Решение № 102 от 21.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря М.А СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000078 по описа за 2023 година

С Решение № 68/ 19.12.2022г. по т. д. №77/2021 год. ОС- Ловеч е осъдил „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. “Дианабад“, **********, на основание чл.432 КЗ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на Р. М. Р. , ЕГН **********, с адрес: с.Орешене, обл.Ловеч, *********, лично и със съгласието на законния си представител и майка М. Р. Й., сумата от 12000 лева по сметка на непълнолетното дете, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при настъпилото ПТП на около 16 часа в гр. Ябланица на ул.

„Ген.Гурко“ в посока центъра/ площад „Възраждане“, от автомобил марка „Дайхацу“ модел „Сирион“ с peг. № ОВ47****“, собственост и управляван от П. К. П., ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на иска- 20.10.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за сумата от 28 000 лева до 40 000 лева .

Със същото решение съдът е осъдил „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Изгрев, ж.к. “Дианабад“, **********, на основание чл.432 КЗ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на М. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.Брестница, обл.Ловеч, *********, лично и със съгласието на майка му и законен представител Т. Д. Н., сумата от 8 000 лева по сметка на непълнолетното дете, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени 1 вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при настъпилото ПТП на около 16 часа в гр. Ябланица на ул. „Ген.Гурко“ в посока центъра/ площад „Възраждане“, от автомобил марка „Дайхацу“ модел „Сирион“ с peг. № ОВ47****“, собственост и управляван от П. К. П., ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на иска- 20.10.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за сумата от 32 000 лева до 40 000 лева.

Присъдени са и разноски.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от ЗК “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , чрез адв. Л., като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се следните основни възражения:

Първоинстанционният съд не обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства за механизма на настъпване на процесното ПТП, причините за него, претърпените вреди. Лекият автомобил марка „Дайтсу", модел „Сирион", бил управляван със скорост под разрешената за съответния пътен участък от 50 км/ч., на мястото на пътния инцидент нямало пешеходна пътека, то не представлявало продължение на тротоара върху пътното платно, а когато предната част на МПС подминала Р. М. Р. и М. М. А., те предприели пресичане и краката им попаднали под колелата на автомобила. Съдът неправилно приел, че степента на принос на двете непълнолетни лица за настъпването на процесното ПТП и вредоносния резултат от него е само в степен от 50 %, а следвало да е поне 70%. Водачът на застрахованото МПС не носел никакви вина за реализирането на конкретния пътен инцидентединствената причина за него било рискованото пътно поведение на двете непълнолетни деца. Неточно било установено, че Р. М. Р. и М. М. А. получили травми от процесното ПТП, в резултат от които са претърпели неимуществени вреди- за това липсвали данни в съставените по повод процесния случай първични медицинси документи за поставени диагнози, свързани с фрактури при което и да било от двете деца. Липсвали доказателства за констатирано непосредствено след настъпването на пътния инцидент получаване на телесни увреждания, изразяващи се в счупвания в областта на долните крайници при двете деца, като същите документи били с дата 3 дни след процесното ПТП. Поради това не била д оказана категорично причинно- следствена връзка между претендираните телесни травми, от една страна и реализирането на конкретното застрахователно събитие от друга . По отношение на непълнолетният Р. М. Р. било проведено неправилно лечение, което значително забавило възстановителния процес и което пряко обусловило изпитването на затруднения в движението за период, по- дълъг от обичайния при подобни травми. По делото нямало данни кога е свалена имобилизацията при Р. М. Р.. Присъдените размери на обезщетенията били необосновано и прекомерно завишени, без да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и 2 страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, макар те да нямат самостоятелно значение, а следва да се преценяват в съвкупност с другите критерии. Съдът не съобразил, че пострадалите лица са на млада възраст, възстановяването при тях е приключило бързо, а периодът на негативно душевно преживяване е значително по- кратък в сравнение с аналогични травми при по- възрастни лица, като се има предвид липсата на житейска обремененост на децата на младежка възраст. Най- ранният момент, от който можело да се начислява законна лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди, била датата на представяне на банкови сметки, с титуляр горепосочените две непълнолетни лица, за да изпадне застрахователят в забава. В рамките на първоинстанционното производство и към настоящия момент насрещната страна не представила банкови сметки, поради което застрахователят обективно не би могъл да заплати обезщетения.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021г. и да се отхвърлят в цялост предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди; в условията на евентуалност да се намалят размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, съобразно доказаните възражения за съпричиняване в значителна степен от страна на пострадалите, както и поради необоснованата им прекомерност. Претендират се разноски, направени във въззивното производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Апелативен съд- Велико Търново, след като разгледа жал бата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

Пред ОС- Ловеч са предявени искове по чл.432 ал.1 от КЗ- пряк иск на увредените лица, спрямо които застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност" е отговорен, за неимуществени вреди.

Около 10,15 часа, в град Ябланица на ******* е настъпило ПТП с л.а.Дайхатсу Сирион peг. № ОВ47****, собственост и управляван от П. К. П., при което са пострадали двамата непълнолетни пешеходци: на М. М. А. е причинена фисура на фибуларния малеол на десния крак и фисура на основата на пета метатарзална кост; на Р. М. Р. е причинена фисура на дясната колянна капачка и фисура на фибуларния малеол на десния крак.

Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от водача Дайхатсу Сирион peг. № ОВ47****- П. К. П.: Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУА Н АА823002/ 07.06.2021г. и Наказателно постановление № 21-0451-000348/ 15.06.2021г., при движение по сухо пътно платно и автомобилно движение, приближавайки към място, 3 където на пътя или в близост до него се намират деца, водача не се съобразява с тези условия и преминава с автомобила през долните крайници на двете деца, които пресичат платното за движение от дясно на ляво и настъпва ПТП.

От приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза, е установен механизма на процесното произшествие- водачът на лекият автомобил не е възприел децата, като канещи се да пресекат пътното платно и поради това не е предприел никакви маневри, но при условие, че ги е е възприел, е можел да спре.

Прието е съпричиняване в размер на 50% от пострадалите, които са пресекли на необозначено за това място в нарушение на чл. 113 от Закона за движение по пътищата, пресекли са внезапно и по тази причина, въпреки, че автомобила се е движел с ниска скорост- под и около разрешената 50 км/ч ., когато с предната си част подминава децата, т е предприемат пресичане и краката им попадат под колелетата на автомобила.

За установяване на претърпените от пострадалите неимуществени вреди е допусната и изслушана съдебно- медицинска експертиза, приета като доказателство по делото и неоспорена от страните, събрани са и гласни доказателства- показанията на св. И. Р. и М. А. /роднини на ищците/ .

Отчетено е, че заключението на вещото лице кореспондира с данните от свидетелските показания, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК , че ищците все още изпитват болки при движение и не са се възстановили напълно.

С оглед гореизложеното ОС- Ловеч е приел за доказано по делото настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключеният договор за застраховка „гражданска отговорност”, валидна и действаща към датата на ПТП.

При определяне размера на обезщетение за причинените на пострадалит е неимуществени вреди ОС- Ловеч е мотивирал постановения резултат, като е отчел: вида и характера на получените травми съпоставени с периода за възстановяване, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на ищците- непълнолетни, както и конкретните в случая обстоятелствата за всеки от тях.

На пострадалият Р. М. Р. е причинена фисура на дясната колянна капачка с последващо консервативно лечение- наколенка, и фисура на фибуларния малеол на десния крак, с последващо консервативно лечение глезенка. Увреждането е причинило на Р. затруднение движенията на десния крак за около 3-4 месеца. На пострадалият М. М. А. е причинена фисура на фибуларния малеол на десния крак и фисура на основата на пета метатарзална кост, с последващо консервативно лечение - ортеза и глезенка, които са му причинили затруднение на движенията на десния крак за около 45 дни. От приетата по делото като доказателство съдебно- медицинска експертиза се 4 установява, че към момента на прегледа и при двамата пострадали има оток и болезненост на ставите при палпация, и перкуторна болезненост на местата на счупването, както и ограничение движения като обем. И двама пострадали са провели консервативно, неспециализирано лечение /към момента на произшествието слагане на ортеза и глезенка/, а след това в документацията не са установени данни за проведено лечение.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е определила размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди за всеки от пострадалите. Отчетено е, че при пострадалите болките са били значителни три- четири дни след произшествието, като впоследствие са отшумяли. Съобразено е заявеното в с.з. на 07.10.2022г. от вещото лице- лекар, че не може да се каже дали ще настъпи пълно възстановяване, тъй като към момента на прегледа и при двамата има оток и болезненост на ставите при палпация, перкуторна болезненост на местата на счупването, както и ограничение движения като обем.

Определеният размер на обезщетение от ОС- Ловеч е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е отчетено проявлението на всички релевантни обстоятелства, както и обществено- икономическото развитие в страната към момента на произшествието, включително в аспекта на нормативно установените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Прието е съпричиняване от страна на всеки от пострадалите, тъй като с поведението си са допринесли за настъпване на вредоносният резултат . Поради това неоснователни са и възраженията на застрахователя във въззивната жалба, че присъденият размер на неимуществените вреди е неоснователно завишен и приносът на пострадалите за реализиране на вредоносния резултат следва да е 70%, а не определеният от първата инстанция такъв- 50%. Пострадалите са търпяли болки в началото, изживяли са шок и неудобства от личен и битов характер, като всичко това се е отразило на психо- емоционалното състояние на един млад човек, поради което не може да се приеме, че е налице завишаване на обезщетението за неимуществени вреди. При съпоставяне приноса на виновния водач, с приноса на пострадали те и предвид по- високите изисквания към водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението, правилно е прието, че приносът на всеки от ищците в настъпване на вредата е 50%. Водачът на автомобила е следвало да възприеме учениците, имал е обективна възможност да наблюдава поведението им, развиващо се от тротоара по посока на движението му. Съгласно експертното заключение, предвид вмененото с разпоредбата на чл.117 ЗДвП задължение към водача на лекият автомобил, същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, при възприемане намерението на децата да пресекат пътното платно, макар и на нерегламентирано място, като спре.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f88c50-0684-4ea6-a4fc-611340228d35