 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по подадено от „П чрез пълномощника юрк. Н. Л., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. К. И. с ЕГН: ********** от с. Ш, за сумите: 483,81 евро главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40023728044 от 19.02.2024г.; 78,03 евро - договорна лихва за периода от 15.08.2025г. до 15.01.2026г.; 172,56 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 230,10 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези вземания от датата на подаване на заявлението в съда - 23.01.2026г. до окончателното им погасяване; 255,65 евро - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.06.2024г.; 15,34 евро - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.03.2024г.;

64,04 евро - мораторна лихва от 16.03.2024г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 22.01.2026г., както и разноски за държавна такса /22,09 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /168,70 евро/.

Като разгледа подаденото заявление и приложените към него документи, съдът намира, че не са налице основания за уважаване на заявлението, поради следните съображения:

По силата на чл. 411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК преди да издаде заповед за изпълнение, съдът следва да направи преценка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави /т.2/, респ. дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т.3/. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва и със законоустановената потребителска закрила.

1

В тази насока следва да се посочи, че е налице обоснована вероятност за нарушение на разпоредбите, свързани с коректното посочване на годишния процент на разходите. В случая възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Следователно възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноски по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Предвид техния размер, съотносим към този на главницата, може да се направи извод, че същите водят до завишаване на ГПР (който и без тяхното кумулиране е на стойност близка до максимално допустимата от закона) по договора над законоустановения лимит, а оттук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Това е видно от размера на главницата – 3000 лв., срокът на договора – 24 месеца, и общата дължима сума за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 3150 лв.

/от които 1350 лв. за услуга „Фаст“ и 1800 лв. за услуга „Флекси“/, която надхвърля размера на главницата. В допълнение към това при ГЛП от 41,00 %, то се следва изводът, че посоченият в договора ГПР от 48.81 % неминуемо се различава от реално прилагания в отношенията между страните. Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния процент на разходите по кредита/, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за кредит.

Отделно от предходното, при съобразяване с характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за промяна на погасителния план), се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от кредитора. Разглежданата услуги се характеризират още с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставени услуги, получени от кредитополучателя, срещу които последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за услугата. При това положение съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за 2 кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва.

Поради изложеното, съгл. чл. 23 ЗПК, на връщане принципно би подлежала само неплатената главница. Такава обаче не следва да се присъжда в настоящото производство. Заявителят, въпреки предоставената му от съда възможност и оставянето на заявлението без движение, не е посочил какви плащания са били извършени от длъжника по договора и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения, поради което е поставил съда в невъзможност да изпълни в пълен обем задълженията си по чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 ГПК, като определи в заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница и приложи императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК.

При това положение само в рамките на едно състезателно исково производство и след изслушване на експертиза може да се установи какво е плащано по договора и правилно ли са отнесени платените суми като погашение по различните пера по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението в цялост.

Предвид отказа на съда да издаде заповед за изпълнение, следва да се укаже на заявителя, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление, въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№ 145/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград, подадено от „П, със седалище и адрес на управление: гр. С чрез пълномощника юрк. Н. Л., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. К. И. с ЕГН: ********** от с. Шза следните суми: 483,81 евро - главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40023728044 от 19.02.2024г.; 78,03 евро - договорна лихва за периода от 15.08.2025г. до 15.01.2026г.; 172,56 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 230,10 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези вземания от датата на подаване на заявлението в съда - 23.01.2026г. до окончателното им погасяване;

255,65 евро - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.06.2024г.; 15,34 евро - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.03.2024г.; 64,04 евро мораторна лихва от 16.03.2024г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 22.01.2026г., както и разноски за държавна такса /22,09 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /168,70 евро/.

УКАЗВА на заявителя „Прче може да предяви осъдителен иск относно вземанията си против длъжника, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

3

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4