Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 351 от 12.11.2026, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
1341/2026
Подписан
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1, буква "г" · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 10, параграф 1, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Член 10, параграф 2, буква ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 4, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 22 · Закон за държавния дълг
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за държавния дълг
  • чл. 138, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 и ал. 2, предл. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предложение 2, 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. гр. Димитровград, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД, IV-СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Г.а като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610101341 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на целия договор за потребитеслки кредит № *********/08.01.2026 г. сключен с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ"ЕАД.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на договор за договор за поръчителство от 08.01.2026 г., сключен с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2026 г. между ищеца и ,,КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип „КРЕДИТ СТАНДАРТ"№ *********.

По силата- на договора ответното дружество е предоставило в заем сума в размер на 1 150.ООЕ/2249.2Олв. Ищеца се е задължила да върне предоставената сума в срок на дванадесет месеца, считано от датата на усвояване на кредита, при лихвен процент от 36.00% и годишен процент на разходите 42.80%.

Заедно с договора за кредит ищецът е сключил на 08.01.2026 г. договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция" ЕООД. По силата на 1 договор за възлагане на поръчителство от 08.01.2026 г. поръчителят „Кредит Гаранция" ЕООД се задължил да отговаря солидарно и по начин идентичен за изпълнението на задълженията на ишеца при условията и за срока на Договор за потребителски кредит №*********. По силата на договора за възлагане на поръчителство от 08.01.2026 г. ищецът се съгласил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1577,64 евро /3085,59 лв./, разсрочени на 12 вноски, които се кумулират към вноските на кредита.

Счита сключения договор за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 З3Д, вр. чл. 22 ЗПК, предложение 1 от ЗЗД. Договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение 2, 3 от ЗЗД.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19,ал.4 от ЗПК в договора за потребителски кредит липсват условия за прилагането на посочения ГЛП. Не става ясно дали е фиксиран или променлив. Не е посочен общият размер на дължимата възнагрдцителна лихва. Освен това погасителнхят план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не става ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант.

Тоест не става ясно какво включват погасителните вноски. Освен това в договора за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но няма разписана методика кои компоненти са вхлючени в него. Не става ясно дали възнаграждението на nоръчителя в размер на 1577.64 евро/3085.59лв. в включено в ГНР. в този смисъл е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не става ясно какъв е процентът на оскъпяване по кредита.

С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а се цели едно допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не е действително приложеният и представлява заблуждаваlца търговска практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит е иsцяло недействителен. Задължението за сключване на договор за гаранция води до нееквивалентност на престациите — длъжникът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на над 100 % от отпуснатата сума. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП, нищожна на Е основание чл. 146 ЗЗП. Възнаграждението по договора за поръчителство би следвало да се отрази в ГПР Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9,чл.19,ал.4 от 3ПК 2 договорът за;потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходйте по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая ГПР по договор за потребителски кредит № ********* / 08.01.2026г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума.

Счита, че договорът за потребителски кредит № *********/08.01 .2026г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

Договорът за поръчителство се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството.

Макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Моли съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от 3ДД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК да прогласи за нищожен договор за потребитеслки кредит № *********/08.01.2026 г. сключен между „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД и Т. М. Г., ЕГН- **********, с постянен адрес: гр.

Димитровград, ***********.

Моли съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗДД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от 3ПK да прогласи за нищожен договор за договор за поръчителство от 08.01.2026 г., сключен между „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД и Т. М. Г., ЕГН- **********, с постянен адрес: гр.

Димитровград, ***********.

Претендира разноски.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, с който опспорва исковете по основание и размер.

3

Не оспорва, че на 08.01.2026 г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е сключен договор за потребитедски кредит тхп „Кредит стандарт" № ********* с лихвен процент по кредита 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,80 %. На същата дата ищецът е усвоила главница в размер на 1150.00 евро за срок от 12 месеца.

Оспорва изложените в исковата молба аргумвнтг за недёйствителност на договора за потребителски кредит поради хакърняване на добрите нрави.

Законът за потребителския кредит (ЗПК) е специален спрямо общите норми, включително разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уговарящи предоставянето на заеми и недействителностга. Специална спрямо чл. 26 от ЗЗД се явяват и нормите на чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, където изчерпателно са изброеки основанията, на които договорът за потребитепски кредит или клаузи от него са недействителни. В тази връзка и изложените твърдения за нарушекие на добрите нрави при сключването на договора са неправилни и неоснователни.

По повод изложените твърдения за недействителиост на договора за кредит на основания чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 9, т. 20, т. 11 от ЗПК, считам, че същите са неоснователни, както и че процесният договор за потребителски кредит съдържа всички, законоустаиовени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити, както и отговаря на всички изхсхвания на действащото в Република България законодателство, предвид което сьщият се явява действителен.

Опорва и изложените доводи за нищожност на лихвата в размер на 36 % поради твърдяното й противоречие с добрите нрави, като узлага подробни съображения.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа: „лихвения процент по кредита, условията за прилагането му". В чл.1 ал. 3, т. 3 от договора за потребителски кредит е посочен именно лихвения процент в размер на 36 %. Наред с това и предвид изложените в табличен вид параметри на кредита в Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 от 3ПК, следва да се има вземе предвид, че същите се прилагат кумулативно, като промяната на един компонент би довело до промяна на друг, предвид което и всеки компонент се явява условие за прилагането на всеки един от останалйте компоненти.

4

Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и считам, че ГПР е изчислено правилно, като включително и че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя" съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Оспорва твърденията на ищеца за наличието на задължение за сключване на договор за поръчителство/гаранция. Излага подробни съображения и цитира практика на СЕС.

Оспорва и твърдението за противоречие с добрите нрави.

Оспорва и иsложените твърдения за използването на „заблуждаваща гьрговска практика" от страна на дружеството.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответника „Кредит Гаранция" ЕООД, с който оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че на 08.01.2026 г. между ищеца и ответника „Кредит Гаранция" ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство. По силата на последния ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по договор за потребителски М кредит тип ,Кредит на месечни вноски" № L00061360. Ищежът излага твърдения, че договорът за възлагане на поръчителство е сключен при липса на предмет и в нарушение на добрите нрави, като същият имал за цел „заобикаляне на закона" (конкретно на чл. 19, ал. 4 от 3ПК). Тези твърдения категорично не отговарят на обективната истина. Преди сключването на процесния договор е налице изрично, самостоятелно и отделно „Заявление за възлагане на поръчителство". Ищецът по собствена воля и инициатива е избрал да се възползва от услугата на "Кредит Гаранция" ЕООД, съзнавайки, че търси бързо обезпечаване на финансовото си задължение пред заемодателя.

Никой не е принуждавал ищеца да сключва договор точно с втория ответник, той е имал пълната свобода да осиryри друго поръчителство или алтернативно обезпечение.

5

Счита за неоснователни и неправилни изложените доводи за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д.

Относно уговорената в главния договор законоустановена форма на обезпечение" - Видно от представения от самия ищец договор за потребителски кредит тип "Кредит стандарт" № ********* от 08.01.2026 г., в Секция 9 (,,Обезпечение ) изрично е вписана следната клауза: °Всички законоустаноеени форми на обезпечаване, nриемпиеи и за двете страни°. Тази клауза по недвусмислен начин доказва, че: Кредитодателят не е поставял като задъпжително и кумулативно условие ангажирането на конкретното дружество„Кредит Гаранция" ЕООД, нито е ограничавал потребителя в избора му. Поръчителството (съгласно чл. 138 и сл. от З3Д) е класическа, изрично уредена в българското законодателство законоустановена форма на обезпечение. Договорът за възлагане на поръчителство представлява отделна, самостоятелна валидна сделка за предоставяне на услуга по смисъла на чл. 9 от 33Д (свобода на договарянето). "Кредит Гаранция‘‘ ЕООД е поело реален тьрговски риск да отговаря с цялото си имущество пред кредитора за дълговете на ищеца, поради което уговореното възнаграждение е напълно еквивалентно и икономически обосновано.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

Направено е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото е установено за безспорно, че между ищеца като кредитополучател и ответника "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, като кредитодател е възникнала облигационна връзка, като ищецът е сключил процесния договор за потребитеслки кредит № *********/08.01.2026 г.

Видно от същия договор, ответникът "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е предоставил на ищеца потребителски кредит под формата на кредит за сумата от 1 150 евро/2249.20 лв. за срок от 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, при лихвен процент от 36.00 % и годишен процент на разходите 42.80 %. Ищецът се е задължил да върне предоставения кредит, както и да 6 заплати уговорената лихва и други разходи, съгласно договора, Общите условия и приложимия погасителен план. В чл. 1, ал. 3, по отношение обезпечение по кредита е отразено- всички законоустановени форми на обезпечаване, приемливи и за двете страни.