Решение № 10150 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10150 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110160936 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Й. А. срещу „София Хотел Балкан“ АД искове, както следва: иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ работодателят ответник да бъде осъден да му заплати обезщетение за задържане на трудовата книжка от момента на прекратяване на трудовия договор - 31.07.2024г. до 14.08.2024г. в размер на 2000.00 лева; иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на работодателя ответник да му заплати сумата от 5727.53 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестието; иск с правно основание чл. 215 КТ работодателят ответник да бъде осъден да му заплати сумата от 2174 евро, представляваща дължима и незаплатена сума за гориво и пътни такси за пътувания със служебен автомобил от Гърция до България и обратно по време на трудовия договор.

Ищецът - Й. А., твърди, че на 16.10.2023г, е сключил трудово договор № .... за неопределено време с ответника „София Хотел Балкан“ АД, по силата на който заемал длъжността „ръководител направление/операции качество/“ с основно трудово възнаграждение в размер на 5727.53 лева. Твърди, че по силата на трудовия договор му бил предоставен автомобил, разходите по който следвало да се поемат от работодателя, което не било сторено, въпреки многократните покани. Релевира, че поради инцидент, случил се в хотела, станал обект на дискриминация и тормоз на работното място. Твърди, че на 1

31.07.2024г. прекратил трудовото си правоотношение едностранно на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 и т. 3 КТ поради забава в плащането на дължимите суми по трудовия договор и поради осъществена дискриминация, изразяваща се в преследване и тормоз на работното място по личен признак и служебно положение. Сочи, че след получаване на заявлението работодателя не изпълнил задължението си по чл. 128а, ал. 3 КТ да издаде заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, а издал друг документ с твърдението, че с него се удостоверява прекратяването, но той не съдържал изискуемите реквизити като дата и основание за прекратяване. Излага, че след справка в НАП било установено, че трудовият договор бил прекратен с КОД ..., който бил „друго“, а не основанието, което било посочено в заявлението - по чл. 327 КТ. Релевира, че това правоотношение за него било първо, поради което работодателят следвало да издаде и оформи трудова книжка, което не станало веднага към датата на прекратяване, а две седмици по-късно, като трудовата книжка му била оформена и върната на 14.08.2024г., с оглед на което търси обезщетение за задържане на трудовата му книжка. Заявява, че макар върната, трудовата книжка не била оформена надлежно, тъй като в нея като основание за прекратяване на правоотношението му било вписано „съгласно заявление“, а не бил вписан цифровият израз на основанието за прекратяване. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства под опис. Прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при призоваване за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, както и искания по чл. 176 ГПК, чл. 190 и чл. 192 ГПК.

Ответникът - „София Хотел Балкан“ АД, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че ищецът е работил по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор от 16.10.2023г., по който ищецът е бил назначен на длъжност „ръководител направление/операции качество/“ с основно трудово възнаграждение в размер на 5727.53 лева, както и че на 31.07.2024г. ищецът подал заявление до работодателя, в което обективирал искане за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т. 2 и 3 от КТ. Излага, че след като се запознал със заявлението с вх. № 302/31.07.2024 г., издал документ, в който отразил своите възражения, а именно - че не е налице нарушаване на разпоредбата по чл. 128 от КТ поради забавено заплащане на сумата от 2174 евро, представляваща средства за гориво и пътни такси за пътуване между Гърция и България, както и не е налице осъществена дискриминация от страна на управата и персонала на хотела, с оглед на което вписал като основание за прекратяване на трудовото правоотношение – „друго”. Твърди, че на ищеца са заплатени всички дължими трудови възнаграждения към прекратяване на трудовото правоотношение, включително за м. 07.2024 г. Поддържа да са неоснователни предявените от ищеца искове за заплащане на пътни разходи. Излага в тази връзка, че в сключения между страните трудов договор не е вписано задължение на работодателя да осигурява за своя сметка място за настаняване и да поема разходите за нощуване на служителя, нито да предостави служебен автомобил и да заплаща 2 пътни разноски за него, както и че не е обвързан от електронна кореспонденция, доколкото такива уговорки не са били включени в трудовия договор. Поддържа, че претендираните от ищеца вземания не съставляват командировъчни разходи, тъй като за тях не са издавани командировъчни заповеди от работодателя. Излага и че не е имал задължение да осигури хотелска база за пребиваване на служителя в гр. София, като въпреки горното ищецът пренощувал 78 дни в рамките на периода на трудовото правоотношение при 8-часов работен ден, в хотел на ответното дружество, с което отработил по-малко от половината време за срока на трудовото правоотношение. Ищецът не бил представил и документи във връзка с претендираните разходи. Поддържа, че не дължи заплащане на обезщетение за срока на предизвестието, доколкото за ищеца не е било налице основанието за прекратяване, посочено в заявлението за прекратяване, и ищецът не е разполагал с право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Твърди, че за ответника е била налице нужда от допълнително време за извършване на правен анализ, проучване на съдебната практика и консултации с Национална агенция по приходите относно начина, по който да бъде оформена трудовата книжка в съответната хипотеза, което е довело до временно административно затруднение относно отразяването на прекратяването и попълването на трудовата книжка, което е отстранено своевременно и трудовата книжка е оформена и върната на 14.08.2024г. Излага, че е налице залоупотреба с право от страна на ищеца, с цел да бъде избегнато дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание, че същият е ползвал неправомерно служебен автомобил, както и неоснователно е отсъствал от работа. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при довеждане. на гласни

Ответникът „София Хотел Балкан“ АД предявява насрещни искове за осъждане на ищеца Й. А. да заплати на ответника на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 6629.55 лева, представляваща дължимото от работника обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 30 дни, както и на основание чл. 205 КТ общата сума от 981.75лева за периода от 01.07.2024 г. до 22.07.2024 г. – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на неправомерно ползване на нает лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № ......, през който период ответникът не е могъл да се ползва от наетия автомобил, включваща следните вземания: сумата от 880 лева – разходи за наем за периода от 01.07.2024 г. до 22.07.2024 г. на нает лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № ....; сумата от 76.75 лева – разходи за гориво, както и сумата от 25 лева – разходи за почистване на лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № ......

Ищецът по насрещните искове твърди, че ответникът по тези искове е работил по безсрочен трудов договор, то полагащото се на работодателя обезщетение от незаконно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ съответства на дължимото от работника обезщетение за неспазено предизвестие, което в случая е брутното трудово възнаграждение за 30 дни, претендирано в размер от 6629.55 лв.

3

Ищецът по насрещните искове твърди, че за периода от 01.07.2024 до 22.07.2024 г. ответникът е ползвал неправомерно и без разрешение на работодателя лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № ....., собственост на „Сатоя“ ЕООД, ЕИК ..., по отношение на който работодателят сключил договор за наем на лек автомобил от 01.11.2023 г., като в договора за наем също липсвала уговорка автомобилът да бъде ползван за служебни цели.

Излага, че ответникът ползвал служебния автомобил без правно основание и без изрично разрешение за това от работодателя и изцяло за лични цели, включително и в периода от 09.07.2024г. до 18.07.2024г., през който ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност въз основа на болничен лист № ....., издаден от „Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД. Твърди, че се наложило ищецът по насрещния иск да наеме друг автомобил, с който да осъществява служебните си ангажименти. Поддържа, че вредата е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ищеца, който е следвало да прояви грижа и добросъвестност при ползване служебно имущество, въпреки че не му е било надлежно поверено.

Ответникът по насрещните искове – Й. А., е депозирал отговор на насрещната искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че към момента на прекратяване на трудовия договор е имал основание да прекрати да подаде заявление по чл.

327, ал.1, т. 2 от КТ, както и че не дължи претендираното от работодателя обезщетение.

Твърди, че на 19.08.2023г. е отправено предложение от ответното дружество, като предложената позиция е управител по операции и качество за хотелите в чужбина, както и е посочено, че във връзка с длъжността ще бъде предоставен автомобил на лизинг средна кубатура, частна застраховка с болнична помощ, лаптоп/фирмен телефон, както и е предложено покриване на разходи, свързани с бизнес пътуване и бонус за постигнати резултати. Поддържа, че между страните е постигната уговорка да се заплащат месечно направените разходи за пътуванията по работа, като това било видно от съдържанието на водената между страните кореспонденция по електронна поща, включваща имейл от 12.01.2024г., в който се съдържала таблица за пътувания, която следвало да бъде попълнена от ответника, на 12.02.2024г. ръководител на отдел „Човешки ресурси“ е направила искане до служител да подготви разходите за бизнес пътуване, както и в имейл от 15.04.2024г. служител от отдел „Човешки ресурси” е изпратил по имейл фактурите за бизнес пътуванията за м.февруари и март. Поддържа, че разходите за бизнес пътуванията следвало да се заплащат ежемесечно от работодателя и са част от брутното трудово възнаграждение.

Поддържа, че имуществени вреди под формата на пропусната полза не съставляват загуба, с оглед на което не подлежат на обезщетяване от страна на служителя. Счита, че доколкото след проведен онлайн разговор на 19.08.2023 г. е отправено ново предложение, като предложената позиция е управител по операции и качество за хотелите в чужбина, предоставяне на автомобил на лизинг средна кубатура, частна застраховка с болнична помощ, лаптоп/фирмен телефон, покриване на бизнес разходи свързани с бизнес пътуване и бонус за постигнати резултати, след което е сключен трудовият договор, страните по същия са постигнали съгласие разходите за ползване на служебен автомобил да 4 бъдат заплащани от работодателя. Изтъква, че между страните липсва уговорка служебният автомобил да бъде връщан за времето на ползване на отпуск по болест. Моли за отхвърляне на насрещните искове.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното: