Решение № 839 от 17.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Десислава Б. Николова

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000500034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република Бълария и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 31.10.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 04.11.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 120237/04.11.2024 г. Решение № 5812/25.10.2024 г. по гр.д. № 7855/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-25 състав, в неговата осъдителна част, с която е уважен искът на А. С. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, от незаконно обвинение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

1

Предвид горното същата е редовна.

По същество въззивникът поддържа неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че са налице законовите основания за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл.2 от ЗОДОВ. Поддържа се и недоказаност на иска с твърдението, че в хода на първоинстанционното производство не са били ангажирани в съответния обем необходимите ясни и безспорни доказателства от страна на ищеца, за заявените значителни неимуществени вреди. Счита, че не е доказана и причинно-следствената връзка между търпените щети и процесното наказателно преследване.

Поддържа се, че въпреки сравнително младата си възраст, ищецът е осъждан многократно за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, а срещу него в процесния период са се водели и множество други наказателни производства. Поддържа се, че с неправомерното си поведение, укриване в хода на досъдебното производство, ищецът е станал причина за прекомерната продължителност на наказателното преследване. Поддържа се, че присъденият размер е неоправдано завишен и несъответстващ нито на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, нито на социално-икономическата ситуация в страната.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, алтернативно да намали размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззивамия ищец чрез неговия процесуален представител адвокат А. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.31 от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна по подробни аргументи по съществото на спора, изложени в отговора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 5812/25.10.2024 г. по гр.д. № 7855/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-25 състав, в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до претендирата от 50 000 лв., както и в частта, с която 2 е отхвърлен искът за лихва за забава и за периода от 28.06.2016 г. до 20.06.2018 г., е влязло в сила на 26.11.2024 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник моли съда да уважи въззивната жалба по съображенията изложени в нея и да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част като отхвърли изцяло предявения срещу ответника иск.

В открито съдебно заседание въззиваемият ищец чрез своя представител моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и по подробните съображения изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата, съобразно представен списък.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени от А. С. К. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила на 28.06.2016 г. присъда, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани правнорелевантни факти:

На 26.07.2005 г. е образувано ДП по пр.пр.№ 42503/2005 г. по описа на СРП, а на 29.07.2005 г. ищецът е обявен за общонационално издирване.

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 04-6970/06.10.2005 г., ищецът е задържан за срок до 24 часа.

С протокол от 07.10.2005 г. е разпитан в качеството му на уличен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1, във 3 връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

С постановление от 07.10.2005 г. на Прокурор при Софийска районна прокуратура, ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа, считано от 07.10.2005 г., 13,50 часа до 10.10.2005 г., 13,50 часа.

С протоколно определение от 10.10.2005 г. по н.ч.д. № И-2548/2005 г. по описа на СРС, НК, 104 състав, влязло в сила на 19.10.2005 г., е оставено без уважение искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение спрямо уличения А. К. „Задържане под стража“ и е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, която с влязло в сила на 12.06.2007 г. протоколно определение от 07.06.2007 г. по н.ч.д. № И-1504/2007 г. по описа на СРС, 108 състав е изменена в „Подписка“.

На 10.11.2005 г. ищецът е разпитан повторно в качеството на уличен, като с постановление от същата дата е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 200 лв.“

На 24.01.2006 г. ищецът е разпитан за трети път в качеството на уличен и на същата дата му е предявено полицейското производство-дознание.

Със заключително постановление от 15.02.2006 г. по дознание № 2993/2005 г. по описа на 04 РПУ-СДВР, производството по дознанието е приключено с мнение за предаване на съд на ищеца.

С Постановление от 31.03.2006 г. на прокурор при СРП и поради установен при ищеца психически недостатък, пречещ му да се защитава сам, дознание № 2993/2005 г. по описа на 04 РПУ СДВР, е преобразувано в следствено дело № 218/2006 г. по описа на 04 ТО-ССлС, пр.пр. № 42503/2005 г. по описа на СРП и делото върнато за допълнително разследване.

С постановление от 31.10.2006 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. На същата дата е разпитан и му е предявено предварителното производство.

С постановление от 30.05.2007 г. досъдебното производство е спряно, поради не установяване местонахождението на другия обвиняем Д. Р. И..

Производството е възобновено с постановление от 18.06.2007 г.

С постановление от 18.10.2007 г. делото отново е било спряно, поради не намиране на едно от обвиняемите лица-Д. Р. И. и възобновено с 4 постановление от 24.03.2010 г.

На 28.05.2010 г. ищецът за пореден път е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

Разпитан е в това му качество и му е предявено разследването. На 25.06.2010 г. е изготвено обвинително заключение.

На 03.08.2010 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д.№ 9926/2010 г. по описа на СРС, 97 състав, по което в периода от 01.12.2010 г. до 18.02.2015 г. са насрочени общо 23 открити съдебни заседания, като реално от тях са проведени общо 20 открити съдебни заседания (едно от заседанията е пренасрочено, за насрочените заседания за 23.05.2011 г. и 19.10.2011 г. не се откриват протоколи, удостоверяващи провеждането им), като ищецът се е явил на всички от тях, като през 2014 г.-2015 г. е воден от Затвора ***. Нито едно от заседанията не е отложено по негова вина. Всичките са отлагани заради ненамирането на другия подсъдим Д. И., който е бил обявен за общодържавно издирване, заради нередовното му призоваване и не връчване на препис от обвинителния акт, в която връзка е изготвена съдебна поръчка до Германия, заради нередовно призоваване на пострадалото лице и свидетели, за събиране на доказателства.

На 18.02.2015 г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Тази присъда е протестирана от ответника. Образувано е в.н.о.х.д. № 4302/2015 г. по описа на СГС, 15 въззивен състав. Насрочени са общо четири открити съдебни заседания в периода от 13.01.2016 г. до 21.06.2016 г., от които реално са проведени три, от които ищецът е присъствал лично на две открити съдебни заседания.

Въззивното производство е приключило с окончателно Решение № 793/28.06.2016 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.

Видно от приетите по делото справки, изготвени от Прокуратурата и Национална следствена служба, ищецът е с богато криминално минало, многократно осъждан, с образувани срещу него десет броя прокурорски преписки, все за извършени престъпления по чл.195 от НК, като включително и по време на продължилото съдебно производство през периода м.август 5

2014 г.-2015 г. ищецът е воден от Затвора ***.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелски показания.

Свидетелят П. Н. Н. установява, че са приятели с ищеца още от училище, а и живеят блок срещу блок. Били още ученици, когато ищецът изкарал близо две години в домашен арест. Делото било за кражба и продължило десет години.

Ищецът споделил със свидетеля, че е несправедливо задържан, бил скапан тотално, нямал възможност за никакво развитие. Ищецът имал само майка, бил сирак, без баща. Имал брат с десет години по-малък от него. Майка му работела, но била с ниски доходи.

Свидетелят Д. Б. Л. установява, че са приятели с ищеца и се познават от повече от 20 години. Знае за делото, което се проточило десет години.

Свидетелят го подпомагал финансово. Ищецът нямал баща, майка му била сама и той се притеснявал, че като мъж в семейството не може да поеме отговорността за издръжката му. След домашния арест бил малко по-затворен, по-мълчалив. След делото ищецът заминал да работи в чужбина, заради дългове които имал.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че претенциите на ищеца за неимуществени вреди са основателни, като ги уважил за сумата от 10 000 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.