Решение № 4157 от 08.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20221110206184 по описа за 2022 година

Делото се разглежда повторно от СРС, след постановяване на Решение № 2927 от 29.04.2022 г. по КАНД № 1861/2022 г. по описа на АССГ, XIX кас. с-в, с което е отменено Решение № 20003379 от 13.01.2021 г., постановено по НАХД № 5204/2021 г. по описа на СРС, 136-ти с-в и делото е върнато за ново разглеждане от СРС.

Образувано е по жалба на „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 срещу НП № Р-10169/16.03.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор” - В Н С, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1 т. 2 от КЗ, вр. параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ за извършено нарушение на чл. 108 ал. 1 от КЗ.

ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 не било изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ, в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ - 26.10.2020г., но не по-късно от 16.11.2020г. да се произнесе като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.

ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК се е произнесло чрез плащане на застрахователното обезщетение на 10.02.2021г. - извън рамките на законоустановения срок.

С горното ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК нарушило разпоредбата на 108, ал. 1 от КЗ, поради което, на основание чл. 647, ал. 2, и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1 т. 2 от КЗ, във връзка с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ на дружеството е наложено наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин ) лева.

Нарушението е извършено на 17.11.2020г. в гр. София.

Постановлението е обжалвано в срок от ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се релевират доводи, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения. Оспорва се твърдяното нарушение да е извършено в условията на повторност.

Иска се отмяна на НП, алтернативно - приложение на чл. 28 от ЗАНН.

1

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2.

Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи; описаните нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за тях са наложени по съответстващи норми на КЗ; АУАН и НП са издадени в рамките на давностните срокове по чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН; тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.

3.

Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

По делото е установено следното:

В КФН, управление „Застрахователен надзор” постъпила жалба с вх. № 91¬02137/01.02.2021г., депозирана от П М Ц. Жалбата касае претенция по застрахователна полица №BG/02/120000534838 пред „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК , заведена на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Жалбоподателят изразява оплакване относно липсата на произнасяне по претенцията.

Във връзка с извършване на проверка, с писмо на КФН изх. № 91-02-137 от 03.02.2021г. от „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК били изискани писмено становище по случая и заверено копие на цялата документация, съдържаща се в преписката по щетата. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите от същия доказателства постъпил в КФН с писмо вх.

№ 91-02-137 от 12.02.2021г. След проверка и анализ на цялата документация по случая се установява, че на 12.10.2020г. е заведена в „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК претенция № 2010030493. Преписката е образувана по повод на настъпило застрахователно събитие, вследствие на което са причинени увреждания на лек автомобил марка „КИА МАДЖЕНТИС“, рег. № , и на основание сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, обективиран в полица №BG/02/120000534838.

На 15.10.2020г. и на 19.10.2020г. са извършени огледи на автомобила, за което са съставени „Описи“ на претенция. С писмо изх. № ОК-642243/21.10.2020г. „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК е изискало от собственика на увредения автомобил да представи удостоверение за прекратена регистрация от компетентните органи, тъй като отстраняването на щетата е икономически неизгодно и тя представлява „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ.

Изисканите с писмото документи са постъпили при застрахователя на 26.10.2020 г. След 26.12.2020г. от застрахованото лице не са изисквани допълнителни документи.

Съгласно чл. чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като:

1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.

„ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК се е произнесло чрез плащане на застрахователното 2 обезщетение на 10.02.2021г. - извън рамките на законоустановения срок от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените по преписката писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Посочените писмени доказателства напълно изясняват фактическата обстановка, която не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно от писмените доказателства, доколкото те са еднопосочни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че ЗД БУЛ ИНС” АД. ЕИК с бездействието си, е извършило нарушение на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Касае се за формално нарушение на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършеното нарушение съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, която предвижда при "повторност" налагането на имуществена санкция в размери от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице "повторност" на извършеното нарушение по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на КЗ, доколкото настоящото нарушение е извършено в 1-годишен срок от наказването на ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК за същото нарушение с НП № Р-10-714/23.07.2019 г., влязло в сила на 31.12.2019г. Следва да се посочи, че извършването на нарушението в условията на "повторност" касае определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН по смисъла на разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН. С оглед на това по никакъв начин с непосочването на признака "повторност" в АУАН не е било ограничено или нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като са му били вменени всички съставомерни признаци на процесното административно нарушение.

В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател е било определено като му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, който размер е над минимално предвидения в разпоредбата на чл. 644, ал. 2 КЗ от 2000 лева, като завишеният размер е обоснован от наказващия орган с продължителността на забавата от страна на санкционираното дружество от почти 3 месеца, както и размерът на дължимото застрахователно обезщетение от 3 780 лева. Съдът намира, че така определеният размер на имуществената санкция е съответен на характера и тежестта на санкционираното нарушение, поради което счита, че същият е определен правилно.

Съдът намира за неоснователни изложените съображения от дружествотожалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 108 ал. 1 КЗ е формално такова, на просто извършване, се явяват ирелевантни съображенията на жалбоподателя за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на такива.

При преценка характера на извършеното нарушение и неговите обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На първо място следва да се отчете значимостта на регулираните обществени отношения в 3 сферата на застраховането и презастраховането. На следващо място разпоредбата на чл. 108 ал. 1 КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по застрахователните претенции. Съобразно изложеното съдът счита, че с неизпълнението на задължението си по чл. 108 ал. 1 от КЗ „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК е засегнало в значителна степен обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 108 ал. 1 от КЗ. На следващо място следва да се отчете, че жалбоподателят е изпълнил задължението си на 10.02.2021. (с около три месеца, въпреки предоставеният от законодателя достатъчен срок) и то след подадена от потребител жалба до КФН, което в допълнителна степен завишава обществената опасност на извършеното нарушение.

Обобщавайки гореизложеното, АНО правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай.

По изложените аргументи съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като неоснователна.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе и по разноските, направени по КАНД № 1861/2022 г. по описа на АССГ, XIX кас. с-в, както и по НАХД № 5204/2021 г. по описа на СРС, 136-ти с-в, доколко е налице своевременно направено искане от страна на наказващия орган пред всяка от съдебните инстанции. Съдът като съобрази невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство на въззиваемата страна в по едно съдебно заседание във всяка от инстанциите, намира, че в полза на Комисията за финансов надзор следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно по 80 лева за съдебна инстанция.