Решение № 11 от 13.01.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кърджали, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вергиния С. Еланчева при участието на секретаря Симона Б. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно наказателно дело № 20215140201203 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001675 от 22.10.2021 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР; по т.2- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП, на Ш. Г. М. от ***, с ЕГН **********, за извършени нарушения: по т.1- на чл.21, ал.1 от ЗДвП; по т.2- на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ш. Г. М. намира наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства.

Твърди, че били допуснати и нарушения на процесуалния закон, които ограничавали правото му на защита. При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издавал електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Срещу жалбоподателя не било започнало валидно административнонаказателно производство и с това се нарушавало правото му на защита. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като 1 неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2021 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF.

Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, където действащото ограничение на скоростта за населено място било 50 км/ч. В 11.30 часа на 22.09.2021 г., на посоченото място бил заснет лек автомобил „***“ с рег.№ ***, движещ се в посока към гр.Момчилград, със скорост 106 км/ч. (наказуема скорост 103 км/ч.) при ограничение за населено място от 50 км/ч. Водачът на превозното средство не бил спрян на място за проверка. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в централна база КАТ по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобила „***“ с рег.№ *** е A.A.A.. На 15.10.2021 г. същата се явила в сектор ПП-Кърджали и попълнила декларация, в която посочила, че на датата 22.09.2021 г. жалбоподателят Ш. Г.

М. е управлявал гореописаното МПС. Още на 15.10.2021 г. жалбоподателят се явил в сектор ПП-Кърджали, като не представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС. На 15.10.2021 г. свидетелят Р.К. съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушения по чл.21, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, извършени на 22.09.2021 г. Актът бил предявен на нарушителя М., който го подписал и получил без възражение. На 22.10.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, и по т.2„глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП, за извършени нарушения: по т.1- на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по т.2- на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.К., С.Ч. и Р.Д., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 15.10.2021 г.; Клип от дата 22.09.2021 г.; Справка за собственост на МПС;

Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Декларация на A.A.A. от 15.10.2021 г.;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/01.10.2020 г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 22.09.2021 г.; Списък на служители от сектор ПП при ОД МВРКърджали за проведено обучение за работа със СПУКС от 24.01.2018 г.; Заповед № 8121з952/20.07.2017 г. на МВР; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. на МВР; Снимка за разположението на АТСС.

2

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По т.1 от наказателното постановление: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това, че на 22.09.2021 г. в гр.Кърджали при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ *** е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че на процесната дата и място Ш.

Г. М. като водач на автомобила „***“ с рег.№ *** е осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той се е движил с наказуема скорост от 103 км/ч., което е над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч.

(в случая с 53 км/ч.). Посочената в акта и наказателното постановление скорост е намалена с 3 %, тъй като е отчетена възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/01.10.2020 г. Именно жалбоподателят следва да отговаря за извършеното деяние, защото на него е било предоставено моторното превозно средство, което обстоятелство е декларирал по установения ред собственикът на автомобила. При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 12 точки, както правилно е постановил наказващият орган.

При извършената служебна проверка на наказателното постановление в тази част настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да 3 опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който официален документ е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на атакувания акт. Обосновано и правилно е санкциониран Ш.М. за извършеното административно нарушение с автомобила „***“ с рег.№ ***. Същият попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и е субект на административнонаказателната отговорност реализирана с атакуваното постановление като лице, на което е предоставен автомобила.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че следвало да се издаде електронен фиш в случая. Предвид разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП това е недопустимо, тъй като за нарушението е предвидено и наказание лишаване от право да се управлява МПС, както и отнемане на контролни точки. Затова атакуваното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, задължаващ всеки водач на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото не се установи Ш.М. да е извършил нарушение свързано с неносене на контролен талон на 22.09.2021 г., когато е бил заснет управляваният от него автомобил. Такъв документ той не е представил при съставяне на акта, което се е случило на 15.10.2021 г. Ето защо, незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изложеното води до извода, че обжалваното наказателно постановление в частта по т.2 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1300-001675 от 22.10.2021 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на Ш. Г. М. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1„глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.