Решение № 8106 от 28.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 17014/2018
- Вид
- Решение № 8106
- Подписан
- 28.11.2019
- В сила
- 28.11.2019
- Състав
- КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. дело № 17014 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 496979 от 28.09.2018 г., постановено по гр. д. № 61901/2016 г., по описа на СРС, ГО, 49-ти състав, е върната исковата молба на С.П.М. срещу „С.в.“ АД в частта, в която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за сумата от 231,54 лева – главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода от 27.08.2011 г. до 23.08.2013 г. и производството по делото в тази част е прекратено, като със същото решение е признато за установено по предявения от С.П.М. срещу „С.в.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С.П.М. не дължи на „С.в.“ АД сумата от 411,61 лева – главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода от 06.04.2009 г. до 26.08.2011 г. С решението съдът е присъдил на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от иска му и е присъдил в полза на ответника сторените от него разноски съобразно с прекратената част от делото.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от „С.в.“ АД в частта, в която е признато за установено, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 411,61 лева – главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода от 06.04.2009 г. до 26.08.2011 г., както и в частта, в която на ищцата са присъдени разноски в размер на 351,99 лева. В жалбата се излагат доводи, че към момента на завеждане на исковата молба „С.в.“ АД не е претендирало от С.М. фактурираните суми за периода преди 27.07.2011 г., тъй като същите са били погасени, съответно тези вземания не са съществували в обективната действителност. В тази връзка се сочи, че и от приобщеното гр. дело № 69699/2016 г. на СРС, 24-ти състав, се установява, че дружеството не е претендирало нищо от ищцата към 27.07.2011 г. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на първоинстанционно решение в обжалваната му част. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - С.П.М., е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на същата. Отправя се искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При проверка неговата правилност въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата решението е и правилно, като фактическите и правни изводи на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации, като на основание чл. 272 от ГПК СГС препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Неоснователни и доказателствено неподкрепени се явяват твърденията на въззивника, че към момента на завеждане на исковата молба последният не е претендирал от С.М. суми за периода преди 27.07.2011 г., тъй като е приел същите за погасени, респ. тези вземания не са съществували в обективната действителност.
Видно от изложеното от С.П.М. в исковата й молба, същата е обосновала правния си интерес от предявяването на процесния отрицателен установителен иск с обстоятелството, че с писмо с вх. № ЗИ-930/08.09.2016 г. ответното дружество е претендирало от нея суми, които същата счита за погасени по давност. Поради което ищцата е поискала от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че С.М. не дължи на „С.в.“ АД сумата от 643,15 лева за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода 06.04.2009 г. – 23.08.2013 г. поради обстоятелството, че същата е погасена по давност. Към исковата молба ищцата е представила писмо с вх. № ЗИ-930/08.09.2016 г. от което се установява, че ответното дружество й е изпратило приложено справка, включваща таксувани и заплатени суми по партида с клиентски № **********, договорна сметка ********** за имот на адрес жк *******за периода 06.04.2009 г. – 26.08.2016 г., като я е уведомило, че към момента задължението по партидата за периода 06.04.2009 г. – 26.08.2016 г. е в размер на 1 361,70 лева и „С.в.“ АД очаква да бъде заплатено.
Допълнително, в подадения по делото отговор на искова молба ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер като е посочил, че в конкретния случай дружеството е начислило процесната сума в съответствие с нормативните изисквания, заложени в Общите условия, и същата е реално дължима. Акцентирал е, че доводът за изтекла погасителна давност не може да обоснове извод за основателност на исковата претенция, доколкото плащането на погасени по давност вземания е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, макар и то да не може да бъде принудително изпълнено. Алтернативно е заявено, че по партидата на ищцата има постъпили плащания, поради което с реализирането на всяко едно от тях е осъществявано прекъсване на давността, съответно е започнал да тече нов давностен срок, който към момента на завеждане на исковата молба не е изтекъл.
Предвид гореизложеното съставът на СГС намира, че процесуалното поведение на ответника в хода на първоинстанционното производство напълно опровергава наведеното от негова страна за първи път пред настоящата въззивна инстанция твърдение, че „С.в.“ АД е считало процесното вземане в размер на 411,61 лева за периода 06.04.2009 г. – 26.08.2011 г. за несъществуващо в обективната действителност и не е претендирало от ищцата плащането на същото. Поради което и подадената въззивна жалба се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - С.П.М., която е поискала присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и е представила доказателства за извършването им, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в брой за един адвокат, което се претендира в размер на 300 лева.
Предвид своевременно наведеното от въззивника възражение за прекомерност, съставът на СГС намира, че същото се явява неоснователно, доколкото претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е съответно на минималното такова, уредено в Наредба №1/2004 г. При това положение на С.П.М. се дължат разноски в размер на 300 лева.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 496979 от 28.09.2018 г., постановено по гр. д. № 61901/2016 г., по описа на СРС, ГО, 49-ти състав.
ОСЪЖДА
„С.в.“
АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, сгр. 2А, да заплати на С.П.М., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.