Решение № 31 от 23.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Д. Генчева като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602549 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба (и допълнение към нея) на подс. Д. Г., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Г. Т. срещу присъда от 15.11.2021г., постановена по НЧХД № 2719/20г. по описа на СРС, НО, 106 състав, с която съдът е признал за виновен подс. Г. по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и на осн. чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. С присъдата СРС, НО, 106 с-в е признал подс. Г. за невиновен и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.

130, ал.1 от НК. На последно място СРС е разрешил въпроса на направените по делото разноски, като е възложил подс. Г. да заплати на частния тъжител И. сумата от 1272 (хиляда двеста седемдесет и два) лева, а по сметка на СРС – сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева – представляващи направени по делото разноски и 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

С постъпилите жалба и допълнение към нея от страна на защитата се обжалва изцяло първоинстанционната присъда, като се посочва, че същата е постановена при неправилно приложение на материалния закон (неправилна) и 1 необоснована – при избирателно ценене на доказателствения материал. Сочи се, че районният съд едностранчиво е кредитирал производни гласни доказателствени средства от страна на тъжителя, като не е преценил заинтересуваността им и оттам – че не е установено авторството на деянието. Неизяснен e останал и конкретният механизъм на уврежданията и в частност оръдието на престъплението. Оспорват се и правните изводи на съда, свързани с необсъждането на въпросите относно правомерността на извършените от тъжителя действия, свързани с наличието на неизбежна отбрана или реторсия, поради наличието на друго неприключило наказателно производство от частен характер. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, алтернативно - за признаването на Г. за невинен и оправдаването му.

В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение от адв. И. - С., в качеството й на упълномощен повереник на частния тъжител И. И., в което се излагат твърдения, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, постановена при правилно изведена фактическа обстановка и достатъчност на доказателствата.

Посочват се подробни аргументи, касателно доводите на защитата, изложени в жалбата и допълнението към нея. В заключение, отправя се искане въззивният съд да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание на 16.12.2022 г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване на експертизи, като е допуснато събиране на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Т. поддържа подробно изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Излагат се аргументи, че с щора от багажник на кола не може да се осъществи такъв удар и съответно да се причинят такива травми, каквито се твърдят в тъжбата и респективно са отразени в СМЕ, поради големия й размер и липсата на доказателства за съществуване на такъв предмет на местопроизшествието. Пледира се, че районният съд безкритично е кредитирал показанията на св. Л. И., като не е отчел нейната заинтересованост от изхода на делото, в качеството й на съпруга на пострадалия, както и наличието на други дела от наказателен и гражданско правен характер между свидетелката и подсъдимия Г.. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която не почива на събраните по делото доказателства и е останало неизяснено обстоятелстваото, кой измежду частният тъжител и подсъдимият е започнал боя. Отправя се искане въззивният съд да отмени акатуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно се отправя молба, ако въззивният съд счете, че са налице основанията за това, да отмени 2 атакувания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Г. поддържа казаното от защитника му.

Повереникът на частния тъжител адв. И.-С. поддържа възражението към жалбата и допълнението към нея, като излага следните аргументи: СРС правилно и законосъобразно е приел, че с поведението си подс. Д. Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по повдигнатото му обвинение, както и, че не е имало защитно поведение от негова страна. Пледира се, че първата инстанция законосъобрано и справедливо е постановила осъдителна присъда и правилно е индивидуализирала наложеното наказание, отчитайки като смекчаващо вината обстоятелство наличието на предходни влошени отношения между подсъдимия и пострадалия. Отправя се молба въззивният съд да извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт и след като се увери в правилността на установените фактически положения, правилното прилагане на материалния и процесуалния закон от първата инстанция, да се произнесе с решение, с което да потвърди в цялост обжалваната присъда. Отправя се искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция.

Частният тъжител И. поддържа казаното от неговия повереник.

В правото си на последна дума подс. Г. моли съда да бъде признат за невиновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установено, че подсъдимият Д. Г. и тъжителят И. И. се познават и обитават фамилна триетажна жилищна сграда, ведно с прилежащо дворно пространство, находящи се в гр. София, кв. „Васил Левски“, ул. ****. Посочените лица имат роднинска връзка по между си, доколкото пострадалият е съпруг на племенницата на подсъдимия – свидетеля Л. И.. В къщата към месец август 2019г. живеят: на първия етаж Т. Г. - баща на подсъдимия и дядо на свидетеля Л. И. /понастоящем покойник/; на втория етаж живеели подсъдимият Д. Г., съпругата му - свидетеля В. Г.а и тяхното дете; третият етаж се ползвал от тъжителя И., неговата съпруга, майка й М. Г.а /сестра на подсъдимия/, както и двете им малолетни деца.

Отношенията между роднините, обитаващи съсобствения имот, били изключително влошени, като същите многократно участвали във вербални и физически разпри помежду си относно ползването му. На 21.08.2019г. повод за поредния конфликт между подсъдимия Д. Г. и неговата племенница - свидетеля Л. И., били 3 хигиенните навици на кучето на И.и, който прераснал и във физически. За инцидента Л. И. разказала на съпруга си И. И., който същата вечер отишъл до дома на Г.и, за да разговаря с подсъдимия относно случилото се, като до ескалация на обстановката не се стигнало. Във връзка с този случай И. депозирала в СРС тъжба срещу вуйчо си, въз основа на която е образувано НЧХД № 2574/2020 г. по описа на 122 състав, НО.

На 24.08.2019г. около 9,30 часа тъжителят И. и подсъдимият Г. се срещнали в двора на имота в близост до вътрешната гаражна врата. Между тях възникнал словесен спор, относно поредния конфликт между Г. и съпругата на И., който поради ескалация на напрежението прераснал във физически сблъсък. Подс. Г. пръв нападнал тъжителя, като му нанесъл множество удари с носения от него метален предмет желязна щора /тръба/ и с юмрук, локализирани в областта на главата и тялото, при което тъжителят паднал на земята. И. успял да се изправи, отнел от ръцете на подсъдимия предмета, с който го нападнал, хвърлил го на земята и на свои ред му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, при което наранил дясната си ръка.

Последвал втори удар с юмрук в главата, при който Г. изгубил равновесие и паднал на каменната настилка, а тъжителят от своя страна продължил да му нанася удари с ръце и крака в областта главата и тялото.

Свидетелят В. Г.а чула викове, идващи от двора на къщата и се подала през отворения прозорец на втория етаж, от където видяла, че съпругът й лежи на земята, а тъжителят И. му нанася удари с ръце и крака. Този етап от възникналия конфликт видяла и свидетелят В.П.. Последната имала предварителна уговорка да посети Г.и по служебен въпрос, като паркирала в съседна улица, отишла пеша до адреса, влязла в имота през другата порта и видяла, че подсъдимият лежи окървавен на земята до вътрешната врата на гаража, докато И. му нанасял удари с крака. П. се изплашила, излязла на улицата, не забелязала други хора в близост и побягнала към автомобила, където била забравила телефона си, за да потърси помощ.

Междувременно физическата саморазправа била преустановена от участниците в нея, като тъжителят И. се качил в дома си на третия етаж, където разказал на свидетеля Л. И. за случилото се. Същата възприела нараняванията му и ги заснела с мобилен телефон.

Подсъдимият Г. също се прибрал в жилището си, на втория етаж, където споделил на свидетеля В. Г.а детайли за възникналия конфликт. Съпругата му видяла травматичните увреждания по него и ги заснела с телефона си. Двамата се насочили към УМБАЛСМ „Пирогов“, за да потърсят медицинска помощ. Св. Г.а се свързала по телефон със св. П. и я уведомила, че няма да бъдат в дома си, тъй като съпругът й е пострадал, при което тя отговорила, че е очевидец на случилото се.

Същият ден подсъдимият Г. бил освидетелстван от съдебен лекар, който при прегледа му установил разкъсване на лигавицата на горната устна, охлузвания по лицето, дясната ръка и двата крака, както и кръвонасядания на шията и гръдния кош.

На следващия ден - 25.08.2019 г. тъжителят И. също посетил специалист по 4 съдебна медицина, който констатирал отоци, кръвонасядания и охлузвания на челото, гърдите, гърба, корема и горните крайници, както и повърхностна разкъсно-контузна /охлузна/ рана на дясната ръка.

Във връзка с този случай Д. Г. депозирал в СРС тъжба срещу И. И. за нанесения му побой, въз основа на която било образувано НЧХД № 16276/2019 г. по описа на 20 състав, НО.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, Софийски районен съд се е позовал на: обяснения на подсъдимия Д. Г. /л. 172-173 от ПП/, показания на свидетелите Л. И. /л. 104-107 от ПП/, Р.К. /л. 107-108 и л. 239 от ПП/, В.П. /л. 109-110 от ПП/, В. Г.а /л. 110-112 от ПП/ и Б.Н. /л. 238-239 от ПП/, оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л. 196-197 и л. 200-211 отПСП/, следствен експеримент с участието на подсъдимия Д. Г., ведно с фотоалбум /л. 197 и л. 212-215 от ПП/, следствен експеримент с участието на свидетеля В.П., ведно с фотоалбум /л.

197-198 и л. 216-220 от ПП/, следствен експеримент с участието на свидетеля В. Г.а, ведно с фотоалбум /л. 198 и л. 221-224 от ПП/, следствен експеримент с участието на свидетеля Р.К., ведно с фотоалбум /л. 199 и л. 225-230 от ПП/, прочетените на основание чл. 282, ал. 1 НПК заключения на изготвените СМЕ по отношение на тъжителя И. И. /л. 132-141 от ПП/ и СМЕ по отношение на подсъдимия Д. Г. /л. 142148 от ПП/, приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и писмени и писмени доказателствени средства - СМУ от 25.08.2019 г. по отношение на тъжителя И. И. /л. 12 от ПП/, удостоверение за осъществени прием на тъжителя И. И. от полицейски орган на 24.08.2019 г. /л. 14 от ПП/, епикризи по отношение на тъжителя и резултат от проведена рентгенография /л. 15-20 от ПП/, справка за съдимост по отношение на подсъдимия Д. Г. /л. 52 от ПП/, СМУ по отношение на подсъдимия Д. Г., медицинска документация и резултати от проведено образно изследване, ведно е оптичен носител, съдържащ рентгенографии /л. 65-74 и л. 149-153 от ПП/, протокол от проведено на 01.07.2020 г. о.с.з. по НЧХД № 2574/2020 г. по описа на СРС, НО, 122 състав /л. 76-79 от СП/, копие на тъжба по НЧХД № 16276/2019 г. по описа на СРС, НО, 22 състав /л. 81-88 от ПП/, справка от ТРРЮЛНЦ и извлечения от фейсбук-страница на търговско дружество „Л.П.Г.“ ЕООД /л. 156-159 от ПП/, писмо от началника на 05 РУ СДВР, ведно с приложения, веществени доказателства фотоснимки /л. 60-64 и л. 120 от ПП/.