Решение № 260017 от 18.02.2021, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260017 / 18.2.2021г. година град

Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар …………………ДАРИНА

ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....338....по описа за............2020…...............година Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас с която същото дружество чрез неговия процесуален представител е предявило установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу М.Д.Д.. Със същият иск горепосочения ищец Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник М.Д. *** , че същият му дължи паричната сума в размер на 580, 56 лв. главница , което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена , отведена и пречистена вода през отчетен период от

13.12.2016 г. до 12.11. 2019 г. , за което задължение са издадени фактури в периода от 25.01.2017 г. до 25.11.2019 г., както и обезщетение за забава – мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на сумата от 170, 31 лв. дължима се за периода от 26.02.2017 г. до 17.01.2017 г. , както и законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №

12 от 23.01.2020 г. по ч. гр.д. № 38 / 2020 година по описа на Районен съд Карнобат – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на горепосочената главница . Със същата искова молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника да му заплати и сумата представляваща всички направени от него по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл.

78 ал. 8 от ГПК,както и направените от дружеството съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по ч.гр.д. № 38 / 2020 г. по описа на Районен съд

Карнобат.

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия процесуален представител който поддържа така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът М.Д. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения му процесуален представител е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него и по този начин е взел становище по същите искове в същия отговор като счита същите за допустими за разглеждане , но за изцяло неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло като такива .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като се явява неговия особен процесуален представител който пак заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата претендирана за установяване с него респ. претендираните суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.Д.Д. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас на твърдените от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени ВиК услуги в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че за процесния отчетен период от 13.12.2016 г. до 12.11.2019 г. между него и ответника М.Д. , който е обитавал водоснабден от дружеството обект с административен адрес в село Велислав , Община Сунгурларе е било налице правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същото лице е било техен потребител .Същото дружество твърди , че това лице е потребител на тези ВиК услуги , като дружеството по този повод му е завело партида в базата си от данни с абонатен № 894271 и като такова е имало задължението да ги заплаща , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните фактури в периода от 25.01.2017 г. до 25.11.2019 г. които са 29 на брой от които суми за потребени ВиК на ответника М.Д. се явявала за плащане сумата от 580, 56 лв. . Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените такива услуги, затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги , с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 38 / 2020 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 12 от 23.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника М.Д. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за процесния период от 13.12. 2016 г. до 12.11.2019 г. , да заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от нея , горепосочена сума посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 580, 56 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 170, 31 лв. дължима се за периода от 26.02.2017 г. до 17.01.2020 г. , както и законната лихва върху главницата , считано от датата 22.01.2020 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.

С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника, която са и предмет на настоящото производство.

Тъй като ответника не е намерен за да изрази становище против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно разпореждане № 537 от 27.4.2020 г. по същото ч.гр.д. № 38 /

2020 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

Ответникът по делото чрез специално назначеният си особен представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните услуги за посочения в процесния договор период от време, тъй като по делото липсвали приложени писмени доказателства за процесния период . По делото обаче са представени протокол от 15.11.2019 г. на ВиК ЕАД Бургас подписан от ответника и справка от имотния регистър на Службата по вписванията гр.

Карнобат , както и карнет от които се установява по един несъмнен и безспорен начин , че ответникът Д. е собственика на процесния водоснабден имот находящ се в село Велислав , Община Сунгурларе представляващ парцел 2 в квартал 7 по плана на село Велислав с площ на същия от 2120 кв.м. от 24.10.2003 г. и до настоящия момент , който е водоснабден и за който като собственик и ползвател е потребявал съответните ВиК през процесния период – 13.12.2016 г. до 12.11.2019 г. тъй като самият ответник в качеството му на потребител е подписал горепосочения протокол за отчет и по този начин е потвърдил , че към дата 15.11.2019 г. уредът му т.е. водомера му в имота е достигнал показания до 968 кум. м. вода. Отделно в тази връзка са и показанията на разпитания по делото свидетел Г.Б. който твърди , че през процесния период тъй като е работил като инкасатор във ВиК Бургас район Сунгурларе и като такъв редовно е отчитал показанията на водомера в имота на ответника , като показанията на водомера отчетени от него визуално е нанасял точно в карнета, представен по делото. По този начин съдът намира , че по настоящото дело са приложени писмени и други доказателства опровергаващи твърденията на ответника в тази им част , които удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на получени от ответника В и К услуги . Това е така тъй като вещото лице К. Д. посочва в заключението си което като неоспорено от страните по настоящото дело , съдът е приел като абсолютно доказателство , че имота на ответника е водоснабден и за отчитането на доставеното и консумирано водно количество е открита партида в програмата на водния оператор , като същата партида еднозначно индивидуализира същия водоснабден обект и абонатния номер на партидата му е 894271 , като отчитането на потребените от ответника ВиК услуги за процесния период е извършвано чрез монтиран в двора на ответника водомер , като показанията на същия са снемани от служителите на ВиК и то визуално , като отчетите се записват на хартиен карнет. Същото вещо лице посочва , че за процесния период от 13.12.2016 г. до 12.11.2019 г. чрез монтираното измервателно устройство- водомер в имота на ответника е била доставена и консумирана питейна вода в общ размер на 411 кубически метра.

Следователно съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта ,че ответника е потребил съответните ВиК услуги за които са му били издадени съответните фактури , както твърди ищцовото дружество , което твърди , че щом фактурите са налице и същите са осчетоводени редовно за потреблението на начислените услуги и че същите са издадени по откритата партида на оператора – ищцовото дружество с абонатен номер 894271 отнасяща се до адреса на жилищната сграда , както и факта, че понеже ответникът не ги е оспорил то те се явяват доказани изцяло.

Тука съдът намира , че ищеца трябва да докаже дължимостта и неплащането на процесната сума по процесния договор , която да се явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Ищцовото дружество доказа с оглед на представените писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице , че ответника е ползвал твърдяните от него услуги и дължи последния заплащане на същите и това е така тъй като съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи ,услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора , отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение , като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или лица на които е възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1 от същия нормативен акт отчитането се извършва периодично съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.Вещото лице Д. по назначената по делото съдебно техническа експертиза ,в заключението си което като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство посочва, че при направения оглед е констатирало , че имота е необитаем, че в същия двора се намира водомерна шахта и в нея през процесния период и водомера – измервателното устройство , като през процесния период отчитането е извършено по начина посочен по- горе , като е налице неплатено от ответника количество доставена и консумирана питейна вода. Затова съдът намира, че са посочени реалните количества вода потребени от ответника по делото и по този начин може да се иска заплащането от негова страна на същите вече остойностени. Съдът намира в тази връзка, че вещото лице А. доказа правилността на воденето на счетоводството в дружеството ищец и респ. осчетоводяването на процесните фактури съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти , като по този начин с тях може да се докаже наличието на предпоставките въз основа на които е възникнало задължението и е определено точно количеството потребени ВиК услуги от ответника , включително по стойност, които не са заплатени. По този начин следва да бъде посочено това че ищцовото дружество по делото е ангажирало достатъчни и убедителни доказателства в подкрепа на претенцията си за посоченото от него вземане и че същото се дължи от ответника и поради това съдът намира , че претенцията на ищцовата страна се явява доказана – претенцията за установяване на главница в целия й претендиран размер и в същия размер тази претенция следва да бъде уважена . Относно претенцията за установяване на мораторна лихва в общ размер на сумата от 170, 31 лв. съдът намира , че същата се явява частично основателна поради следните съображения: вещото лице е посочило , че мораторната лихва се явява в размер на сумата от 134, 25 лв. но е изчислило същата за по- голям период от претендирания , а именно : за периода от 20.02.2017 г. до 13.05.2020 г. , като съдът намира , че за процесния период от 26.02.2017 г. до 17.01.2020 г. размера на същата лихва се явява в размер на сумата от 115, 33 лв. . По този начин същата се явява частично доказана в размер на същата сума от 115, 33 лв. и по този начин същата претенция в този й размер следва да бъде уважена , като същата претенция за мораторна лихва в частта й над 115, 33 лв. до пълния й претендиран размер от

Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f6fad7-d111-4983-8565-795240bb9b24