Решение № 1497 от 18.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100501786 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 42788/07.06.2023г., подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.

София, чрез юрисконсулт Н. Г., срещу Решение № 1543/09.05.2023г., постановено по гр.д. № 16054/2022г. на ВРС, 18-ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че съществува вземане в полза на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД по отношение на „Камелия мениджмънт“ ООД за сумите в размер на 4043,16 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и в размер на 20,00 лева - ликвидационни разноски, въз основа на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, застрахователна полица № *****, със срок на валидност от 22.03.2016г. до 21.03.2017г., за нанесени щети на л.а. „Фолксваген Туарег” с рег. № *****, на 05.02.2017 г. в к.к.

Пампорово, общ. Смолян, вследствие на свличане на снежна маса от покрива на хотел „Камелия“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.09.2022г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12172/2022 г. по описа на ВРС.

Процесуалният представител на ЗК „Лев Инс“ АД счита, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на процесуалните правила и материалния закон. Въззивникът сочи, че ВРС неправилно е преценил представените доказателства по делото, 1 поради което е достигнал до погрешни заключения, уповавайки се на липсата на данни относно обстоятелството, че към 2017г. ответникът е стопанисвал хотел „Камелия”. Твърди, че обстоятелството, че въззиваемата страна е стопанисвала хотела не било оспорено в първоинстанционното производство, а дори обратното - били изложени подробности относно организацията по паркирането около сградата и ангажирани доказателства за това. За неоспорено се посочва и настъпилото застрахователно събитие. Изразява становище, че съгласно Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на община Смолян във връзка със Заповед № РС – 0004/06/01/2016г. на Кмета на Община Смолян дейността по редовно снегопочистване се осигурява от ръководителите на учреждения, фирми, кооперации и обществени организации – за имотите, които управляват и стопанисват, както и прилежащите им територии. Поради изложеното, настоява за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Камелия Мениджмънт“ ООД, чрез адв. И. З. от АК Варна, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно. Навежда твърдения, че доказателствената тежест относно собствеността и стопанисването на хотел „Камелия“ била възложена на ищеца, но въпреки това твърдяните обстоятелства останали доказателствено неподкрепени. Същевременно, счита и за недоказани причинените на застрахованото МПС вреди. По отношение на визираните от въззивника нарушения на Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на Община Смолян, намира, че такива не са установени от административните органи, поради което причинноследствената връзка между настъпилите щети и поведението на дружеството се явява недоказана. Предвид изложеното, намира така предявения иск за недоказан, а оплакванията на въззивника за неоснователни и моли за решение, с което да бъде оставен в сила първоинстанционния съдебен акт и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговорът се поддържат.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

2

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД. Ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД твърди, че на 05.02.2017 г., около 16.00 часа, в к.к. Пампорово, общ. Смолян, на паркинг пред хотел „Камелия“, стопанисван от ответника „Камелия мениджмънт“ ООД, от покрива на хотелския комплекс се свлякла снежна маса върху предната част на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туарег“ с peг. № *****, вследствие на което били нанесени материални щети по предния капак и предната декоративна решетка на автомобила. Сочи, че за настъпилото произшествие бил съставен протокол от управителя на хотелския комплекс. Във връзка с горното при застрахователя била образувана щета № *** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № *****, със срок на валидност от 22.03.2016г. до 21.03.2017г. При извършения оглед на автомобила били констатирани щети, като въз основа на възлагателно писмо автосервиз „Колор груп Варна“ ЕООД извършил ремонта, за което на 16.01.2018г. ищцовото дружество му изплатило сума в размер на 4023.16 лева. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Обосновава наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното дружество, като се позовава на Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на Община Смолян и Заповед № PC 0004/06.01.2016 г. на Кмета на Община Смолян. Сочи, че същите вменяват задължение на собствениците на търговски обекти и стопанисващите ги лица да организират почистването на сняг от прилежащата им територия и да събарят по безопасен начин надвисналия сняг и ледени висулки. Отправил е искане до съда за уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва дружеството да е собственик на търговски обект в хотел „Камелия“, к. к. Пампорово. Счита, че представеният с исковата молба протокол не обвързва „Камелия мениджмънт“ ООД, тъй като същият не е подписан от никой от управителите на дружеството. Оспорва получаването на покана за доброволно изпълнение на претендираната сума. Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Оспорва положените за застрахован подписи в приложените към исковата молба опис-заключение от 06.02.2017г. и опис-заключение от 17.02.2017 г. да са изпълнени от собственика на процесния автомобил.

Твърди, че гостите на хотела се посрещат от негов служител, който ги уведомява за падащи снежни/ледени маси от покривните части и др. съоръжения в околността и посочва къде следва да се паркират автомобилите, съотв. къде паркирането е забранено. Наред с това, на сградата на хотела и в нейните околности са разположени множество специални обозначения, предупреждаващи за опасност от падане на сняг/ледени висулки и указващи, че паркирането непосредствено до сградата е забранено. Заявява, че водачът на процесния автомобил е бил уведомен писмено и устно за опасността от падане на снежни и ледени маси, като не се е съобразил с това. Поради това поддържа, че последният е виновен за евентуално настъпилите щети по собствения му автомобил. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за 3 установено от фактическа страна следното:

Приета е застрахователна полица № *****/21.03.2016г., от съдържанието на която се установява, че между ищеца и „Адиан“ ООД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № *****, със срок на действие от 22.03.2016 г. до 21.03.2017 г. Изрично е вписано, че застраховката се сключва при условията на Клауза 1 , която съгласно представените общи условия на застрахователя включва застрахователно покритие за тежест от естествено натрупване на сняг/лед и падане на предмети вследствие на това.

Приобщено е уведомление за настъпило застрахователно събитие по горепосочената застрахователна полица от 06.02.2017г., подадено от С.М.Д..

Към същото е приложен протокол, издаден от управителя на хотел „Камелия“, с който е потвърдено, че в периода 04-10.02.2017 г. С.Д. е бил гост на хотел „Камелия“ в к.к. Пампорово. Посочено е, че по време на престоя му автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № ***** е бил паркиран пред хотела, като на 05.02.2017 г. при свличане на снежна маса и лед върху предната част на автомобила същият е бил увреден.

Въз основа на така подаденото уведомление е образувана щета № ***, в рамките на която са извършени огледи на автомобила на 06.02.2017г. и 17.02.2017г. и е изготвен доклад по щета, с който е определено застрахователно обезщетение в размер на 4023.16 лева.

С писмо от 13.02.2017г. „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е възложило на „Колор груп Варна“ ЕООД ремонта на процесния автомобил. За извършването му е издадена фактура от 11.04.2017 г. за сумата от 4023.16 лева. С преводно нареждане от 16.01.2018г. посочената сума е заплатена от застрахователя.

До ответника е изправена регресна покана, с която дружеството е поканено да заплати в 10-дневен срок от получаване на писмото изплатеното от застрахователя по горната щета застрахователно обезщетение в размер на 4023.16 лева, както и направените ликвидационни разноски в размер на 20 лева. Към поканата е приложена товарителница, от която е видно, че изпратеното от застрахователя писмо е връчено на адрес: к. к. Пампорово, хотел „Камелия“ на 03.03.2018 г.

Представена е извадка от Националния туристически регистър по партидата на хотел „Камелия“. В него като собственик на част от апартаментите в хотела е посочено „Камелия проджект“ ООД, а като стопанисващ – ответникът „Камелия мениджмънт“ ООД. Видно от коментираното писмено доказателство, удостоверението за категория на хотела е издадено на 22.02.2019 г.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза. Според вещото лице, механизмът на настъпване на процесните увреждания е следният: от неподвижно положение на процесния автомобил са нанесени материални щети в предната му част, вследствие на упражнен натиск с моментно усилие, породен от пропадане на снежна маса от голяма височина, която от своя страна нанася поражения върху хоризонталните повърхнини на детайлите. Посочено е, че настъпилите щети съответстват на описания в исковата молба механизъм. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на щетите към датата на настъпване на застрахователното събитие съответства на стойността на представената от ищеца фактура за сумата от 4023.16 лева.

4

Излага, че претендираните от застрахователя ликвидационни разноски в размер на 20 лева съответстват на обичайните такива.