Решение № 54 от 31.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Благоевград, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А.ова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501133 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. С. М., чрез адв. Д. М., против Решение № 470/13.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2133/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

Жалбоподателят сочи, че от решението не става ясно въз основа на кои доказателства съдът е счел, че факта на владението е доказан.

Счита, че съдът в мотивите си е изброил събраните доказателства, след което е направил извода, че исковете са основателни, без да е разбираемо за мисловния процес, което е извършен от съда, как е анализирал доказателствата за извода си, че искът е доказан.

Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите на ответника поради това че противоречат на показанията на ищците и на експертизата. Неясна счита логиката на съда, за да приеме показанията на свидетелите на ищеца за достоверни, а на ответника – не.

Сочи, че твърдението на вещото лице за фактическо действие по отнемането се основава единствено и само по твърдението на ищеца за това къде са намира имота му, посочвайки границите му в т.ч. и спорната.

1

Ако в основното заключение твърди, че има навлизане в имота на ищеца /по индивидуализирани граници посочени му от самия ищец/, във допълнителното сочи, че имотът на ищеца не е част от имота на ответника.

Представя писмена защита

Въззиваемият депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата като посочва становището на първоинстанционния съд, което сочи, че е правилно и законосъобразно.

БлОС счита жалбата за допустима - подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение РС на основание чл.76 от ЗС е осъдил А. С. М. да предаде на Р. К. В., владението върху реална част от недвижим имот с площ от 123 кв.м., понастоящем заснета като част от ПИ с идентификатор ***, с. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/04.01.2022г. на Началник на СГККБлагоевград, която реална част е отразена като защрихована в червен цвят на Комбинирана скица – Приложение № 2 от заключението на съдебнотехническата експертиза на в.л. инж. И.В.Ч., която скица, приподписана от съдебния състав представлява неразделна част от решението на съда, както и да възстанови старото фактическо положение на оградата между двата имота.

Постановеното решение е допустимо и валидно.

За преценка доводите в жалбата, предвид събраните по делото доказателства, при съобразяване тезите на страните и закона, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Р. В. е собственик по наследство от родителите си на дворно място от 1025 кв.м., в м.“Ш.“ в землището на с. П., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 52.28 кв.м.

Установява се от Нотариален акт №51/1999г., че приживе майка му Д.С. В.а през 1999 г. е призната за собственик по наследство и давностно владение върху имота. Представя се и удостоверение за наследници, от което е видно, че ищецът е измежду наследниците на Д. В.а.

Ответникът А. С. М. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** в село П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/04.01.2022г. на Началник на СГККБлагоевград; адрес на поземления имот – местност „Ш.; с площ 623 кв.м.; и на 2 разположената в него двуетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ - 51 кв.м., за което на 21.03.2022г. се е снабдил с Нотариален акт №53/2022 г. на основание давност.

Ищецът предявява иск по чл.76 ЗСоб. за защита на владение, като твърди, че ответникът му е отнел по скрит начин владението върху реална част от 123 кв.м. от дворното му място, която част понастоящем е заснета като част от поземления имот на ответника с идентификатор *** по КК.

Твърди, че дворното място, част от което е и процесната - е било оградено отреди повече 20 години с ограда с бетонна стена от 4 метра и върху нея поцинковани тръби около 10-12 бр., за които е била закрепена телена ограда, както и че след смъртта на родителите му, никои не живее в имота, като той живее във В. и го посещава най-малко веднъж месечно.

Твърди, че ответникът е преместил частта от оградата на имота му, граничеща с имота на ответника като я е разрушил и при изграждане на оградата на своя си имот му е отнел 123 кв.м., включвайки ги към своя имот.

Сочи, че на отнетото от ответника място е имало 14 бр. лози над 10-15 години, които били премахнати от ответника.

По телефона от съсед разбрал за стореното местене на оградата от А. М. и сина му и навлизането в имота му. Сезирал е и РП-Благоевград.

Ответникът е оспорил иска, поддържайки, че не е местил оградата, а на мястото на старата е изградил нова, която е изцяло в неговия имот, поради което няма отнемане на владание на никаква част от имота на ищеца.

Според чл.76 от ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.

Няма доводи срещу приетото от РС, което БлОС споделя за спазване на преклузивния 6 месечен срок за предявяване на иска.

Издадения от ответника нотариален акт за собственост е на 21.3.2022 г., считано от когато до предявяване на исковата молба – на 14.9.2022 г., срокът не е изтекъл, предвид и становището на ответника, че е предприел действия за ограждането на имота си след издаване на документа му за собственост; потвърждаващо се и от свидетелските показания, че ищецът живее във В. и предвид, че след като е разбрал е сезирал прокуратурата през м. май, 22 г., в 3 жалбата, до която също сочи, че е научил за нарушеното му владение през м. април, 2022 г.

Няма доводи и срещу приетото от РС, за отнемане на владението по скрит начин аргументирано с невъзможността отнемането да стане достояние на владелеца непосредствено при извършването му, предвид че той живее във В. и не е постоянно в имота.

За основателността на иска ищецът следва да докаже осъществяване на владението върху твърдяната за отнета част и отнемането й.

Според жалбоподателят по настоящото дело факта на владението е недоказан, от което следва, че и отнемането е недоказано.

В тази връзка сочи, че РС в мотивите си е изброил събраните доказателства, след което е направил извода, че исковете са основателни, без да е анализирал доказателствата за извода си за доказаност на иска. Счита твърдението на вещото лице за наличие на фактическо действие по отнемането, че се основава единствено и само по твърдението на ищеца за това къде са намира имота му, посочвайки границите му в т.ч. и спорната, поради което заключението също не доказва този факт.

За преценка доводите относно доказване факта на владението и отнемането, БлОС съобрази следното:

От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че имотите на страните се намират в м. „Ш.“ , която е извън строителните граници на с. Полена; че няма изработван кадастрален и регулационен план на махала „Ш.“; както и че по собствена инициатива за отделни имоти има одобрена КККР на територията и че от 2019 г. е одобрена картата на възстановена собственост със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-190/27.3.2019 г.

Сочи вещото лице, че А. М. по собствена инициатива създава за своя имот кадастрална карта, а именно ПИ с идентификатор *, одобрена със Заповед на началника на СГКК-Благоевград № РД-18-45/04.1.2021 г., с площ от 623 км. и сграда с идентификатор *.1, със застроена площ от 51 кв.м. на два етажа с предназначение еднофамилна жилищна сграда

За изпълнение на експертизата вещото лице в присъствието на ищеца и пълномощника му е извършило измерване на дворното място по съществуващата ограда и на спорното място по данни от ищеца, по причина, 4 че на място не е имало видими белези от съществуващата стара ограда. Онова обаче което е забелязано и констатирано от експерта е, че спорната част от ПИ * е на същата кота, както котата на дворното място на ищеца.

Уточнява вещото лице, че има денивелация като къщата, която е в ПИ на ответника № *, е по-ниско поради денивилация, която е от 50 до метър, което е видно и от Окофотото от 2019 г.

При изслушването му в с.з. заявява, че на място ако се погледне старата ограда без геодезически уреди си личи как е била оградата от единия до другия край.

Разяснява и че по нотариалния акт на ищеца и приложената окомерна скица, издадена от общината може да се ориентира като експерт за местоположението на имота на ищеца.

Заключава, че отнетата част е защрихованото от него в червено в приложение 3 към заключението на експерта /на л. 123 от делото/.

В допълнителна експертиза, извършена за трасиране имота на ответника на място в присъствието на двете страни /от страна на ответника в присъствието на сина му/ сочи експертът, че при т. 8 и т. 9 има съвпадение на координати от трасировъчния план идентични с тези от приложение № 3 от основната СТЕ и приложение 1 и 2 от допълнителната СТЕ; както и че при т.

7 има застъпване. Заключава, че имотът на ищеца е извън новата ограда поставена от ответника и е извън границите на ПИ *

Вещото лице сочи още че съществуващата на място материализирана ограда, която е между точките от 2 до 7 е видимо стара и добре поддържана ограда.

Разпитани са и свидетели.

От свидетелските показания се установява, че имотът на ищеца е бил ограден, че на границата откъм имота на ответника е имало лозови насаждения, които са били премахнати от ответника при поставяне на оградата на неговия имот.

Това е видно от показанията на св. Б.Д. - вуйчо на ищеца /брат на майка му/, който живее в махалата и минава покрай имота на сестра си почти всеки ден, който сочи че имотът е бил ограден от сестра му и зет му с циментова ограда, железни колци и телена мрежа; не е очевидец на махането й, но от 5 разстояние е видял, че оградата е местена; имало е лозови насаждения, садени от сестра му и зет му, които са били орязани и ги нямало.

Също от показанията на св. В. Н., който е без родство със страните, но ги познава, като дружи с ищеца, с който са брали гроздето в имота, сочи, че между имотите е имало ограда – железни колци и мрежа, покрай мрежата – лози; миналата година, когато е ходил до имота е видял, че оградата е местена около 5 м.

Синът на ответника разпитан като свидетел – П. С. също сочи, че е имало техни лози, които се били свлекли, неподдържани изсъхнали, заради което мрежата се била наклонила; и че лозите са посадени много отдавна. Но той посочва по отношение на изградената ограда на ответника „ние дръпнахме един метър надолу към нашето …“, както и другия свидетел на ответника – Ст. П. - с който дъщерята на ответника живее на семейни начала, също сочи, че са навлезли около 1 метър в собствения на ответника имот.

За соченото от свидетелите П. и С. навлизане в имота на ответника с поставяне на оградата, БлОС не им дава вяра, не само заради очевидните близки връзки с ответника, но и заради нелогичния факт да се премахва оградата и лозови насаждения в съседния имот след като изграждащ собствена ограда като твърдиш, че с поставянето й си навлязъл в собственото си място. Освен това нелогично е да има навлизане в имота на ответника, за което сочат свидетелите, без да е ясно и те не уточняват спрямо какви граници и площ на собственото на ответника място, свидетелстват за „дръпване“ след като мястото на ответника дотогава не е било оградено.

От показанията на свидетелите на ответника също е видно, че е имало стари лози в мястото на ищеца, които са премахнати от ответника при поставянето на новата ограта, като макар и да се приеме, соченото от тях, че са били изсъхнали /според показанията на сина на ответника свидетеля П. С./, то обстоятелство по премахването им е в подкрепа тезата на ищеца, тъй като не се премахват чужди лози в чуждо място и то при твърдение от ответника, че оградата е в неговото място, от което логично възниква въпроса кое е наложило премахването на лозите. Премахването на лозите, които са били по мрежата, ограждаща имота на ответника е факт сочещ логичността на извода, че те са премахнати, защото са пречели имота на ответника да се трасира/установи според кадастралните му граници/, тъй като според тези 6 граници се навлиза в имота на ищеца, което се сочи от вещото лице и от което според БлОС категорично следва, че оградата е поставена навътре в имота на ищеца.