Определение № 3259 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3259 гр. София, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503385 по описа за 2024 година за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

С разпореждане от 08.08.2024г по в.гр.д. № 12823/2022г по описа на СГС, ГО, VІ-Г въззивен състав е върната касационната жалба на Н. К. К. подадена срещу постановеното по делото решение, поради необжалваемост на постановеното решение пред касационната инстанция.

Против разпореждането от 08.08.2024г е депозирана частна жалба от Н. К. К. чрез адв. С. от ВрАК, с която се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и се моли апелативният съд да отмени същото. Поддържа, че оплакването в касационната жалба е за нищожност на решението , а исковете за нищожност са неоценяеми.

Поддържа, че чл.280, ал.3 от ГПК противоречи на Конституцията на РБ.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София”ЕАД депозира отговор на частната жалба, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от лице, което е засегнато от постановения съдебен акт и имащо интерес от обжалване.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като въззивна инстанция, се е произнесъл по въззивната жалба на Н. К. против решение на СРС, постановено по гр.д. № 70981/2019г по описа на СРС, 57 състав. СГС е потвърдил обжалваното решение, с което е признато за установено съществуването на задължение на Н. К. К. в полза на „Топлофикация 1

София“ ЕАД. В решението е вписано, че не подлежи на обжалване.

Н. К. е депозирал касационна жалба против решението на СГС , която е върната със сега обжалваното разпореждане.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, както и по искове, изрично посочени в т.2 и т.3 на чл.280,ал.3 от ГПК.

Разглежданият иск за установяване дължимост на сума не попада сред визираните изключения.

Цената на иска се определя по реда на чл. 69 от ГПК, към момента на предявяване на иска и ако няма изменения на предявения иск по размер по реда на чл.214 от ГПК , тази цена е обвързваща съда и страните, по време на висящност на цялото производство.

Цената на предявеният иск по настоящото дело - 342.77лв е под минимума, предвиден в чл.280,ал.3 от ГПК, поради което и решението постановено по гр.д. № 12823/2022г не подлежи на касационен контрол.

Разпоредбата на чл.280,ал.3 от ГПК е приложима към всички дела, като единственият разграничителен общ белег, който се въвежда е цената на иска , като в изключенията е предвидена обжалваемост на конкретно посочени решения.

При преценка на допустимостта на касационното обжалване по искове, които не попадат след изключенията по чл.280,ал.3 от ГПК единственото, което определя допустимостта на касационното обжалване е цената на иска. Без значение е какви касационни основания е изложила страна, търсеща касационно обжалване, след като постановеното въззивно решение е с цена на иска под минимума предвиден в чл.280,ал.3 от ГПК. Едва след установяване, че конкретното решение подлежи на касационно обжалване следва да се проверява дали касационната жалба отговаря на изискванията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК и какви касационни доводи е навела страната.

Според настоящият съдебен състав не е налице противоконституционност между разпоредбата на чл.280 от ГПК и Конституцията на РБ.

Конституционосъобразността на чл.280 от ГПК е разглеждана в рамките на к.д. № 4/2009г на КС, където изрично е посочено, че Конституцията не предвижда задължително триинстанционно производство по гражданските дела и че подходът 2

ГПК да предвиди селекция на обжалваните дела пред ВКС, като се въведе факултативен достъп за обжалване, не е противоконституционен. Ето защо е неоснователно оплакването на жалбоподателя от уредбата на гражданското съдопроизводство, обективирана в чл.280 от ГПК и искането за поставяне на въпроси пред КС.

С оглед изложеното преценката на СГС, че постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол е правилна и законосъобразна. Постановеното разпореждане от СГС следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба- да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. К. К. , представляван от адв.

С. от ВрАК против разпореждане от 08.08.2024г по гр.д. № 12823/2022г по описа на СГС, ГО, VІ-Г въззивен състав, с което е върната касационната жалба на К. подадена срещу постановеното по делото решение

Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба , в 1-седмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3