Решение № 104 от 20.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500592 по описа за 2021 година

Производство по чл. 463 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК, образувано по жалба на В. М.

ЯНК., ЕГН - ********** и по жалба на „ М.С. „ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 260 555 от 16.04.2021 г., пост. по гр.д. № 489/2021 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на В. М. ЯНК., ЕГН - ********** – присъединен взискател по изп.д. №***/2014 г. на ЧСИ С.Г., рег. №***, срещу изготвеното от съдебния изпълнитгел по делото Разпределение № 1 от 03.12.2020 г. и предявено на страните на 04.12.2020 г. и е отказано спиране на гр.д. № 489/2021 г. на ОС П. на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК – до приключване на производството по гр.д. № 951/2021 г. по описа на Районен съд – П..

Жалбоподателите поддържат оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и за отмяна на обжалваното разпределение, като отново се заявява и искането за спиране на производството до приключване на производството по гр.д. № 951/2021 г. по описа на Районен съд – П., образувано по иск на Я. срещу длъжника по изпълнението М.С. ЕООД за това че не е получил от дружеството на основание Разписка от 21.09.2020 г. сумата 9 000 лв., погасяваща / частично / вземането му, предмет на изп.д.

№***/2014 г. на ЧСИ Г., съответно неправилно действителния размер на вземането на Я. към дружеството е намален с тази сума, платена извън изпълнителното производство.

От ответниците по жалбите отговор е депозирал само първоначалния взискател „ Е.С.„ ЕООД, ЕИК *********, с който жалбите се оспорват и се иска потвърждаване на решението на окръжния съд като правилно.

Съдът установи следното:

Производството пред окръжния съд е образувано единствено по жалба на присъединения взискател В. М. ЯНК. срещу изготвеното от ЧСИ Г. по негово изп.дело №***/2014 г. Разпределение № 1 от 03.12.2020 г., предявено на страните на 04.12.2020 г..Жалбата е оставена без уважение – тоест изготвеното от ЧСИ разпределение е потвърдено 1 изцяло. Следователно постановеното по тази жалба решение на окръжния съд може да се обжалва единствено от Я., но не и от настоящия жалбоподател М.С. ЕООД / длъжник по изпълнението/, който не е имал това процесуално качество пред окръжния съд. Но този факт не се отразява на допустимостта на настоящото производство, с което спорът ще се разгледа по същество по всички възведени в него оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд - предвид депозираната срещу него жалба на В.Я. - която е редовна и е със съдържание, идентично с това на жалбата на М.С. ЕООД пред АС – Пловдив срещу решението.

Атакуваното пред ОС – П. Разпределение № 1 от 03.12. 2020 г. е такова по чл. 495 от ГПК. Разпределяемата сума е от публична продан на недвижими имоти в гр. С., собственост на длъжника по изпълнението М.С. ЕООД - той и ипотекарен длъжник, за купувач на които имоти е обявен присъединения взискател В. М. ЯНК.. Разпределението е за определяне дължимата за внасяне от Я. сума за съразмерно удовлетворяване вземанията на другите взискатели.

Към датата на извършване на разпределението взискатели по изпълнението са:

Първоначален Е.С. ЕООД / правоприемник на Ю.Б. АД на основание договори за цесия /, присъединени по право взискатели О.С. / за данъци върху продадените имоти/ и Д. чрез НАП – ТД – П.. Присъединени на основание чл. 456 от ГПК взискатели са „ Е.Н.Д. И. „ ЕООД и В. М. ЯНК..

Сумата е разпределена както следва:

Вземане от първи ред – с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД – разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение в общ размер от 20 413, 74 лева – индивидуализирани по основание и размер в две таблици – т. 1 от разпределението. В първата са посочени като общ размер всички направени от взискателите по изпълнението такси и разноски – колона I, а в колона II – само подлежащите на удовлетворяване такива / също в общ размер / като ползващи привилегията на първо по ред вземане. Във втората – всяко вземане за такси и разноски на всеки един от взискателите е индивидуализирано по основание и размер – всички направени, както и подлежащите на удовлетворяване като вземания от първи ред;

Вземане с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД – дължимите незаплатени на О.С. данъци за продадените имоти в общ размер 64 627,74 лева;

Вземанията на Е.С. „ ЕООД с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД / обезпечени с договорната ипотека върху продадения имот /, в размер остатъка от разпределяемата сума – 709 729, 67 лв., частично погасяващ вземането на този взискател, което е в размер надвишаващ разпределената му сума.

Така на жалбоподателят е определено да внесе на основание чл. 495 от ГПК цялата предложена за имота цена от 796 006 лв., за която е обявен за купувач в качеството му на присъединен взискател.

Поддържаните от жалбоподателя Я. възражения срещу разпределението са че: 1/ Като вземания от първи ред са удовлетворени разноски / непосочени по основание и размер /, които според изготвените от ЧСИ за тях таблици не се установява дали са направени по конкретния изпълнителен способ; 2/ Във вземанията от първи ред не са включени направени от жалбоподателя разноски във връзка с конкретния изпълнителен способ – които се сочат в общ размер от 90 лв., но не се сочи какво представляват / основанието / и 3/ Неправилно е определено по размер вземането на жалбоподателя Я. към длъжника М.С. ЕООД неправилно намалено със сумата 9 000 лв. на основание представена от дружеството разписка за платена извън изпълнителното производство сума в този размер на Я., чието получаване същият оспорва и във връзка с този им спор е налице висящ исков съдебен процес по гр.д. № 951/2021 г. по описа на РС П., Х – ти гр. състав.

2

Окръжният съд е намерил оплакванията за неоснователни – първите две като изцяло бланкетни, като след проверка на разпределените на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД вземания не са и констатирани нарушения на материалния и процесуалния закон, а третото като напълно неотносимо към обжалваното разпределение, доколкото със същото суми за удовлетворяване вземанията на жалбоподателя Я. не са разпределяни. В тази връзка е прието и че гр.д. № 951/2019 г. на РС П. не е обуславящо за правилното разрешаване на процесния спор по чл. 463 от ГПК с предмет това разпределение и като така е отказано като неоснователно искането за спиране на образуваното по чл. 463 от ГПК гражданско дело до приключване на гр.д. № 951/2021 г. на РС П..

Във въззивната жалба се настоява че разпределението е незаконосъобразно поради неправилно посочен в него размер на вземането на жалбоподателя – по поддържаните доводи да не е получил извънсъдебно плащане за това си вземане в размер 9 000 лв., съответно че производството по настоящия спор на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК следва да се спре до приключване на гр.д. № 951/2019 г. по описа на РС П., а извода на окръжния съд в противна насока бил неправилен. Неправилни били и изводите на съда че са бланкетни възведените против разпределението оплакванията относно неправилно приети вземания с привилегията по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД, съответно за непризнаване на тази привилегия и по отношение неговото вземане от 90 лева. В тази насока Я. поддържа че на О.С. са признати като вземане от първи ред разноски в размер на 2 302,54 лв. – каквито не са направени от нея, а непризнатото неговото вземане в размер на 90 лв. e от същия ред и съставлява разноски за реализиране на конкретния изпълнителен способ, а не такива за присъединяването му като взискател. Поддържа се още обжалваното решение да подлежи на обезсилване като недопустимо, евентуално – на отмяна като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне по искането на жалбоподателя за освобождаване от дължимата се такса по Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК за обжалване на разпределението и същевременно липса на внесена от него такава такса към момента на постановяване на решението на окръжния съд.

Жалбата е неоснователна.

След частичното удовлетворяване вземанията на първоначалния взискател с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД разпределяемата сума е изчерпана и суми за вземания на останалите взискатели по изпълнението и в частност това на присъединения взискател В.Я. не са разпределяни с обжалваното Разпределение № 1/3.12.2020 г..

Следователно – както правилно е приел окръжния съд, размера на вземането на Я. е неотносим към това разпределение, съответно настоящото съдебно производство по чл. 463 от ГПК, образувано по жалбата на Я. срещу разпределението не е обусловено от разрешаването на спора, предмет по гр.д. №

951/2019 г. на РС П. и не е налице основанието за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.

Възражението за включени в разпределението и погасени чрез него разноски на О.С., освен че не е възведено в жалбата му пред окръжния съд оплакване, е и невярно.

Посочената от жалбоподателя сума от 2 302, 54 лв. действително фигурира в таблицата за подлежащите на удовлетворяване такси и разноски, но не като направени от този взискател разноски, а като такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за удовлетвореното с разпределението вземане на този взискател, която е вземане на съдебния изпълнител и е за сметка на длъжника - чл.

79 от ГПК.

Жалбоподателят не е направил разноски за изпълнителния процес по обезпечаването и принудителното изпълнение във връзка с конкретния изпълнителен способ, сумите от който се разпределят. Сочените от него разноски в размер от 90 лв. са за присъединяване на вземането му / т.11 от ТТРЗЧСИ / и заплатена такса по т. 6 от тарифата / ПДИ / – общо 84 лв. с ДДС, както и за издадено удостоверение за платената такса по т. 6 от ТТРЗЧСИ – в размер на 6 лева с ДДС. Като така правилно е прието че тези разноски не съставляват вземане, 3 подлежащо на удовлетворяване от първи ред. Невярно е твърдението, че разноските по т. 5, 6 и 11 от ТТРЗЧСИ не били такива във връзка с присъединяването му като взискател по делото.

Решението не е недопустимо, нито неправилно, ако е постановено при невнесена ДТ, дължима се за производството съгласно Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК, както и при непроизнасяне от съда по искането за освобождаване от внасяне на тази ДТ. Този пропуск на съда сам по себе си не е основание за отмяна на решението, като и в случая съдът го е санирал, като впоследствие – с постановено по делото си Определение от 20.05.2021 г. , е освободил на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК жалбоподателя от внасянето на ДТ - за производството пред окръжния съд, както и за настоящото производство пред апелативния съд.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение искането по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство до приключване на гр.д. № 951/2019 г. по описа на Районен Съд - П..

Потвърждава Решение № 260 555 от 16.04.2021 г., пост. по гр.д. № 489/2021 г. на Окръжен Съд – П..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4