Решение № 1649 от 01.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102825 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. А., в която се излагат твърдения, че от 27.08.2020г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е заемал длъжността „книговезец”, с основано месечно трудово възнаграждение от 1100 лв. и допълнително месечно възнаграждение от 490 лв. Навеждат се доводи, че на 30.05.2025г. правоотношението е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като работодателят не е изпълнил задълженията си да му плати трудово възнаграждение в нетен размер от 1232,25 лв. за месец май 2025г. както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ от 9540 лв. Поради изложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените искове по размер. Признава съществуването на твърдяното трудово правоотношение, прекратяването му по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ както и неизпълнението на задължението си да плати трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Изтъква, че след извършване на необходимите приспадания на дължимите от работника задължителни осигурителни вноски, на основание Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване както и дължимия данък върху доходите, на основание Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за него съществува задължение да плати на ищеца възнаграждение за месец май 2025г. и обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в общ размер на 10780,91 лв.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 27.08.2020г. между страните възникнало трудово правоотношение, изменено с допълнително споразумение от 01.01.2025г. като ищецът заемал длъжността „книговезец”, с основано месечно трудово възнаграждение от 1100 лв. и допълнително месечно възнаграждение от 490 лв. Същите били платими до 30-то число на месеца, следващ този, за който са дължими. По делото не се оспорва, че работодателят начислил на ищеца нетно трудово възнаграждение в размер на 1232,25 лв. за месец май 2025г. Със заповед от 30.05.2025г. той прекратил правоотношението на основание чл. 326, ал. 1 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника, като разпоредил изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

През разглеждания период страните са били в трудово правоотношение като ищецът е изпълнявал възложената от ответника работа, което е довело до възникване на задължение за последния съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да плати трудово възнаграждение в нетен размер от 1232,25 лв. за месец май 2025г. Работодателят е признал неизпълнението на задължението си като искът по чл. 128 от КТ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания нетен размер.

Трудовото правоотношение е прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца, което е довело до възникване на правото да претендира от ответника заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Размерът на обезщетението съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ следва да бъде определен на база брутното трудово възнаграждение за месец април 2025г. в размер на 1590 лв. Липсата на доказателства за изпълнение на задължението на работодателя за плащане на обезщетението води до извод за основателност и на претенцията по чл. 222, ал. 3 от КТ в претендирания размер от 9540 лв.

Поради липса на изпълнение в срок на паричните задължения на ответника за плащане на трудово възнаграждение и на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете 19.09.2025г., до окончателното изплащане на задълженията.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумите от 431,60 лв., представляваща сбор от държавните 2 такси за уважените обективно съединени искове.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда „АБАГАР” АД, ЕИК: 814216918, със седалище и адрес на управление гр. В.

Търново, ул. „Никола Габровски” №98, да заплати на В. И. А. с ЕГН: ********** от ***, по банкова сметка с IBAN: *** в ***, сумите от 1232,25 лв. /хиляда двеста тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ - главница, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2025г., 9540 лв. /девет хиляди петстотин и четиридесет лева/ главница, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.09.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда „АБАГАР” АД, ЕИК: 814216918, със седалище и адрес на управление гр. В.

Търново, ул. „Никола Габровски” №98, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 431,60 лв. /четиристотин тридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3