Решение № 165 от 11.09.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Ловеч, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200609 по описа за 2024 година

С Електронен фиш Серия К №7025242 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Й. Г. С., ЕГН: ********** от гр. **** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 31.01.2023 г. в 12:47 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, землището на с. Микре, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „******“ вид – л.а. с рег. ********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 90 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5635657.

Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката Й. Г. С., която го обжалва в срок, чрез адв. Х. от АК Велико Търново и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което моли да бъде отменен изцяло, като съдът заплати на жалбоподателката заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. Излага, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, издаден при неизяснена фактическа обстановка, допуснати са и съществени нарушения на процесуални правила. Сочи, че жалбоподателката твърди, че не е управлявала процесния лек автомобил на посочените в ЕФ дата, час и място, не била го предоставяла за управление и на друго лице, както и че при управление на автомобила се стреми да спазва нормативно установената скорост на движение. Във връзка с горните твърдения, сочи, че оспорват авторството на процесното нарушение, както и самото нарушение като извършено при сочените в ЕФ обстоятелства. Излага, че неясно и в недостатъчна степен е индивидуализирано мястото на нарушението, както и че оспорват техническата изправност на АТСС или система, с която е констатирано нарушението, съответствието на процесното измервателно средство с одобрения тип, както и обстоятелството, че АТСС е било 1 разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, спазването на реда на установяване на нарушението. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалвания от тях ЕФ, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея, редовно призована не се явява и процесуалният и представител адв. Х. от АК Велико Търново.

АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателката на 27.06.2024 г., жалбата е подадена, видно от пощенското клеймо на приложения по делото пощенски плик на 11.07.2024 г.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателката е извършила административно нарушение, което е квалифицирано по чл.

21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д11 и приспаднат толеранс от 3 км, с превишение от 40 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС –177 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. София. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 93 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 90 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3 %, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

На следващо място, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (землището на с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето 2 производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (землището на с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Освен това, както е посочено и по – горе, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, поради което и направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателката, с жалбата, съдът намира за неоснователни. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като тя е правоспособен водач на МПС и като такав следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е повисока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.

4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.

Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на електронния фиш съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В - 26.

Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно 3 възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.

Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда приключването на образуваното административно наказателно производство – чл. 58д от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателката С. като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 90 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС - АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.