Решение № 165 от 14.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330107025 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Т. А., ЕГН **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 143 от ЗЗП, както и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, предложение първо от ЗЗД за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***/*** и евентуален иск за прогласяване недействителност на клаузата за допълнителни услуги “Фаст“, включена в т.6 параметри от сключения между страните договор за потребителски кредит № ***, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на *** между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 2000 лева, със срок на кредита 24 месеца, възнаградителна лихва 41 % и ГПР 48,96 %. В договора била отразено, че общата сума, която следва да възстанови ищцата била в размер на 2959,79 лева. Сочи се, че с договора за кредит било постигнато съгласи ищцата да заплати на разсрочено плащане към всяка погасителна вноска парична сума за предоставяне на услуга „Фаст“ в размер на 500 лева. Сочи се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗПК в договора не е посочен начин на изчисление на ГПР. В същия не е включено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, което води до недействителност на целия договор.

1

В условията на евентуалност се твърди, че клаузата за допълнителни услуги „фаст“, включена в т. 6 – параметри, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Моли се за тяхното отхвърляне. Твърди се, че сключения между страните договор е действителен и отговаря на разпоредбите на ЗПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 143 от ЗЗП, както и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, предложение първо от ЗЗД.

Между страните не е спорно сключването на Д оговор за потребителски кредит № ***/*** с посочените в него параметри.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В отговора на исковата молба, ответникът сам признава, че в размера на ГПР по договора е включена единствено възнаградителната лихва.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

2

При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В настоящия случай на ищцата са предоставени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което на същата е начислено възнаграждение за ползването им.

Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно – възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани 3 с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни услуги“.

Поради това този разход по кредита, следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая. Налице е разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесният Договор за потребителски кредит № ***/*** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния ГПР.

Предвид уважаването на предявения главен иск, евентуално съединеният иск не следва да се разглежда, доколкото не е възникнало вътрешнопроцесуалното условие за това. Не следва да се обсъждат и останалите наведени доводи за основателност на главния иск.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който общият размер на претендираните от него разноски за държавна такса възлиза на 140 лева, като ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати. На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. Г. М. следва да се присъди сумата от 400 лева - адвокатски хонорар за безплатно представителство по делото, определен предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Т. А., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № *** /*** е НИЩОЖЕН поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на Т. Т. А., ЕГН ********** сумата от 140 лева /сто и четиридесет лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в производството.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на адв. Г. М. от АК – ***, със съдебен адрес: гр. ***, *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца Т. Т. А., ЕГН ********** безплатно представителство 4 в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5