Решение № 169 от 28.04.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Плевен, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500147 по описа за 2023 година

С решение № 1848/16.12.2022 г. по гр.д.№ 20224430104898 по описа за 2022 година на ПлРС е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на ответника Б. К. Ц., че ищците Д. Н. П. и М. П. П. са собственици на процесния недвижим имот - избено помещение № ***, с площ от 2.24 кв.м., находящо се в жилищна сграда с идентификатор ***. по КККР, одобрени със заповед №*** г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 05.10.2022 г., описано като прилежаща част съм самостоятелен обект с идентификатор №***.24. в Схема №*** г., издадена от СГКК-Плевен.Осъден е на основание чл.108 от ЗС Б. К. Ц. да предаде на ищците Д. Н. П. и М. П. П. владението върху недвижим имот избено помещение № ***, с площ от 2.24 кв.м., находящо се в жилищна сграда с идентификатор ***. по КККР, одобрени със заповед №РД1856/18.09.2007 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 05.10.2022 г., описано като прилежаща част съм самостоятелен обект с идентификатор №***.24. в Схема №*** г., издадена от СГКК Плевен.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. К. Ц. да заплати на 1

Д. Н. П. и М. П. П. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.Осъден е на основание чл.78, ал.1 вр.чл.77 от ГПК Б. К. Ц. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 50 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Б. К. Ц., чрез пълномощник, против решение № 1848/16.12.2022 г. по гр.д.№ 4898/2022 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.Прави се искане на основание чл.271, ал.1 ГПК да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение със законните последици от това и да се присъдят направените деловодни разноски и в двете инстанции.

За въззиваемите страни – М. П. П. и Д. Н. П. процесуалният представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че съгласно определението от 10.10.2022 г., с което е обективиран докладът по делото, в тежест на въззивника е било да установи, че владее процесния имот на годно правно основание, вкл. и възражението си за необезпокоявано владение на 2 процесното избено помещение за периода от 24.08.1990 г. до 24.08.2000 г.Позовава се на показанията на свидетеля И. А. и Г. А., според които от 1980 г. до сега спор за мази не е имало и никой не е поставял такъв въпрос, те имат маза в блока, която ползват, от 1978 г. досега не е имало спор, даже се е изненадал, че се съдят.Въпреки категорично установеното владение на процесната маза с постановеното съдебно решение съдът е стигнал до извод, че направеното възражение за придобиване по давност е неоснователно.В посочената практика на ВКС се поддържа становището, че избено помещение може да бъде придобито на основание давностно владение отделно от главната вещ, към която принадлежи, по изключение в следната хипотеза: когато избеното помещение не е единственото складово помещение към самостоятелния обект в сграда етажна собственост и позоваващият се на придобивна давност владелец също е етажен собственик в сградата.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че обстоятелството, че съгласно представения документ за собственост от ищците, а именно: договор за продажба на държавен недвижим имот от „Военно-жилищния фонд“ по реда на НДИ от 18.07.1990 г. се установява, че апартамент 24 е с прилежащо избено помещение 24, няма друго складово помещение към самостоятелен обект в сграда, не може да е основание за отхвърляне на направеното възражение за придобиване по давност на процесното избено помещение, а от свидетелските показания се установява, че ищците от закупуването на имота до завеждане на исковата молба и понастоящем ползват друго избено помещение.

Във въззивната жалба също така се сочи, че не са били ангажирани каквито и да било доказателства, че заетото от въззивника избено помещение е избено помещение № *** съгласно изготвени строителни книжа, протоколи за разпределение и друга строителна документация, като се позовава и на показанията на св.А..Предвид на това изцяло необоснован е изводът, че ползваното от въззивника избено помещение е избено помещение № ***, което е посочено в договора за покупко-продажба на държавен недвижим имот.Видно от представените доказателства за данъчни оценки няма отбелязване за номерацията на избените помещения, а и такива не са били ангажирани от въззиваемите.

Въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна.

3

От приложения договор за продажба на държавен недвижим имот от военно - жилищния фонд по реда на НДИ от 18.07.1990 г. на въззиваемите е видно, че са придобили правото на собственост върху апартамент № *** на 6 етаж в жилищна сграда - блок *** заедно с избено помещение № 24 с полезна площ 2.24 кв.м. при съседи на същото: от север-коридор, от юг - външен зид, от изток М № 20 и от запад М № 25.

В приложеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот от 25.08.2021 г. е посочено мазе от 2.24 кв.м.

Представена е схема № *** г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.24 на апартамент №*, като са посочени неговите съседи, а като прилежаща част е посочено и избено помещение № *** с площ от 2.24 кв.м.

От приложения договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 24.08.1990 г. на въззивника е видно, че е придобито правото на собственост върху апартамент №* на 13 етаж в жилищна сграда - блок *** заедно с избено помещение №* с полезна площ 2.17 кв.м. при съседи на същото: от север - коридор, от юг - коридор, от изток - коридор и от запад М 31.

От представеното писмо от 10.11.2022 г. е видно, че към апартамент №* принадлежи мазе от 2.17 кв.м.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на свидетеля И. А. от с.з. на 03.11.2022 г. е видно, че познава Б. Ц. от 1978 г., откакто са се настанили да живеят там.Отначало са били там на квартира, после са си ги закупили.Как са ги настанявали в мазите няма представа.Знае коя маза ползва и откакто са влезнали той си е в тая маза.Те са съседи с него един до друг, а кой номер му е мазата не знае и не е ставало на въпрос, както и не е знаел неговата кой номер е.Бил е 10 години домоуправител.До сега не е имало случай някой да си търси мазата.Живее в апартамент 50, мазата му е № 38, което го е видял по нотариален акт тази година, когато е станало на въпрос.Неговата маза няма сложен номер.Въззиваемите имат маза в блока, която ползват, само че е в дъното на коридор.От тях е разбрал кой номер е мазата и са установили, че не е тяхната.От 1980 г. до сега спор за мази не е имало и никой не е поставял 4 такъв въпрос.

От показанията на свидетеля Г. А. се установява, че живее в блока от построяването му -от 1978 г.Виждал е Б. Ц. в мазата, която не е променял, не са ставали разправии.Не е имало спор от 1978 г. до сега.Въззиваемите трябва да имат някъде маза, но къде е свидетелят не знае.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като те имат непосредствени впечатления върху ползването на жилищата и мазите на страните като съседи в блок *** от 1978 г. насетне.

Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивната инстанция приема следното от правна такава.

Съгласно разпоредбите на чл.37 и чл.98 ЗС, избените помещения не са самостоятелни обекти на собственост, а представляват придадени към жилищните обекти складови помещения и следват собствеността на жилището.Същите биха могли да бъдат придобивани по давност или на друго основание, но само от лице, притежаващо самостоятелен обект на собственост в същата сграда в режим на етажна собственост и то при условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова (напр. на жилище, което няма таванско или друго помещение с подобно предназначение).

В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че от 1978 г. страните са ползвали процесните жилища и мази, като са били под наем, а впоследствие през 1990 г. са придобили правото на собственост върху същите чрез покупко-продажба.

Основателно се сочи от въззивника, че от страна на въззиваемите не са ангажирани каквито и да било доказателства, че заетото от въззивника Б. Ц. избено помещение е избено помещение № *** съгласно изготвени строителни книжа, протоколи за разпределение и друга строителни документация.

Принадлежността на обектите с обслужващо предназначение се определя от архитектурния проект, когато има повече от един собственик, каквато е сградата - блок ***.Такива доказателства в хода на съдебното дирене пред първата инстанция не са били ангажирани от въззиваемите, не са били правени и доказателствени искания за събиране на такива доказателства.

5

Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова, е недопустимо.От доказателствата по делото се установява, че не е налице тази хипотеза, тъй като към съответните апартаменти № *** и №*, които са собственост на страните, принадлежи и едно избено помещение - № *** и №*.

Спорният въпрос е дали обитаваното и ползвано от въззивника Б. Ц. избено помещение - маза е маза № ***, която съгласно договора е принадлежност към апартамента на въззиваемите № ***.

На този въпрос следва да се отговори отрицателно.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС, а при него е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.Ако не е налице някоя от трите предпоставки, искът не може да бъде уважен.

Доказателства от страна на въззиваемите, чиято е доказателствената тежест, не са представени -строителна документация, включително и одобрен архитектурен проект на сградата.

В двата договора от 1990 г. принадлежащите към апартаментите складови помещения са индивидуализирани от четири страни със своите съседи.

От събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите, не може да се установят съседите поне от три страни на мазето, ползвано от Б. Ц., за да се съпоставят със съседите, посочени в договора от 18.07.1990 г. на въззиваемите и при съвпадение да се приеме наличие на идентичност между ползваното от въззивника избено помещение и притежаваното такова под № *** от въззиваемите.

Свидетелят А. сочи, че е съсед по маза на Б. Ц., че неговата такава е с номер 38 по документ за собственост, но от представения договор от 18.07.1990 г. не се установява маза № 38 да е съседна на маза № ***.

Ето защо поради липсата на установена от въззиваемите идентичност на ползваното от въззивника Б. Ц. избено помещение с избеното помещение, посочено като притежание на въззиваемите по договора от 18.07.1990 г. като 6 маза № *** с горепосочените съседи на същата, предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен.