Решение № 252 от 10.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Татяна Грозданова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200843 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени;

1. Протест от прокурор от Бургаската окръжна прокуратура, упълномощен представител на държавното обвинение пред въззивната инстанция от Главния прокурор на Република България, ведно с допълнение;

2. Касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци по делото – М. М. Г., Г.

С. С., И. Г. С., И. Г. С. и С. С. С., действаща чрез законния представител М. И. М., подадена чрез повереника им, ведно с допълнение;

3. Касационна жалба от подс.С. И. К. чрез защитник, ведно с допълнително писмено изложение;

4. Касационна жалба от подс. С. Х. М. чрез защитник, ведно с допълнения от защитници;

5. Касационни жалби от подс.С. С. П., чрез защитници, ведно с допълненията.

С касационния протест и касационните жалби се атакува присъда № 5 от 11.04.2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново по ВНОХД № 20214000600175/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

С тази присъда е отменена частично присъда № 176/17.07.2017 г. по НОХД № 189/2015 г на 1

Бургаски окръжен съд. Присъдата е изменена, като подс.Н. А. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението чл.142, ал.2, т. 1, 2 и 7, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, както и по обвинението да е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т. 7 и 9, вр. чл. 115, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, отменено е приложението на чл.23 от НК за този подсъдим, както и е отменена присъдата в гражданско-осъдителната част за присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Първоинстанционната присъда е отменена частично по отношение на подсъдимите К., П. и М. относно обвинението да са извършили деянията по чл.142, ал.2, т. 1, 2 и 7, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК и чл.116, ал.1, т.7 и 9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 и ал. 4 от НК в съучастие с подсъдимия Н. С..

Съдът се е произнесъл и в гражданскоосъдителната част, като е осъдил подсъдимите П., К. и М. да заплатят солидарно на гражданските ищци направените пред въззивната инстанция разноски. Въззивната инстанция се е произнесла относно част от веществените доказателства, като е изменила присъдата на първата съдебна инстанция относно част от веществените доказателства, в останалата част присъдата на Бургаски окръжен съд е потвърдена.

А).Прокурорът от ОП-Бургас в касационния си протест ангажира и трите касационния основания. Претендира, че при допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са ограничени правата на държавното обвинение, както и на частните обвинители и граждански ищци, както следва;

І. По касационното основание, свързано с допуснати нарушения на процесуалния закон:

1.Оспорва доказателствения анализ на въззивната инстанция, довел до потвърждаване на оправдаването на подс. К. и за първи път оправдаването на подс. Н. С., като сочи, че оценката на доказателствата от страна на въззивния съд е превратна, не според действителното им съдържание и че не е извършена цялостна оценка на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка;

2. Насочва възраженията си към оценката на доказателствата по отношение на подс. К., като твърди, че с подс. М. двамата осъществявали значима дейност с икономически характер и че това били лицата, които възлагали задачи на подсъдимите Н. С. и С. К. и че не подс. М., а подс.К. помогнал на семейството на подс. К., като това обстоятелство не било анализирано в пълнота и с внимателна преценка – в обяснения от 23.10.2009г. на подс. К. относно обещание от подс. М. за финансова помощ. Твърди игнориране на следните обстоятелства;

2.1 - че офшорната компания Б. ООД е придобила капитала на “А.“ ЕООД - собственик на имот № ** с площ **** кв. метра, находящ се в кв. * в Южна промишлена зона – Бургас;

2.2 - че пълномощник на офшорната компания е бил св. Зл. Ж. - адвокат в град Варна;

2.3 - че в последствие имотът бил прехвърлен на св. Ст. М., че при обиск спрямо Г. К. на 2

16.10.2009 г. било открито пълномощно с упълномощител Зл. Ж. за автомобил в полза на подс. Г. К.;

2.4 - Тези доказателства, според прокурора, наред с епикриза на подс. К., искане за изменение на мярката за неотклонение на подс. Н. С., подадено чрез ОП - Бургас - л. 77 и сл., том 5 от ДП, сочели на връзка между св. Ж. и подс. К., наред с това връзка на последния с „Б.“ ООД. Прокурорът твърди доказан наличен интерес на подс .К. към момента на обиска към подс. Н. С. и подс. С. К., включително по повод правното им положение в рамките на това разследване и наказателно производство.

2.5. Прокурорът твърди, че има недооценка и превратно ценени обективни данни относно прехвърлянето на имот № ** от Ст. М. и съпругата му на 11.10.2007 г. на дружество „Т.“ ООД. На това дружество към 01.11.2007 г. управител е бил Б. Т., собственик на „Т. – К.“ ЕООД, гр. Варна, чийто дялове през 2011 г, бил прехвърлил на сестрата на подсъдимия С.

М.. Пълномощник на Т. като управител на „Т. – К.“ ЕООД бил подсъдимият Г. К..

Прокурорът изтъква, че с пълномощно от 2005 г., управител на „Т. ООД“ е бил и Л. К. от град Варна, който пък бил съдружник в „Г.“ ООД, гр. Варна. Допълва, че пълномощник на „Г.“ ООД през 2010 г. е била З. Р., която според данни по делото била близка с подсъдимите К. и Ст. М..

Развива се и теза за анализ в недостатъчна степен и в противоречие с правилата на НПК за преценка на доказателствата на следните обстоятелства;

2.6 - че имот № ** е бил продаден на „Е.“ ООД през 2013 г. - и то при публична продан по изпълнително дело на НАП (обичайно продажната цена при публична продан била по ниска от реалната), за 154 098 лева. При направена изискуема от НПК оценка на тези доказателства се стига до несъмнен извод, че се касае за имот със значителна стойност, който/която е създал/а съществен стопански интерес у подсъдимите;

2.7 - за значителна стойност на имота сочели и показанията на св. С. Й.. Според тях сумата от 22 000 лева като цена за имота, на която бил прехвърлен имота на св. Ст. М., е 8 пъти по - ниска от пазарната;

2.8 - от наличните по делото доказателства ставало ясно, че подс. К. е взел от св. Я. С. документи за имот № **, след като изрично пред този свидетел подс. М. е казал, че за книжата „ще изпрати някой от неговите хора“;

2.9 - твърди, че ако въззивната инстанция е анализирала „съобразно правилата на НПК сочените по-горе доказателства“, то е щяла да достигне до извод, че не следва да се приемат обясненията на подс. К., че не е имал никога нищо общо с имот № ** и не е имал интерес от него ( освен изявленията, че е бил помолен от колеги да препоръча коректни хора, които да представляват търговец в град Бургас като ликвидатор и управител, поради което препоръчал св. Ж. У. и св. Н. Ш., а също така препоръчал адвокат на св. Ст. М. по повод жалба относно същия имот срещу него в бургаската прокуратура).

2.10 - Оспорва аналитичната дейност на въззивната инстанция, като основава извод, че „ситуацията около посочения имот съществено“ била ангажирала икономическите интереси 3 на подс. М., но и на подс. К., като това наред с желанието на пострадалия за придобиване на този имот са в генезата на конфликта, който е мотивирал извършването на престъплението.

2.11 - Прокурорът конкретизира оспорването на оценъчната дейност на второстепенния съд, като се позовава на обясненията на подс. Ст. П. от 01.06.2011 г. за среща на отвлечения пострадал в град Обзор с две лица, а пък подс. Ст. К. му съобщил, че хората, които искали срещата с пострадалия са „милионери, ...богати хора“, че тези хора поискали пострадалия да бъде убит, че тези хора, които са поръчители, са двама , от град Варна и са състоятелни хора.

Прокурорът се позовава и на обясненията на подс. Ст. П. от 07.04.2011 г., където той съобщавал, че според подс. Ст. К. поръчителите искат пострадалия С. в град Варна, като съдът не бил съпоставил тези гласни доказателства с показанията на св. Ф. Ф. от 24.07.2009 г., който посочвал, че подс. К. е един от шефовете на подс. Ст. К. и Н. С., както и с други показания на същия свидетел Ф. от 07.07.2009 г. за споделена от подс. Ст. К. необходимост да посети „неговите хора“ в град София и за управляване от него на автомобил „И.“, иначе собственост подс. Ст. М., който пък го предоставял и на св. Ст. М...

2.12 - Продължава с оспорването на оценъчната дейност при преценката от въззивната инстанция на:

-показанията на св. Д. К. Д. от 17.01.2009 г.( пресъздаващи твърдения на подс. Ст. К., че пострадалият е „поръчан“ от София, от лица, които щели да му помогнат да се занимава със земеделие);

-на обясненията на подсъдимия Ст. К. по време на първото по ред първоинстанционно съдебно следствие от 18.06.2014 г., в които той е обяснил, че се занимава със земеделие в село Н. Р., познавайки майката на подс. Ст. М., която пък обработвала земи в това село;

- обясненията на подсъдимия Н. С. на същата дата - 18.06.2014 г.,( в които установявал, че през 2008 г. - 2009 г. подсъдимия К. е бил съдебен изпълнител в град София, установено по безспорен начин, както била установена и държавната служба на подс. М..);

- показанията на служителите на МВР - св. Р. Д., св. Зл. К. и св. В. Ц., работили по случая, беседвали с подсъдимите, както и с лицата, свързани като цяло с процесните деяния. Тези показания били неправилно игнорирани от съда, а и също са били подложени на превратна оценка;

- твърди се оценка в недостатъчна степен на съобразяване и анализ на ВДС, изготвени чрез прилагане на специално разузнавателно средство по отношение на св. Ф. Ф. и св. Н. Д.; както и на показанията на последния от 16.09.2009 г. – които съдържали указания за това, че поръчката за инкриминираните деяния била от София, че подс. Ст. К. бил викан от шефовете си в София. Прави се довод от липсата на телефони у Ст. К. при посещение в София за фактическа дейност, за която се е държало да остане скрита.

Държавният обвинител иска отмяна на оправдаването на подсъдимия К. и признаването му за виновен с налагане на наказание лишаване от свобода за десет години за извършеното от 4 него престъпление по чл. 142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК, осемнадесет години лишаване от свобода за извършеното деяние по чл. 116, ал. 1, т. 7 и 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, с определяне на наказание по правилата на чл.23 от НК с последващите допълнителни произнасяния на съда при такова уважаване на наказателната претенция относно режима, разноските и задържането под стража.

3. Иска също така отмяна на оправдаването на подс.Н. С., като бъде осъден за престъпление по чл.142, ал. 3, вр. ал.2, т. 1, 2 и 7, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.З и ал.4 от НК и за престъпление по чл.116, ал.1, т. 7 и 9, вр. чл. 115, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

Твърди наличие на превратна или в недостатъчна степен добра преценка от въззивната инстанция на конкретни доказателствени материали за извършеното от този подсъдим и връзката му с процесните събития;

3.1. Твърди на първо място липса на дължима задълбочена и сравнителна оценка на показания от 11.07.2008 г. на анонимен свидетел № 2 по досъдебното производство ( разказ на свидетеля с описание на споделен разказ от св.Д. К. Д. за свършена работа от „неговите хора“ – убийството на пострадалия);

3.2 В същия аспект интерпретира показанията от 17.01.2009 г. на св. Д. К. Д. пред съдия по досъдебното производство ( които сочели по несъмнен начин, че подс. Ст. К. е осъществявал различни дейности заедно с подсъдимия Н. С.);

3.3 На следващо място посочва показанията на св. Ф. при разследването пред съдия от 07.07.2009 г. ( за наличието на общ шеф на подс. Н. С. и подс. С. К., съответно след убийството двамата били получили сграда за демонтиране, като парите от разрушаването на сградата „минавали“ през подс. Ст. К., че подс. Н. С. осигурил „заетостта“ на К. при неговите „шефове“). Позовава се на житейска и правна логика за това да се направи извод, че именно тези двама подсъдими са получили заедно поръчката за отвличане и убийство, за да се обогатят;

Разпечатката съдържа 53 от 675 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f5e261-18f6-4465-b3fa-602a43042306