Определение № 579 от 07.08.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. Перник, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500426 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. П. С., ЕГН **********, чрез адв. П. Х., със съдебен адрес: ***, против определение № 1657 от 20.05.2024 г. по гр. д. № 787/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е оставил без уважение молба вх. № 9811/07.05.2023 г., с правно основание чл. 248 от ГПК - за изменение на решение № 354/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 787/2024 г., по описа на ПРС в частта за присъдените разноски.

С жалбата се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд, като е уважил предявения от С. иск, е осъдил същата на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати на ответното дружество разноски в размер на 100,00 лева, препращайки към мотивите на постановеното решение. Излагат се съображения, че в процесния случай не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в чл. 78, ал. 2 от ГПК при които разноските се възлагат върху ищеца - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Твърди се, че е налице само едната предпоставка – ответникът е признал иска, но категорично отрича приетото от първата инстанция обстоятелство, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Сочи аргументи в тази насока и цитира съдебна практика. В продължение се излага, че районният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната и утвърдена практика на ВКС по постановени по реда на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280 от ГПК определения, като е приел, че независимо, че ответникът разполага с изпълнителен лист, издаден въз основата на неоспорена заповед за 1 парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и че е налице висящо изпълнително производство, то същият не е станал повод за завеждане на делото. На следващо място намира, че решаващият съд не е отчел, че при тези безспорни по делото факти единственият ред за защита на ищцата е предявяване на иск по чл. 439 от ГПК и позоваване на давността пред съд.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде изменено постановеното от първата инстанция решение и в полза на Е. С. бъдат присъдени сторените по делото разноски. Прави се искане за присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.

По депозираната частна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

Окръжен съд - Перник, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното гр. дело № 787/2024 г. по описа на Районен съд гр. Перник е образувано по исковата молба от Е. П. С., ЕГН **********, чрез адв. от САК, против „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360. С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от „Топлофикация - Перник” АД.

С решение № 354/22.04.2024 г. по гр.д. 787/2024г. Районен съд – гр. Перник е уважил предявения от ищеца отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация - Перник” АД, че не дължи на ответника главница в размер на 815,85 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.02.2010 г. до 30.04.2013 г., както и законна лихва върху главницата в размер на 227,39 лева, за периода от 30.03.2010 г. до 20.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 лева - държавна такса и сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по давност. С решението съдът на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 100,00 лв.

С молба от 05.07.2024 г., Е. П. С. на осн. чл. 248 от ГПК е поискала изменение на решението в частта за разноските като е предявила да бъдат присъдени такива в нейна полза.

С определение № 1657 от 20.05.2024 г. по гр.д. № 787/2024 г., Районен съд – гр.

Перник е оставил без уважение обективираното в молба вх. № 9811/07.05.2023 г, с правно основание чл. 248 от ГПК искане.

Настоящият състав на съда намира обжалваното определение за правилно.

2

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 от ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна - с оглед фактите по делото.

В конкретния случай ищцата не оспорва наличието на първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно факта, че ответникът е признал иска.

Относно предпоставката н а чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС , определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК /. Същата се отнася до случаите на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, формира сила на присъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. При такова свое поведение - признание на иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, ответникът не дължи разноски, независимо от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането /макар и издаден преди погасяването му по давност/, след като срещу длъжника не са предприемани изпълнителни действия по висящо изпълнително дело след изтичане на давността, тъй като е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай независимо от бездействието на взискателя за период от повече от 8 г., ищцата - длъжник по изпълнението, е решила да установи със сила на присъдено нещо, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу нея. В този случай разноските по съдебното производство следва да останат в нейна тежест, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелството, че съдът е уважил предявения от ищцата иск не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разноските следва да се поемат от ищцата.

По отношение на направеното искане за разноски по настоящото производство, направено от въззиваемата страна, съдът съобрази следното:

Разноски по делото не следва да се присъждат, защото в производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство /чл. 248 от ГПК/, разноски не се дължат - определение № 345/21.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2664/2015 г. на ВКС, IV г. о.

Предвид изложеното, Пернишки окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба, подадена от Е. П. С., ЕГН **********, чрез адв.

П. Х., със съдебен адрес: ***, против определение № 1657 от 20.05.2024 г. по гр.д. № 787/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното по делото решение № 354/22.04.2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4