Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2911 от 16.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46615/2025
Вид
Решение № 2911
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2911 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110146615 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД на С. И. С. с ЕГН: ********** адрес: гр.

София, .. №1... срещу М. Б. А. с адрес за призоваване чрез работодателя: ... / ... с ЕИК: .. и адрес : сградата на ..., София център, п.к, .... с Вл.“ №1 за заплащане на сумата в общ размер 1 588,44 лева, от която сума в размер на 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева, представляващо договорено обезщетение за ползване на имот при прекратен договор по договор за наем от 04.06.2025г., сумата в размер на 38,44 /тридесет и осем лена и четиридесет и четири ст./ лева, представляваща такса за възстановяване на ел.енергия по фактура №0002763877/10.09.2025г, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на настоящата искова молба /17.09.2025г./, до окончателното им изплащане, ведно с всички държавни такси и адвокатски хонорари свързани с производството.

В исковата молба са налице твърдения, че на 04.06.2025 г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот - едностайно жилище офис № 4, находящ се в гр. София, .. над гаражи, със застроена площ 29.10 кв.м. Договорът е за срок от една година - от 09.06.2025 г. до 08.06.2026 г., с месечна наемна цена от 720 лв., дължима авансово до 10-то число на всеки месец, за който се отнася. При подписването на договора ответникът е 1 заплатил гаранционен депозит в размер на 720 лв. и първия месечен наем за месец юни 2025г. До 10.07.2025г. ответникът е изпълнил задължението си и е превел месечния наем в размер на 720 лева за наемния период от 09.07.2025г до 08.08.2025г. в срок.

За наемния период от 09.08.2025 г. – 08.09.2025 г., ответникът не е заплатил месечния наем от 720 лв. дължим до 10.08.2025 г. Към 18.08.2025 г.

(8 дни забава) по банковата сметка на наемодателя не е постъпила сума от ответника. Това нарушение активира чл. 6 от договора за автоматично прекратяване на наемните правотношения „при забавяне на наема с повече от 7 календарни дни, договорът се прекратява автоматично, а депозитът се задържа от наемодателя без допълнително предизвестие”.

На 18.08.2025г е изпратен имейл до г-н .., с който е поканен да освободи и предаде имота на наемодателя, видно от представената имейл кореспонденция в превод от заклет преводач. На същия ден е заявено от ответника в отговор: „Оставам за този месец, за да не ми откраднете депозита за тази измама. И имам 2 души в правителството, готови да получат името ви и да разследват този незаконен наем”. Съгласно чл. 28а от договора, в случай че договорът бъде прекратен, но наемателят не предаде ключовете и/или не изнесе личните си вещи, това се счита за мълчаливо продължаващо ползване на имота, като наемателят дължи обезщетение в размер на 50 лв. за всеки ден забава.

На 18.08.2025г. договорът вече е бил прекратен, а отказът на наемателя да напусне имота е документиран както с отговора на имейла, така и с констативен протокол и снимков материал от 20.08.2025г, от което се вижда, че имотът продължава да се ползва от наемателя по предназначение – за жилищни нужди.

На 26.08.2025г отново с имейл г-н .. е бил поканен за пореден път да напусне и предаде владението на имота. На 01.09.2025г г-н .. отговоря по следния начин :„Напускам скоро. Но ако искате да избегнете повече проблеми с фурна, пари, наематели и т.н., тогава съм готов да остана още един месец за 350 лева“. На 08 септември 2025г. е попитан отново с имейл” В колко часа на 10.9.2025 ще освободите жилището ми и ще предадете ключовете?” Отговор на този въпрос не се получава. Във връзка с проведения телефонен разговор с г-н .., същият се е държал обидно и цинично и е отказал каквото и да е 2 доброволно съдействие за предаване на имота.

На 10.09.2025г. в 11 часа, в присъствието на свидетел се посетил имота, който се намерил заключен, а ключовете били хвърлени на терасата на имота.

Състоянието на имота било в изключително замърсено състояние, с разхвърлян боклук навсякъде по пода и мебелите, ползвана и неизмита тоалетна чиния, замърсена посуда в запушена мивка, ползвана и силно замърсена готварска печка с неизмити съдове за готвене, силно замърсени завивки, възглавница и топ матрак на дивана,мръсен хладилник. Жилището било без ток. Тези факти се документирали в протокол със снимков материал.

Имайки предвид гореизложеното, ищецът намира, че е налице ползване на имот от ответника без никакво основание без съгласието и с противопоставянето на наемодателя, считано от 09.08.2025г. до 09.09.2025г. в размер на 31 дни, което съобразно предварителните уговорки в договора следва да бъде овъзмездено в размер на 50 лева за всеки ден или в общ размер от 1550 лева. Наемателят не е плащал изразходваната от него ел.енергия в резултат на което токът в имота е бил спрян. За повторното присъединяване към ел. мрежата е заплатена сумата в размер на 38,44 лева, която се дължи от ответника като резултат от виновното му поведение при ползването на имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника М. Б. А.. Не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, както и не взема становище по исковете.

Ищецът С. И. С. в исковата молба, а и в молба от открито съдебно заседание на 11.02.2026 г. прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника М. Б. А.. Претендира и присъждане на разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид процесуалното поведение на ответника , счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника М. Б. А., с оглед наличието на предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 223.72 евро, съгласно списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Б. А. CPR 141293-2141, роден на 14.12.1993 г. с адрес ..., Дания, с адрес за призоваване чрез работодателя: ... / ... с ЕИК: .. и адрес: сградата на ..., София център, п.к, .... с Вл.“ №1, да заплати на С. И. С. с ЕГН:

********** адрес: гр. София, .., сума в размер на 792.50 евро /седемстотин деветдесет и две евро и петдесет евроцента/, представляващо договорено обезщетение за ползване на имот при прекратен договор за наем на недвижим имот - едностайно жилище офис № 4, находящ се в гр. София, .. над гаражи, със застроена площ 29.10 кв.м., сумата в размер на 19.65 евро /деветнадесет евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща такса за възстановяване на ел.енергия по фактура №0002763877/10.09.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба /17.09.2025г./, до окончателното им изплащане, както и да й заплати разноски в размер на 223.72 евро /двеста двадесет и три евро и седемдесет и два евроцента/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се уведоми ответника за защитата му по реда на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4