Решение № 4270 от 01.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4270 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330107282 по описа за 2023 годИ.

Ищцата Н. И..К. е предявила срещу Н. А. К. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, район „**“, бл. **.

В исковата молба се излагат съображения, че имотът е придобит от наследодателя на страните – А. А. К., и неговата първа съпруга – О. И.К., в режим на съпружеска имуществена общност. През **г. бракът между двамата бил прекратен с развод, поради което наследодателят придобил индивидуалната собственост върху ½ ид. част от имота. Посочената идеална част била завещана в полза на ищцата от А. К., почИ.л на **г. Ответницата се явявала собственик на останалата ½ ид. част от имота въз основа на наследствено правоприемство от нейната майка – О. Ч.. /с предходно фамилно име К./. Посочва се, че ответницата ползва имота самостоятелно, като се претендира заплащане на обезщетение за ползването в размер на 250 лева.

Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на отношенията между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Н. А. К., 1 с която се изразява становище за допустимост на предявения иск за делба.

Признава се, че процесният недвижим имот е придобит през **г. в режим на съпружеска имуществена общност от А. А.К. и О. И. Ч., както и че бракът между двамата е прекратен с влязло в сила решение през **г. Предвид изложеното, ответницата в качеството й на единствен наследник на О. Ч. се явявала собственик на притежаваната от нея ½ ид. част след прекратяване на съпружеската имуществена общност. Досежно притежаваната от А. К. ½ ид. част се оспорва представеното към исковата молба саморъчно завещание като нищожно, доколкото в него се съдържат поправки, зачертавания и думи на руски, като липсвало и надлежно обозначение на датата и място на неговото съставяне. Завещанието се оспорва и като неавтентично. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че завещанието е съставено в изискуемата форма, се навеждат доводи, че същото е съставено в деня на смъртта на наследодателя, когато същият е бил във влошено здравословно състояние.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че завещанието е действително, се възразява за възстановяване на запазената част на ищцата, накърнена със съставеното завещание. Поради изложеното се претендира делба да бъде допусната, но при различни квоти в съсобствеността от тези, посочени в исковата молба. Оспорва се претенцията на ищцата, че ответницата ползва индивидуално процесния недвижим имот.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

От договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.

117 от ЗТСУ от **г. /л. 4/, се установява, че А. А. К. е закупил жилище, намиращо се в бл. **, вх. **, Ж. К. „**“ в гр. **. Посоченият недвижим имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирани в схема от **г. /л. 6/.

По делото е представен заверен препис от Решение от 12.04.1993 г., постановено по гр. д. № 761/1992 г. на Районен съд Пловдив /л. 5/, от което се установява, че е прекратен бракът между О.И. Ч. и А. А. К., сключен на **г.

От удостоверение за наследници на А.А. К. /л. 3/, се установява, че същият е почИ.л на **г., като е оставил за наследници: съпругата си – Н. К., и дъщеря си – Н. А. К..

2

По делото е приобщено саморъчно завещание от наследодателя А. А. К., вписано под акт № **, т. **, рег. № **/**г. на Служба по вписванията гр. **/л.

7/, съставено на **г., по силата на което същият е завещал на своята съпруга своето недвижимо имущество – апартамент, находящ се в гр. **, Ж. К. „**“, бл. **, вх. **.

С оглед установяване автентичността на приобщеното по делото саморъчно завещание по делото бяха изслушани две заключения по СГЕ – от в. л. Н. Б. /л. 112 – л.119/ и повторно заключение по СГЕ от в. л. Е. Ч. /л. 162 – л. 166/. Съобразно и двете приети по делото заключения ръкописният текст в саморъчното завещание от **г. и положеният подпис са изпълнени от наследодателя А. К.

От препис – извлечение от акт за смърт № **/**г. на ОбщИ. **/л. 67/, се изяснява, че О. И.. Ч.. е почИ.ла на **г. Същата е оставила за единствен нейн наследник ответницата Н. А. К., видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л. 66/.

По делото са разпитани четирима свидетели – И. Б., А. З., Н. Х. и А.Х.

Свидетелката Б. посочва, че познава ищцата, защото двете са приятелки, като същата познавала и наследодателя А. К.. Свидетелката знаела, че същият съставил завещание през зимата на **г. в неговия дом. Последно свидетелката виждала наследодателя преди две години и същият бил в добро състояние. Тя знаела от неговата съпруга, че е посещавал болница, но впоследствие го изписали и се чувствал добре.

Свидетелят А. З. посочва, че както през 2022 г., така и към настоящия момент заема длъжността ** при ** С.З.. След получаване на призовка по настоящото дело, същият извършил справка и установил, че на **г. е посетил дома на наследодателя К., което посещение било свързано с подписване на два броя декларации. Същият бил очевидно болен, физически слаб и на легло.

Двамата провели разговор, като наследодателят помолил свидетеля да погледне завещание, което е написал. Касаело се за саморъчно завещание, написано от наследодателя, но към този момент не било подписано от него и не било датирано. След като свидетелят му казал, че е редно да постави посочените реквизити, наследодателят датирал документа и се подписал. Две седмици по-късно ищцата посетила кантората, в която работил свидетелят, представила завещанието и препис извлечение от акта за смърт, като в същия 3 ден се съставил протокол за обявяване на саморъчно завещание. Свидетелят посочва, че завещанието е това, от което препис се намира на л. 7 от делото. В същото имало грешка при изписване на датата, която била чисто физическа – при изписване на числото.

Свидетелят Н. Х. посочва, че повече от двадесет години живее във фактическо съпружеско съжителство с ответницата в апартамент, находящ се в гр. **, Ж. К. „**“, бл. **, вх. **. Там живяли заедно с родителите на ответницата – О. Ч.. и А.К.. С последния ищцата живяла около две години и половИ.. Същият почИ.л преди около две години. Преди да почине, състоянието му било тежко – същият имал белодробни проблеми, бил почти неподвижен, с кислородна маска, а непосредствено преди смъртта си – бил на памперси. Ищцата не разрешавала на свидетеля и на ответницата да помагат в грижите за него. За неговото състояние чували от роднини. Преди да почине, свидетелят си спомня, че е виждал А.К.да го изнася бърза помощ и да вика от болка.

Свидетелят А. Х. – **. на ответницата, посочва, че живее заедно с нея и със своя **в апартамент, находящ се в гр. **, Ж. К. „**“, бл. **, вх. **. С тях живеел и дядото на свидетеля – А.К., който почИ.л през месец февруари **г.

Към този момент в имота живеела и ищцата. Преди да почине, **на свидетеля бил неподвижен, като една седмица бил в апартамента, една седмица в болницата. Два – три дни преди да почине, ищцата повикала линейка, като свидетелят помогнал наследодателят да бъде изведен от апартамента, защото бил неподвижен. Същият бил с кислородна маска.

Съдът кредитира разпитаните в хода на процеса свидетели, доколкото техните впечатление са преки, непосредствения и показанията им кореспондират с останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, се установи, че на **г. наследодателят А. А. К. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **. Към датата на сключване на договора, същият е имал сключен граждански брак с лицето О. И..Че.., поради което на основание чл. 21, ал.1 СК /отм./, собствеността била придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

4

Липсва спор и че бракът между двамата е прекратен с влязло в сила Решение от 12.04.1993 г., постановено по гр. д. № 761/1992 г. на Районен съд Пловдив.

С прекратяване на брака, на основание чл. 26, ал.1 СК /отм./ съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост, като всеки един от бившите съпрузи е получил в индивидуална собственост по ½ ид. част от процесния недвижим имот.

От препис – извлечение от акт за смърт и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на О.И..Ч.. се изясни, че същата е почИ.ла на **г., като е оставила за единствен свой наследник дъщеря си – ответницата Н. А. К.. С оглед изложеното и на основание чл 5, ал. 1 ЗН същата е придобила собствеността върху ½ ид. част от процесния недвижим имот.

Липсва спор по делото и досежно обстоятелството, че наследодателят А.

А. К. е почИ.л на **г., като е оставил за наследници: съпругата си – Н. К., и дъщеря си – Н. А. К..

Както бе посочено, по делото е приобщено саморъчно завещание от наследодателя А.А. К., съставено на **г., по силата на което същият е завещал на своята съпруга своето недвижимо имущество – апартамент, находящ се в гр. **, Ж. К. „**“, бл. **, вх. **.

Преди съдът да се произнесе при какви квоти следва да бъде допусната съдебна делба на процесния недвижим имот, следва да бъдат разгледани наведените възражения от страна на ответницата за нищожност на съставеното саморъчно завещание, за неговата унищожаемост, респ. за възстановяване на запазената и част.

По наведеното възражение от ответницата за нищожност на саморъчното завещание на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал.1 ЗН:

За да е действително едно саморъчно завещание, следва същото да е написано изцяло саморъчно от завещателя, да е датирано и да следва подпис след завещателните разпореждания. Материалноправното възражение за нищожност на завещанието поради липса обстоятелството, че не е изпълнено от завещателя, покрива оспорването на частен диспозитивен документ по смисъла на чл. 193 ГПК /така Решение № 90/27.06.2014 г. по гр.д. № 3433/2013 г. на ВКС, ІІ г.о./. Поради тази причИ., при направено оспорване от една страна, доказателствената тежест за установяване на автентичността на завещанието се понася съобразно нормата на чл. 193 ал.3 ГПК – доколкото 5 същото не носи подписа на някоя от страните, следва страната, която ще се ползва от него да установи неговата автентичност.

В настоящия случай, за установяване автентичността на процесното завещание, бяха допуснати две експертизи – СГЕ и повторна СГЕ, като двете са напълно категорични че както текста, така и подписа на съставеното саморъчно завещание са изпълнени от наследодателя А. К..

Поради изложеното, с оглед разпределянето на доказателствената тежест, то ищцата установи авторството на оспореното завещание и така направеното възражение от ответника за неавтентичност се явява неоснователно.

Такова се явява и наведеното възражение, че саморъчното завещание не съдържа задължителен реквизит по чл. 25, ал. 1 ЗН – дата на съставянето му, доколкото в същата е отразена поправка. От показанията на разпитания в хода на производството свидетел А. З. се установи, че именно на посочената в завещанието като дата на съставяне - **г., същият е посетил имота, в който се е намирал завещателят, като саморъчното завещание е подписано и датирано именно от него. От показанията на свидетеля се установи, че при изпИ.е на датата е допусната техническа грешка от наследодателя А. К., която е отстранена саморъчно именно от него. С оглед изложеното не може да бъде споделено възражението на ответника, че в завещанието липсва посочения реквизит. В принципен план следва да се посочи, че смисълът на закона за поставяне на императивно изискване към саморъчното завещание за посочване на неговата дата е с оглед преценка за способността на завещателя да се разпорежда за след смъртта си, за приложимия закон, уреждащ отношенията по повод завещанието и най – вече дали завещанието не е отменено с последващо разпореждане. В настоящия случай, от събраните в хода на производството доказателства, няма никакво съмнение, че датата на съставяне на саморъчното завещание е именно **г., което макар и с преправки, е видно от представеното по делото саморъчно завещание. С оглед изложеното и настоящият съдебен състав приема, че така съставеното саморъчно завещание притежава всички необходими реквизити по чл. 25 ЗН, включително и дата на съставянето му.