Определение № 282 от 24.01.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

Номер 282

24.01.2020 Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година В закрито заседание в следния състав:

Председател: Десислава Динкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1603 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Яна Даскалова, АК-София, със съдебен адрес:***, против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, представляващи неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.З, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 142, ал.2., т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за което е образувано досъдебно производство № ЗМ 37/2009 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, ДП №178/2009 г., пр. пр. №566/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, по-късно - ДП № 7/2014 на Окръжна следствена служба - Ямбол и пр.пр. №1950/2013 на Окръжна прокуратура – Ямбол, и пр.пр. №10044/2011 г. на Софийската градска прокуратура, които били прекратени, както следва:

- сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. - дата на окончателно прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство до изплащане на сумата;

- сумата от 68 250 лв. (равностойност на 35 000 щатски долара) обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо заплатени адвокатски хонорари на различни адвокати и адвокатски кантори в САЩ, от които: 10 000 щатски долара (с левова равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 03.05.2011 г. хонорар на адвокатска кантора Ришельо за представителство и защита в процедурата по възстановяване на документа за самоличност на ищеца, задържан от полицията в Санта Луша и по д. №********** на Службата за митнически и граничен контрол на САЩ; 5 000 щатски долара (с левова равностойност от 9750 лв.) заплатен на 30.08.2012 г. хонорар на адвокатска кантора Самис (Sammis law firm) за защита и представителство в процедурата по възстановяване на отнетото от Щатската полиция на Илинойс право на ищеца да притежава оръжие (карта FOID); 10 000 щатски долара (с левова равностойност от 18 817 лв.) заплатен на 01.05.2013 г. хонорар на адвокатска кантора Естлунд (адвокат Мишел Естлунд) за защита и представителство в производството, образувано от компетентните власти на САЩ по искането на българските власти за временното задържане на основание издадената срещу ищеца международна заповед за арест; 10 000 щатски долара (с левова равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 01.10.2013 г. хонорар на адвокат Дъглас МакНАб за представителство и защита в процедурата по отмяна на статута на ищеца на издирвано с червена бюлетина на Интерпол лице, както и законната лихва върху главницата от 68 250 лв., считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. - датата на окончателно прекратяване на воденото наказателно производство до изплащане на сумата;

- сумата от 8 819 лв. (равностойност на 4 523 щатски долара), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неосъществена планирана екскурзия, в периода 5-10 март 2011 г., в размер на заплатената от ищеца в полза на агенция Мурингс цена за същата, както и законната лихва върху главницата от 68 250 лв., считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. - датата на окончателно прекратяване на воденото наказателно производство до изплащане на сумата;

- сумата от 352 000 лв., представляваща неполучени в периода от 01.01.2011 г. до 01.01.2015 г. приходи от стопанска и управленска дейност, от дивиденти и др., със средно годишно възнаграждение в размер на 88 000 лв., определено на база получени в България през периода 2007-2010 г., нетни доходи, ведно със законната лихва от датата на деликта.

За разглеждането на настоящите първоначално обективно съединени искове, с оглед предмета им – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от ответника, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание, следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

По отношение на редовността на разменените книжа, както и редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира следното:

По делото е налице редовна размяна на книжа между страните: Въз основа на разпореждане на съда на основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от исковата молба и приложенията на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото ответникът е получил преписите от исковата молба и приложенията към нея, като в срока за отговор е подал писмен такъв.

Предявената искова молба съдържа реквизитите на чл. 127, ал. 1, т. 1-6 от ГПК, не е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитумa ѝ, и тя отговаря на чл. 128 ГПК.

Предвид гореизложеното съдът счита, че исковата молба, отговаря на изискванията за редовност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Исковете са предявени и съобразно правилата на родовата подсъдност, установени в чл. 104, т. 4 от ГПК.

До момента не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора.

Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.

Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните за предявяване на настоящия иск.

При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание чл.140, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 25.06.2010 г., с постановление по досъдебно производство № ЗМ 37/2009 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, ДП №178/2009 г., пр. пр. №566/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, по-късно - ДП № 7/2014 на Окръжна следствена служба - Ямбол и пр.пр. № 1950/2013 на Окръжна прокуратура - Ямбол, му било повдигнато обвинение за образуването и ръководенето на организирана престъпна група, създадена с цел извършването на престъпления против финансовата и данъчната система в страната, както и в извършването и подбуждането към извършване на множество престъпления срещу личността на различни лица - по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.

3, т.З, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл.

142, ал.2., т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Обвинението е предявено при условията на чл. 269, ал.З, т.4, б.„а"от НПК. Заявява, че материалите във връзка с обвиненията по чл. 142 НК и чл. 131 НК били отделени и изпратени през 2012 г. на Софийската градска прокуратура, която с постановление от 31.03.2014 г. по пр.пр. №10044/2011 г. прекратила наказателното производство.

На същата дата обвинение било повдигнато и на съпругата му Румяна Лолова за образуването и ръководенето на организирана престъпна група, създадена с цел извършването на престъпления против финансовата и данъчната система в страната, както и в изнудване - престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК и чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.З от НК. На следващия ден - 26.06.2010 г., в дома му в гр. Созопол, в присъствието на сина му Стамен Л.,*** извършили претърсване и иззели вещи на ищеца, съпругата и сина им, включително и собствени на Стамен пари, които му били върнати едва през октомври 2012 г. и януари 2013 г.

Твърди се още, че към момента на предявяване на обвинението ищецът и съпругата му пребивавали постоянно на законно основание в САЩ. Сочи, че процедурата по получаване на право на пребиваване, т.нар. „Зелена карта“ е продължителна и преди отпътуването им от страната (м. май същата година) не били търсени от органите на МВР, следствието и прокуратурата. Повдигнатите срещу ищеца и съпругата му обвинения били широко отразени в медиите въз основа на подадено от ОД МВР - Бургас прессъобщение от 28.06.2010 г.

Сочи още, че на 7.07.2010 г. като обвиняем по пр.пр. N9566/2009 на ОП - Бургас ищецът бил обявен за общодържавно издирване, а на 5.10.2010 г. била издадена и европейска заповед за арест. По предложение от 15.11.2010 г. на заместник-окръжния прокурор на ОП Бургас на 02.12.2010 г. с постановление на Върховната касационна прокуратура бил обявен за международно издирване. На 04.04.2011 г., на основание чл. 11 от Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените Американски щати, ВКП поискала чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) временното задържане на ищеца от Департамента по правосъдие на Съединените щати.

Заявява, че през м. април 2014 г. ищецът се върнал в България и веднага се явил доброволно пред органите на досъдебното производство за извършването на необходимите процесуално-следствени действия. С постановление от 24.10.2014 г. по пр.пр.

№1950/2013 г. на ОП - Ямбол воденото срещу ищеца ДП №37/2009 г. на ОД МВР - Бургас (ДП №178/2009 г. и пр.пр. №566/2009 по описа на ОП - Бургас) за престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, било прекратено изцяло, на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199 от НК, поради липса на данни за извършени престъпления. При извършена служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 243, ал. 9, вр. чл. 46, ал. 3 от НПК, с постановление от 21.03.2015 г. на заместник-апелативния прокурор при АП - Бургас (пр. вх. №СН-177/2009 г. на АП - Бургас) постановлението бе потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Твърди се още, че повдигането на горепосочените обвинения за извършени тежки умишлени престъпления, производството по които впоследствие е прекратено с постановление от 24.10.2014 г. по пр.пр. №1950/2013 г. на Окръжна прокуратура гр. Ямбол поради липса на данни за извършени престъпления, както и обявяването за международно издирване, издаването на европейска заповед за арест, искането за временно задържане в САЩ чрез Интерпол, причинили на ищеца сериозни неимуществени и имуществени вреди.

Сочи, че воденото срещу ищеца наказателно производство било широко отразено в медиите, като публикации, позоваващи се на незаконното наказателно преследване са достъпни и до днес в интернет пространството.

Воденото срещу ищеца наказателно производство било същински кошмар.

Ищецът бил злепоставен и отритнат от обществото, опозорено било доброто му име на гражданин и професионалист. Приятелите и бизнес партньорите му се страхували да общуват с него от страх да не ги сполети същата участ, а много и до ден-днешен го смятат за престъпник, независимо от безпочвените обвинения. Дълбоко били накърнени честта и достойнството на ищеца, който бил принуден непрестанно да обяснява, че не е извършвал престъпление. Прекомерната продължителност на досъдебно производство за деяния, които не е извършил, го лишила от възможността своевременно да възстанови доброто си име в обществото. Непрестанно мислел единствено за наказателното производство и опасенията за бъдещето му не го напускали. Това довело до сериозно влошаване на здравословното му състояние - психическо и физическо, ищецът станал потиснат и крайно раздразнителен, не можел да спи и сънувал кошмари.

Разпечатката съдържа 40 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f231d1-210d-48f7-bc72-99525a2a45ab