Решение № 5308 от 17.07.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14913/2015
- Вид
- Решение № 5308
- Подписан
- 17.07.2017
- В сила
- 16.08.2017
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл.125, ал.3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ .................... гр.София, 17.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14913 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Е. Ю.Б. е предявила осъдителни искове срещу ЗК Л.И.АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди от причинени му травматични увреждания във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП, по вина на водача на лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ *******-А.П.П., признат за виновен с влязла в сила присъда № 14/27.04.2015 г. по НОХД № 16/2015 г. по описа на ОС Г.. Претендира заплащане от застрахователя по задължителна застраховка «ГО» на сумата 500000.00 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди и 4268.24 лв. /изменение допуснато с определение от 19.04.2017 г./ за обезщетяване на причинените му имуществени вреди, описани подробно в искова молба и допълнителна искова молба. Прави искане за присъждане на разноски. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор и допълнителен писмен отговор, в който изразява становище по исковете. Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ към момента на ПТП за лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ ******* по полица № 22112002163180. Оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил Фолксваген Каравел; оспорва ПТП да е настъпило по описания от ищеца механизъм; оспорва настъпване на описаните от ищеца вреди – имуществени и неимуществени, както и наличие на причинна връзка с описаното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия –ищец с излагане на твърдения, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата / чл.137А, ал.1 ЗДвП/ поради това че е бил без поставен обезопасителен колан. Поддържа твърдения, че вредите са настъпили по вина на родителите на ищеца, които не са положили дължимата грижа и надзор, поради което са създали опасност за неговото физическо и психическо развитие. Поради това, навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на родителите на ищеца – Ю.Н.Б. и М. Ш. Б., поради това че са нарушили императивните разпоредби на чл.125, ал.3 СК и са допуснали детето да пътува без обезопасителен колан и по този начин са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва, като завишени по размер претенциите. Оспорва началния момент за претенциите за законна лихва, като излага фактически и правни доводи, че основанието за ангажиране отговорността на застрахователя е договорно, а не деликтно, поради което е необходима покана, както и че не са настъпили предпоставките на чл.224, ал.1 КЗ /отм./ . Оспорва претенциите за разноски в една част. Изразява становище по исканията за събиране на доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за неимуществени и имуществени вреди причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП. Предявени са и претенции за заплащане на законна лихва върху претендираните суми от датата на увреждането до окончателно погасяване на задълженията.
Чрез представените в производството писмени доказателства, приложени по НОХД № 16/2015 г. по описа на ОС Г. се установява, че с влязла в сила присъда № 14 от 27.04.2015 г. водачът на лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ *******-А.П.П. е бил признат за виновен в това, че на 08.09.2013 година, около 07,25 часа, на автомагистрала „ДП 1 А-1" Белград - Ниш, Република Сърбия, в района на с. Колари, при км. стълб 254+60, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Каравел" с peг. № *******, преотстъпен му за управление от А.Р.И.от с.
Седлари, общ. М., нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредби от ЗДвП чл. 20, ал. 1 - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява", чл.5, ал. 1 - „..всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората", вследствие на отклоняване на вниманието си от пътя, управляваният автомобил се отклонява наляво към разделителна мантинела, с последвало рязко свиване на волана вдясно, довело до занасяне и преобръщане на колата, и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Щ.М.от с. Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково - тежка черепно-мозъчна травма и телесна повреда на повече от едно лице - тежка телесна повреда на Ю.Н.Б. от гр. К. - осакатяване на долен десен крайник - открито счупване на дясна подбедрица и дясна скочна става с голям мекотъканен дефект, около външен глезен и увреждане на нерви, без прогноза за възстановяване и на Е.
Ю.Б. от гр. К. - осакатяване на долен десен крайник тежко, открито счупване на костите на подбедрица и бедро с травматично размачкване на меките тъкани, нерви и кръвопреносни съдове, които травми са довели до ампутация на десен крак до нивото на тазобедрената става, които са непосредствена последица от настъпилото ПТП.
В хода на проведеното наказателно производство е установен следния механизъм на ПТП: На 07.09.2013 година, водачът А.П.тръгнал от Кралство Нидерландия за Република България, като пътувал със свой познат А.Р.И.от с. Седлари, общ. М.. Двамата пътували с лек автомобил /микробус/ марка „Фолксваген модел „Каравел" с peг. №*******, който бил управляван от А.И.. При потегляне на път, двамата се отправили за Кралство Белгия, където от два адреса в гр. Антверпен в автомобила се качили Ю.Н.Б., М. Ш. Б. и Е. Ю.Б., всички от гр. К.. От друг адрес се качила и пътничката Н.Щ.М.от Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково. Пътниците били с доста багаж, като семейство Б. седнали на последната седалка, аН.М.седнала на най-лява, втори ред седалка зад водача на автомобила. Пътуващите се отправили за Република Германия, откъдето в гр. Карлсруе за Г. се качили И.Г.П. и А.Н.И., и двете от гр. Г.. И.Г.седнала на предната седалка от дясно до водача на автомобила, а А.Н., на дясна седалка до странична дясна врата на автомобила.
От Република Германия автомобилът се отправил към Република България през Република Австрия, от където в гр. Залцбург към групата се присъединил и А.Д.А.от гр. Троян, който седнал на втория ред седалки междуН.М.и А.Н.. По време на пътуването автомобилът бил управляван от АА.И., като на 08.09.2013 година групата се намирала в Република Сърбия и спряла да почива на бензиностанция след гр. Белград около 07,00 часа. След кратък престой, групата тръгнала на път, като управлението на автомобила поел А.П., за да почине А.И.. При потегляне на път, до водача А.П.били седнали И.Г., а до нея А.Н.. А.И. седнал на втория ред седалки, където преди това стояла А.Н.. Около 15 - 20 минути след потеглянето, управляваният от А.П.автомобил се е движел в дясното платно на магистралата в посока гр. Ниш. Пътното платно било сухо, с асфалтово покритие, в светла част от деня, при изгрев слънце. При движението, за водача на автомобила следвал измичен десен завой с радиус на кривина - 820 м. при км. стълб 254+60 на магистрала „ДП 1А-14". По това време водачът Петков се разговорил с возещата се до него И.Г.по повод новозакупена плюшена играчка, по този начин отклонил вниманието си от пътя и не забелязал преминаването на автомобила в съседната лява лента и насочването му към разделителната мантинела вляво от него. В този момент И.Г.видяла накъде се движи автомобила и извикала на водача А.П.„..ти добре ли си, караш към мантинелата". Водачът реагирал и рязко завил волана на автомобила вдясно, за да избегне удара в предпазната мантинела. В резултат на маневрата, автомобилът загубил устойчивост и започнал да криволичи на „зиг-заг", като в следващ момент се преобръща и след известно движение спрял на дясната част на пътното платно с лявата си странична част. При тази ротация на автомобила, возещата се в негоН.М.изпаднала от него и била затисната от купето на колата и пътното платно, а останалите возещи се останали вътре в автомобила. В резултат на произшествиетоН.М.умира на място, а возещите се в автомобила пътници - Ю.Н.Б. и Е. Ю.Б. получават сериозни телесни увреждания.
Чрез показанията на свидетеля М. Ш. Б. /майка на ищеца преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед всички доказателства по делото се установява, че Е. е седял отзад на задната седалка в средата до нея. Бил с поставен колан. Когато автомобилът се преобърнал всичко се разпиляло – една част от багажа при тях, една част навън. Било ужасно. След като колата се въртяла и влачила няколко метра и стъклата се поизчупили всичко дошло към тях. Един от пътниците им помогнал да излязат. Колата била спряла настрани. Тогава видели крака на детето . Бил премазан, кожа и кости. Били в шок. Детето пищяло, губил много кръв. След 5-10 минути дошла линейка и бил закаран в спешен център, а оттам в Детската университетска болница в Белград. Там лекарите се борили за крака му, но напразно. Казали, че всичко е мъртво и се налага ампутация. Е. загубил много кръв и имало опасност за живота му, преливали му кръв. След като го извели от интензивното и го преместили в друго отделение й разрешили да го види и да бъде с него, защото се нуждаел от помощ непрекъснато. Бил на легло, на системи на памперси, не можел да става въобще, загубил апетит, не се хранел и му давали само течности. Казали на свидетеля Б., че има инфекция и целия му крак бил в синини.
Имал някаква неприятна миризма, пищял непрекъснато. След като бил изписан от болница /престоят в Сърбия бил около месец/ продължили да ходят на превръзки през ден, два. За протезирането минали повече от шест месеца, тъй като следвало да се изчака зарастване на раните. След това полека започнал да се учи да се придвижва с патерици. След катастрофата, детето много се променило. Не е предишното жизнерадостно дете. Казвало: „- Искам си крака“. „Защо трябваше да си загубя крака?“, Нищо не му помагало. Задавал въпроси, защо му е такова изпитание, не контактувал много, станал агресивен, не искал да излиза, станал раздразнителен. Не можел да посещава училище. Първи клас изобщо не могъл да посещава.
Според свидетеля Б., към настоящия момент, детето продължава да чувства болки. Макар, че нямал крак, чувствал болки; има нужда от грижите на своята майка. Свидетеля Б. сочи, че постоянно е с него, придружава го в училище; раницата не може да носи.
Е. имал занятия на третия етаж в училището и се налагало свидетеля да го взима на ръце и да го носи. Това се случвало повече от две години. Трябвало да се учи отново на всичко. Детето продължава да ползва помощ от психолог. Според свидетеля Б. състоянието му не е добро, травмата си оставала. Протезата трябвало да се сменя всяка година, докато той расте, необходима била и рехабилитация, имал нужда още и от психолог. Свидетелят Б. изразява притеснение за бъдещето на детето, когато ще влезе в пубертета, как ще се чувства. Сега Е. вижда децата наоколо, всички за здрави прави, сами идват на училище, сами се прибират, а той – постоянно в помощи. Играе му се на детето, тича му се, но ….
Чрез приетата медицинска документация и констатациите на СМЕ на д-р Б. /специалист травматолог – хирург/ се установява, че вследствие на претъряната пътно-транспортна злополука на територията на Е. е получил следните травматични увреждания: „ Конквасация (размачкване на тъканите, нервите и кръвоносните съдове) на дясното бедро Ампутация на десния долен крайник на нивото под дясната тазобедрена става. Счупване на дясната бедрена кост на две нива. Счупване на дясната голямопищялна кост в горната и част. Екстериорация (разкъсване и израждане ) на десния тестис.“ Увреждането на детето се дължи на размачкване на десния крак от таза - надолу от голяма тежест, намираща се вътре в купето на катастрофиралия микробус „Фолксваген Каравел“. Според СМЕ, по своят вид и тежест, уврежданията на ищеца имат следната медико- биологична характеристика:
Разпечатката съдържа 22 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f7daf4-d370-4252-9959-6d6ad65aca7c