Решение № 198 от 23.02.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3898/2022
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 23.02.2023
- Състав
- Татяна Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.3 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.26, ал.1, пр.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. П., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря М.М.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103898 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „***“ ООД , ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. *** („***“), *** чрез адв. Е. Ц. срещу Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата в размер на сума в размер на 732 лева, от които 600 лева главница по Договор за потребителски кредит № *** от 01.11.2021 г., сумата в размер на 132.00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.12.2021 г. до 02.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Моли съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 01.11.2021 г., съгласно който ищецът предоставил на ответницата заем в размер на 600.00 лева, който ответницата да върне в срок до 02.11.2022 г., на вноски, съгласно приложен към договора погасителен план, ведно с уговорената между страните договорна лихва в размер на 132.00 лева. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, като не е погасила вноски от № 1 до № 7, поради което с предявяване на иска, ищецът е направил изявление за обявяване на неговата предсрочна изискуемост на основание чл.7, т.2, вр. чл.8 от Договора, за което е заявил, че обявява предсрочна изискуемост от датата на предявяване на иска – 24.06.2022 г.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответницата Б. Д. Б. чрез адв. М. е депозирала отговор, с който е оспорила предявения иск. В отговора твърди, че процесния договор е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9, т.10, вр. чл.22, вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от неговото съдържание – годишният процент на разходите по кредита (ГПР), който бил посочен само като процент, без да се съдържа ясно разписана методика на неговото формиране. Твърди, че в договора бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по – висок от посочения, тъй като в него била кумулирана неустойката по договора, която изначално била известна на кредитора, и същата е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР. Твърди, че процесния договор е нищожен и поради противоречие с добрите нрави. Оспорва и размера на претендираната договорна лихва, като твърди, че не се дължи такава след датата на обявяване предсрочната изискуемост на кредита. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява ат адв. Ц., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените разноски.
Ответницата в съдебно заседание се представлява от адв. М., който оспорва предявения иск. В депозирана по делото писмена молба адв. М., в качеството му на пълномощник на ответницата, моли съда да отхвърли предявения иск, като се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявеният иск ищецът при условията на пълно и главно доказване е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № *** от 01.11.2021 г., реално изпълнение по същия, както и надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а ответницата да докаже твърденията и възраженията си, включително и за изпълнение на част или на всички процесни суми.
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № *** от 01.11.2021 г., сключен от разстояние. Няма спор, че въз основа на процесния договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 600.00 лева, а ответницата е поела задължението да върне кредита заедно с лихвите в срок до 02.11.2022 г. на 12 равни месечни вноски, всяка от които на стойност от 61.00 лева, включваща главница и лихва, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план. Няма спор, че заемната сума е получена от ответницата по начина уговорен в чл.3, ал.2 от процесния договор.
С предявеният иск ищецът поради невнасяне на вноски от № 1 до № 7 по погасителния план, е обявил кредита за предсрочно изискуем, като с връчване на препис от 2 исковата молба ответницата е известена за обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
Независимо от това и на основание чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване на настоящото решение, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В тази връзка съдът следва да вземе предвид и настъпилият краен падеж за погасяване на отпуснатия на ответницата заем, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, който е 02.11.2022 г.
В отговора на исковата молба ответницата е противопоставила възражение, че процесния договор е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9, т.10, вр. чл.22, вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от неговото съдържание – годишният процент на разходите по кредита (ГПР), който бил посочен само като процент, без да се съдържа ясно разписана методика на неговото формиране, което възражение съдът е длъжен да разгледа, преди да се произнесе по основателността на предявения иск.
Ищецът е небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК.
Този извод следва от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
3
От друга страна за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл.11 от ЗПК.
Процесният договор се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (12 месеца, при първа месечна вноска на 02.12.2021 г. и последната на 02.11.2022 г.) , размер на кредита от 600.00 лева; фиксиран годишен лихвен процент (38.40 %), ГПР в размер на 45.94 % и общата сума, дължима от потребителя в размер на 732.00 лева, без уговорената неустойка в същия, поради което и отговоря на изискванията на чл.11, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива задълженията за главница, договорна лихва и неустойка. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентните на годишния процент на разходите.
Те са нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за 4 изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
От друга страна чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т.
Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f5c501-31af-4172-84ab-71e73eced9a0